Определение № 13 от 18.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2887/2021 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решението от 14.01.2021 год. по гр. д. № 14472/2019 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 8.03.2019 год. по гр. д. № 65322/2016 год. на Софийски районен съд в обжалваната от ответниците А. Д. П., М. Р. Л. и К. Р. К. част, с която е уважен предявеният от Т. Т. Н. срещу тях, и срещу А. Н. К., М. Т. К.-Н., К. Т. К. и В. М. Л., последната починала в хода на производството и заместена от наследниците й М. Л. и К. К., евентуален установителен иск за собственост на основание придобивна давност в периода от 1980 год. до образуване на настоящето дело на поземлен имот с идентификатор ... по КККР от 2011 год., част от ПИ със стар идентификатор ..., находящ се в [населено място], област София, район В., [улица], с площ ... кв. м., при посочените в решението граници, заедно с построените в него жилищна сграда с идентификатор ..., със застроена площ .. кв. м., на три етажа, подробно описана, и сгради, представляващи постройки за допълващо застрояване с идентификатори ... и ..., с площи съответно 29 кв. м. и 24 кв. м. и е отменен нотариален акт № .../... год. В останалата му част, с която е отхвърлен главния иск на Т. Т. Н. срещу същите ответници, за собственост на описания имот на основание наследствено правоприемство и покупко-продажба по договор от 11.07.1950 год., първоинстанционното решение е потвърдено със същото въззивно решение от 14.01.2021 год. по гр. д. № 14472/2019 год. на СГС, по подадената от Т. Т. Н. насрещна въззивна жалба. С определение от 11.03.2021 год. въззивният съд е отменил първоинстанционното решение от 8.03.2019 год. по гр. д. № 65322/2016 год. на СРС в частта за разноските, присъдени в тежест на ответниците А. Д. П., М. Р. Л. и К. Р. К., над сумата 5 442.04 лв. до 8 057.04 лв., както и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК изменил постановеното въззивно решение в частта му за разноските и осъдил същите ответници да заплатят на пълномощника на ищцата Т. Н. – адв. Св. И. от САК, адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. за процесуално представителство във въззивното производство. Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ответниците А. Д. П., М. Р. Л. и К. Р. К., чрез пълномощниците им адвокатите В. А. и Ст. А. от САК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неговата неправилност в частта, с която искът за собственост е уважен, с твърдения за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му в тази част и вместо това и този иск бъде отхвърлен или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с присъждане на направените съдебни разноски. В останалата му отхвърлителна част решението е правилно и касаторите искат да се остави в сила. В тази му част въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищцата Т. Т. Н., чрез пълномощника й адв. Б. Х.. Поддържат се доводи за наличие на касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК с искане за отмяната му и вместо това искът бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира присъждане на направените разноски. Ответниците по касационната жалба на ищцата – К. Р. К. и М. Р. Л., чрез адвокатите В. А. и Ст. А., оспорват същата като неоснователна по съображения по съществото на спора, изложени в представения писмен отговор. Другите ответници не са взели становище по тази касационна жалба. По касационнаата жалба на ответниците К. Р., М. Л. и А. П. писмен отговор е подала ищцата Т. Н., която оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната от тези ответници част, респ. оспорва касационната жалба като неоснователна, по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски по делото. В хода на касационното производство, на 6.09.2021 год. касаторката Т. Т. Н. е починала, като с определение № 60 158 от 25.10.2021 год. същата е заличена като страна в производството и е конституран на основание чл. 227 ГПК правоприемника й Б. П. Н.. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното: За да се произнесе по предявения установителен иск за собственост, въззивният съд приел, че договорът за покупко-продажба от 11.07.1950 год., с който наследодателите на ищцата са придобили от Р. К. Л. имот с площ от 400 кв. м., не може да я легитимира като собственик на поддържаното производно основание, тъй не е сключен в изискуемата се съгласно чл. 219 ЗЗД /отм./ нотариална форма. Поради неспазването й сделката не е породила правно действие, като същата не е и валидирана съгласно изрична правна норма, тъй като не попада в приложното поле на специалните валидизационни закони. Независимо от липсата на прехвърлително действие на договора от 1950 год., по делото e установено, че наследодателите на ищцата, приобретатели по него, от сключването му са установили фактическа власт върху имота, впоследствие са уредили и регулационните сметки относно придаваеми се към имота ... кв. м., построили са жилищна сграда. Установено е по делото и, че този имот е идентичен с процесния такъв с идентификатор ..., за който ответниците, наследници на Р. Л., са се снабдили с констативен нотариален акт № .../... год. и впоследствие са го продали на ответника А. П.. С оглед неоснователността на главния иск на ищцата, основан на деривативното придобивно основание, съдът се е произнесъл по евентуално предявения иск за собственост на основание придобивна давност, като го приел за основателен. Въз основа на заключението на допуснатата и приета техническа експертиза и събраните писмени и гласни доказателства съдът е обосновал извод за идентичността на придобития по договора от 1950 год. имот и този с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], както и с новообразувания такъв, предмет на констативния нотариален акт на ответниците от 2016 год. Позовал се е и на записванията по плана на името на наследодателите на ищцата, както и на производствата по водени между същите страни административни дела, в които собствеността на ищцата върху имот ... /преди .../ не е била спорна. Въз основа на събраните гласни доказателства въззивният съд приел, че осъществяваното първоначално от наследодателите на ищцата, а впоследстиве от 1980 год. от нея владение върху имота е било спокойно, явно, непрекъснато и несъмнено, като изискуемият се десетгодишен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекъл най-късно през 1990 год. Установено е, че ищцата и съпругът й след 1980 год. са надстроили сградата с още два етажа, имотът е бил ограден и съществуващата ограда не е местена. Съдът не е кредитирал ангажираните от ответниците гласни доказателства, както и представените писмени доказателства относно строеж на сграда като неотносими към спорния имот, а и като противоречащи на останалите събрани доказателства. В заключение съдът приел, че осъщественото от ищцата владение в необходимия срок е породил настъпване на правните последици на придобивната давност, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС и предявеният иск за собственост е уважен на предявеното оригинерно придобивно основание. В приложеното от касаторите, ответници по иска, изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставените въпроси, свързани с „необсъждане на всички доказателства и доводи на страните по делото, изопачаване на част от тях и позоваване на измислени от самия съд несъществуващи такива”, допустимостта на свидетелските показания относно надстрояване на сградата, без надлежно разрешение и одобрен архитектурен план, издаване на разрешение за строеж и други строителни книжа, доказването на придобиване на придаден по регулация част от имот, както и липса на мотиви за отмяна на констативния нотариален акт и тази отмяна отнася ли се и по отношение на сградите с допълващо застрояване. Касаторите са приложили решение № 354 от 30.10.2015 год. по гр. д. № 1398/2015 год. на ВКС, ІV г. о., постановено по чл. 290 ГПК по процесуалноправен въпрос относно обосноваване на изводите на съда въз основа на цялостната преценка на доказателствата по делото, обсъждане на всички възражения и доводи на страните. Поставените в изложението процесуалноправни въпроси са обосновани със становището на самите касатори и в изложението им за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост, което е обосновало искането им за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. По така поставените въпроси касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато, поради следните съображения: Съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът следва ясно и точно да формулира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. При липса на правен въпрос съгласно тези изисквания не е налице общото основание за допускане на касация, което е достатъчно да не се допусне разглеждане на касационната жалба по същество. В случая касаторите излагат доводи, свързани с преценката на доказателствата и обсъждането им, което по същността си представлява оплакване за неправилност на изводите поради допуснати процесуални нарушения при извършената от съда преценка. Така поставени въпросите не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същите са относими към правилността на съдебния акт, а не към наличие на релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това не се констатира, а и такова не е релевирано от касаторите, противоречие с представеното решение на ВКС относно преценката на събраните доказателства, извършена от въззивния съд, видно от изложените в обжалваното решение подробни съображения в тази насока. По относимия за спора материалноправен въпрос относно осъществяването на фактическия състав на придобивната давност не са поставени въпроси в изложението на касаторите, а произнасянето на въззивния съд по него кореспондира с установената съдебна практика относно правните последици на придобивната давност при установено владение, продължило в необходимия срок, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. По същите съображения за липса на общата предпоставка не е налице и формално посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и в частта му, предмет на обжалване с касационната жалба на ищцата. Поддържаните в изложението основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не са налице – поставените процесуалноправни въпроси относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да обсъди в мотивите си всички доводи, твърдения и възражения на страните, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед разясненията в цитираното тълкувателно решение на ВКС. Поставянето им всъщност представлява довод за допуснати процесуални нарушения в обжалваното решение, който не е предмет на настоящето производство, а цитираната съдебна практика не е относима. Същото важи и относно довода, обективиран във въпроса за задължението на съда „да обсъди нови фактически твърдения на страната, както и да допусне нови доказателства по делото”, така и относно поставения въпрос за разпределението на доказателствената тежест в доклада на съда, в частност относно твърдението за нищожност на прехвърлителната сделка от 2016 год. между ответниците, за което съдът не е дал на страната съответното указания да представи доказателства в тази насока. Горните въпроси са неотносими към извода на съда за липса на вещнопрехвърлително действие на договора от 1950 год. поради липса на нотариална форма на същия, поради което и не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, както в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, така и по т. 3 ГПК. Обосновавайки последното, касаторката поставя въпрос относно приложимия нормативен акт за пораждане на правните последици на договора за продажба от 1950 год. Изложеното твърдение за приложимост на Закона за нотариата, обн. ДВ бр. 295 от 16.12.1948 год. изразява становището на страната срещу извода на съда за неспазване на нотариалната форма по чл. 219 ЗЗД/отм./, поради което и е относим към правилността на решението. Неотносими към решаващия извод на съда са останалите два въпроса в изложението на касаторката, поради което и не могат да обосноват наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същите не са предмет на произнасяне в обжалваното решение, нито са обусловили изхода на спора за собственост, поради което и не е налице общата предпоставка за допускане на касацията. При този изход на настоящето производство не следва да се присъждат разноски на страните. Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение