Определение № 168 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4392/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №604 от 15.05.2019г. по гр.д. № 134/2019г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2017 от 11.05.2018г. по гр.д.№ 4092/2016г. на Варненски районен съд, с което е постановено: 1/ отхвърляне на предявения от В. С. В. и Р. В. В. /починала и заместена в хода на процеса от Р. В. В./ установителен иск за собственост против С. Д. К. и Е. П. К. относно ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 210 кв.м., находящ се в [населено място],[жк]; 2/ уважаване на предявения от главновстъпилото лице “ВИП билд“ ЕООД, ЕИК 148146329, иск по чл.108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението против В. С. В. и Р. В. В., както и установителен иск за собственост против С. Д. К. и Е. П. К. относно същия недвижим имот. С въззивния акт е потвърдено и решение № 4529 от 12.11.2018г. по същото дело на районния съд, с което е отказано допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 11.05.2018г. Касационната жалба е подадена от ищците по първоначалния иск и ответници по иска на главновстъпилото лице В. С. В. и Р. В. В., чрез пълномощника адв.С.. Поддържа се недопустимост на съдебния акт и по двата предявени иска, евентуално - неправилност. Претендира се допускане на касационно обжалване за проверка допустимостта, както и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците С. Д. К. и Е. П. К. в писмения си отговор, изготвен от пълномощника адв. А., изразяват становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски. Ответникът “ВИП БИЛД“ ЕООД, представляван от адвокат В. също застъпва становище, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Ищците В. и Р. В. /последната починала и заместена от Р. В./ претендират, че са собственици на ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], с площ от 210 кв.м., находящ се в [населено място],[жк]. Твърди се, че през 2005г. ищците и ответниците са придобили чрез покупка в съсобственост по 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: лозе - хавра, с площ 1105 кв.м, находящо се в м."А.",[жк], съставляващ имот № * в кв.10 по плана на[жк], който имот не е бил нанесен в действащия кадастрален план. По-късно е нанесена част от него с площ от 210 кв.м, съставляваща процесния имот, която част от април 2003г. ищците владеят с намерението да го своят, поради което в тяхната полза е изтекла десетгодишна придобивна давност; ответниците не са били във владение на имота и по никакъв начин не са оспорвали владението на ищците. Ответниците С. и Е. К. поддържат в писмения си отговор, че закупения в съсобственост с ищците през 2005г. имот не съвпада с процесния, а е съседен нему; спорният ПИ с идентификатор *** с площ от 210 кв.м. според тях е собствен на „Вип Билд“ ЕООД по силата на договор за покупка от 2014г.; оспорват твърденията на ищците за осъществяване на давностно владение. По делото е допуснато главно встъпване на „ВИП Билд“ ЕООД, ЕИК 148146329, което дружество претендира, че е собственик на описания в исковата молба имот и предявява ревандикационен иск против ищците по първоначалния иск и установителен иск за собственост против ответниците по първоначалния иск. Правото си на собственост основава на договор за покупко-продажба от 2014г., а евентуално - на придобивна давност в периода от 03.06.2014г. до юни 2016г. и при присъединяване владението на праводателката М. В. Т. в периода от 30.11.2005г. до 03.06.2014г. Дружеството твърди, че е купило от М. Т. ПИ с идентификатор *** с площ от 2040 кв.м. по документ за собственост, а по скица - с площ от 1555 кв.м. Процесният имот с площ 210 кв.м. е обособен като част от закупения. Първоначалните ищци оспорват иска на главно встъпилото лице. Ответниците К. признават основателността на този иск. При изследване собствеността върху имота съдът е установил, че най-ранния документ за собственост е крепостен акт от 1902 г. на името на В. П. относно лозе в местността А. с площ от 8490 кв.м. През 1975г. е извършена делба на имота като дял първи с площ 3490 кв.м. е получен от А. В.. Дял втори с площ 2000 кв.м. е получен от П. В. П.. Процесният имот попада в рамките на дял първи. С договор за доброволна делба от 1992г. е разделен имотът от 3490 кв.м., представляващ дял първи по делбата от 1975г. От нега са формирани три дяла: първият с площ 1020 кв.м. при граници: път, Т. И., Й. Г. и П. П., е получен от Е. П. Г.; вторият дял с площ 1020кв.м., при съседи: път, Е. Г., П. П. и В. П. е получен от Й. П. Г.; третият дял с площ 1105 кв.м. при граници: Е. Г., Е. Ц., И. В. и В. П. е получен от П. В. П.. Трите дяла са отразени на скицата, придружаваща делбата, на л. 58 от първоинстанционното дело. Собственикът на дял трети по делбата от 1992г. го е дарил на сина си В. П. В., който през 2005г. го е продал на ищеца В. В. и ответника С. К.; имотът е описан като лозе-хавра с площ от 1105 кв.м. в местност „А.", съставляващи имот № * в кв. 10 по плана на [жк], при граници по скица: имоти №№ *, *, *, *, *, * и *. /Посочената граница имот 908а според вещото лице П. е грешна, тъй като не може имотът да граничи сам със себе си/. През 1993г. собствениците на първи и втори дял са се разпоредили общо с него в полза на СД „С."- [населено място] като са му продали лозе-хавра с площ от 2040 кв.м., находящо се в м."А.", при граници: В. П., П. В. П., Т. И. и път. Дружеството е продало имота на С. С.; имотът е идентифициран като място от 1020кв., представляващо ПИ * в кв.10 и място от 1020кв.м., представляващо ПИ * в кв.10. Тези имоти купувачът С. С. продава на В. Г. през 2004г., а тя през 2005г. ги продава на М. В. Т.. По одобрената през 2008г. кадастрална карта придобитият от М. Т. имот представлява ПИ ***. През 2013г. по молба на М. Т. е одобрено изменение на КК и КР като от ПИ с идентификатор *** е образуван имот с идентификатор *** с площ 210 кв.м., за който не е вписан собственик, а имот *, който преди промяната е бил 1765 кв.м., е останал с площ 1555 кв.м. и като негов собственик е записана М. Т.. През 2014г. М. Т. продава на “ВИП БИЛД“ ЕООД ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място],[жк]с площ от 1555 кв.м. по кадастрална карта, номер по предходен план 908-б и 908-в, а по документ за собственост имотът е с площ 2040 кв.м. и представлява две реално обособени части с №№ * и *. Приетите технически експертизи установяват, че имот с идентификатор *** и площ 210 кв.м. се появява за първи път с извършеното изменение на кадастралната карта от 2013г. Делбата от 1992г. не е нанасяна със заповед в кадастралния план на местността; заснетите ПИ с № *, *, * /при заснемане на място през 1987г./ не съответстват напълно по граници и местоположение на дяловете по делбата. Така, дял трети по делбата с площ 1105 кв. м. съответства на ПИ * по местонахождение, но по граници и площ няма пълна идентичност. Също така, дял трети от делбата, съответства, но не е напълно идентичен с имот № * по ПНИ, а дял първи и дял втори от делбата съответстват на заснетите имоти * и * по кадастралния план, както и на имот № * по ПНИ и по кадастралната карта преди измененията й. Експертизите са категорични, че спорният имот с идентификатор *** попада с цялата си площ в границите на имот * по ПНИ от 2007г. и на идентичния с него имот с идентификатор *** по КК. Установява се от повторната експертиза, че със заповед № РП-381 от 29.08.2005г. в КП от 1977 г. са попълнени имоти * и *; първият имот е записан на Е. Г. Ц.. Тази заповед според вещото лице /виж обясненията в съдебно заседание/ е некоректна в графичната си част, тъй като се попълват два имота, но имот * не е показан с пълните си граници, като се явява недовършена именно източната му граница. При това нанасяне е допуснато навлизане на имот * частично в дял втори от делбата. Тогава се появява начупената граница, отразена и в скицата от 2005г., послужила при покупката от ищците и ответниците. Тази скица, според вещите лица, не отразява имота, който праводателят В. В. е притежавал - дял трети от делбата. В създадените след това ПНИ от 2007г. и кадастралната карта от 2008г. границите на имотите * и * съответстват на границата по делбата между дял трети и дялове първи и втори. Видно е, че попълненият имот * надвишава по площ е бил попълнен имот с № * с площ 1148 кв.м., който е идентичен по местоположение и частично по граници с имота, описан в нотариалния акт на ищците от 2005г. /има разлика в площта от 43 кв.м./; този имот е частично идентичен и с имот с идентификатор *** по КК, който е записан на Т. А. И.. В заповедта има грешно описана граница за имот *, тъй като няма как да граничи сам със себе си, което се изяснява в съдебно заседание от вещото лице по допуснатата повторно СТЕ. Имот с идентификатор *** попада частично в имот № * със 193 кв.м., като 17 кв.м. източно остават в имот *. – това е допълнителната експертиза на първото вещо лице. Графичната й част е некоректна по отношение на текста й. Попълнени се два имота, а графично е показан само единия от тях, вторият имот не е показан с пълните си граници. Показан е само имот *, а имот * /*/ не е показан в цялост. Спорният имот № * към 2005 г. е принадлежал почти изцяло към имот № * по плана на С. Н., изготвен 1977 г., с основно попълване 1991 г. и попълнен допълнително със Заповед № РП-381 от 29.08.2005 г., но с недовършена именно процесната граница. При огледа на имотната граница вещото лице П. е възприело изградена нова ограда между имот * и имот * с колчетата и мрежа при около един метър отклонение, като навлиза в имот *. Имот * има само една материализирана граница - източната и тя е отдръпната към имот *, т.е. на място съществува начупената граница /както е нанесен по скицата имот * по нот.акт от 2005г./, но оградата, отразена със син пунктир, навлиза още повече в имот *. За владението на имота са събрани гласни доказателства. Свидетелката К., посочена от ищците, установява, че към 1990-1992г. дядо П. бил собственик на имота и го предоставил на трите си деца, като * и * били за дъщерите му, а 908а получил синът му. Имот * е този отляво и той е продаден от В. В. на В. и някакъв негов съсобственик, който не се е появявал. Имоти 908б и * ги купила фирма и през 2013-2014г. били поставени колчета по четири точки на границите на имот *, * и имотът собственост на В.. Според нея границата между имотите е по делбата. Свидетелите на главновстъпилото лице сочат, че целият имот, купен от М. Т. и впоследствие продаден на “ВИП БИЛД“ ЕООД, е с площ 2040 кв.м.; имотът бил ограден, след като М. го купила, но имало много конфликти с ищеца В., който премахвал оградата; той искал да купи няколко квадрата от имота на М., тъй като нямал достъп до път, но му било отказано. Искането за обособяване на нов имот от собствения й М. направила поради проблеми в кадастъра, но винаги е считала целия имот за свой собствен; обособения малък парцел бил продаден заедно с другия имот и ограда между двата не е имало, тъй като малкият имот не е бил реално обособен. Пред въззивния съд са разпитани свидетели, които говорят за конфликта относно оградата, поставяна от В., респ. за границата между двата имота и опитите на В. да завземе част от новообразувания имот. Преди да пристъпи към разрешаване на спора въззивният съд е изложил съображения, че извършеното главно встъпване в случая е допустимо; съвпадението в позициите на главновстъпилото лице и ответниците по първоначалния иск не обуславя недопустимост на иска; целта на главновстъпилото лице е да осуети уважаване на иска спрямо ответниците, като защити своите самостоятелни права. По иска на ищците В. за собственост на основание договора за продажба от 2005г. и давностно владение, съдът е приел че придобитото с този договор право на собственост не включва процесния имот. Ищците и ответниците К. са правоприемници на притежателя на дял трети по доброволната делба от 1992г. А спорният ПИ *, попълнен през 2013г., е част от ПИ *, който съответства на дял първи и дял втори от доброволната делба от 1992 г. Повторната техническа експертиза установява, че западната граница на имот № *, придобит в съсобственост между първоначалните страни по иска, не е била определена правилно. Праводателят на ищците, като приобретател на дял трети от доброволната делба от 1992 г., не е притежавал имот * и не е могъл да прехвърли права върху него с договора за покупко-продажба от 2005г. Дори да е притежавал някаква част от имота, то не може да се установи точно в какъв размер е тя и къде е нейното местонахождение, тъй като според кадастралния план на м.“Св.Н.“ от 1977г., с основно попълване 1991г. и попълнен със заповед от 2005г. /за имоти * и */ границата между имотите е недовършена. От друга страна, съдът е намерил за недоказани и твърденията за придобиването на имота въз основа на давностно владение. Позовал се е на разрешенията в Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, според които когато съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си. Данните по делото не установяват точно каква част от имота и в какъв точно период ищците са упражнявали фактическа власт; свидетелите сочат разногласия и конфликти между ищеца В. и собствениците на ПИ * досежно границата между тях, но не и за конкретен времеви период, в който В. необезпокоявано са владели имота. Свидетелката К. разказва за договорки със собствениците на съседни имоти за ползването им от ищците за преминаване с оглед осигуряване на достъп до път. От показанията на свидетелите не може да се установи точно през кой период е съществувала оградата, къде точно се е намирала тя и колко време достъпът е бил ограничен. С оглед на това не може да се приеме, че фактическа власт върху процесния имот е била упражнявана непрекъснато и необезпокоявано в десетгодишен период от време. Още повече, че ищецът предлагал на М. Т. да изкупи част от нейния имот за прокарване на път, което е показателно за съзнанието, че този имот е чужд, а не негов собствен. Владението не е било и непрекъснато - имало е периоди на премахване на оградата, което значи, че ищците не са упражнявали фактическа власт върху имота. Такова владение не е упражнявано и спрямо съсобствениците - ответниците, дори и да се приеме, че някаква част от процесния имот е попадала в придобития от тях имот *. Индиция за това е извършената между страните по първоначалния иск доброволна делба от 30.05.2006 г., която по-късно е прогласена за нищожна от съда, но тя ясно показва, че ищците са смятали имота за съсобствен. Ревандикационният иск на главно встъпилото лице съдът е намерил за основателен. Притежаваният от праводателя М. Т. и купен от дружеството с договора от 2014г. имот представлява дял първи и втори по делбата от 1992г., всеки от 1020 кв.м. или общо 2040 кв.м. В договора е отразено, че по кадастралната карта имотът е с № * с площ 1555 кв.м., но по документ за собственост е 2040 кв.м. и съответства на имоти * и *. Видно е от нотариалния акт, както и от сключения по-рано предварителен договор, че обект на продажбата е цялата площ от 2040 кв.м. Този извод се подкрепя и от свидетелските показания на Т. и Б.. Процесният имот № * с цялата си площ е образуван от ПИ № *, купен от М. Т. през 2005г. Поради това съдът е приел, че дружеството е собственик на имота и е уважил иска за собственост в установителната част срещу ищците и ответниците, а само ищците е осъдил да предадат владението, защото те упражняват фактическа власт върху него. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице. Първите два правни въпроса, поставени от касаторите, са процесуални: 1/ има ли право съдът да се произнесе извън рамките на заявеното въз основа на конкретните фактически обстоятелства искане и 2/ какви са правомощията на въззивната инстанция съгласно чл.269, изр.2 ГПК при наличие на такова произнасяне. Въпросите са обосновани с твърдението, че първоначалният иск е предявен за установяване собствеността върху 1/2 ид.ч. от имота, а съдът се е произнесъл за целия имот. Обстоятелствата по делото са следните: В исковата молба ищците предявяват иска за имот № * изцяло; поради изложените обстоятелства, че спорният имот с площ 210 кв.м. е част от закупения в съсобственост с ответниците, съдът им указва да уточнят искането си; в изпълнение на тези указания постъпва уточнение /молба от 15.06.2016г./, че се претендира установяване правото на собственост по давност върху 1/2 ид.ч. - частта на ответниците. След постъпилия отговор от ответниците, че процесният имот не е част от закупения в съсобственост, а съседен на него и предвид допуснатото главно встъпване на “ВИП БИЛД“ ЕООД, в изготвения доклад по делото съдът е приел, че искът е за установяване собствеността върху имот № 2357 изцяло; възражения от страните срещу доклада не са заявени и съдът се е произнесъл с диспозитива на решението за целия имот, като е възприел тезата на ответниците, че имотът не е част от придобития от ищците и ответниците с договора за продажба през 2005г., а е част от съседния имот. При тези обстоятелства не е налице съмнение за произнасяне по непредявен иск, нито е допуснато отклонение от посочената практика, касаеща задължението на въззивния съд служебно да се произнесе за валидността и допустимостта на решението. На следващо място са поставени материалноправни въпроси, свързани с придобивната давност: 1/ приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в отношения между съсобственици когато съсобствеността не произтича от наследяване. По този въпрос се поддържа противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК и ППВС № 6/1974г.; 2/задължителен елемент ли е от състава на придобивната давност демонстрирането на промяна в намерението, с което един от съсобствениците упражнява фактическа власт, когато това е обективно невъзможно или когато ответниците твърдят, че не са собственици на имота. По втория въпрос се изтъква противоречие с Решение № 214 от 28.10.2015г. по гр.д. № 1919/2015г. на I г.о.; 3/ кога владението е постоянно, непрекъснато и необезпокоявано; преместването и премахването на ограда между владяния имот и съседния имот на трето лице, основание ли е да се приеме, че владението спрямо съсобственика не е непрекъснато и обезпокоявано. Тук се сочи отклонение от Решение № 23 от 20.05.2016г. по гр.д. № 5162/2015г. на II г.о. и Решение № 68 от 02.08.2013г. по гр.д. № 603/2012г. на I г.о. Въпросите не са от определящо за изхода на спора значение, нито съдът е изложил мотиви, несъответстващи на сочената практика. По първия въпрос съдът правилно е приложил разрешенията на тълкувателния акт, приемайки че в случая предвид придобиването на имота в съсобственост, то основанието на фактическата власт сочи на съвладение, поради което, презумпцията на чл. 69 ЗС се счита оборена. За да започне да тече давност в полза на един съсобственик, е необходимо той да превърне държането на чуждите идеални части във владение и да демонстрира това. В Решение № 214 от 28.10.2015г. по гр.д. № 1919/2015г. на I г.о. е разгледана хипотеза, при която е обективно невъзможно да се демонстрира промяната в намерението спрямо невладеещ съсобственик, а именно когато той е с неизвестно местожителство, напуснал е страната, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към имота. Тази хипотеза не е относима към фактите по настоящето дело. Жалбоподателите се домогват да подведат към обективната невъзможност и хипотезата когато ответниците-съсобственици признават, че никога не са се считали за собственици на имота. Тази хипотеза в случая е плод на некоректното тълкуване на тезата на ответниците - те твърдят, че спорният имот е различен от придобития в съсобственост и е притежание на друго лице; поради това те не се считат за негови собственици, а не защото признават изключителните права на съсобственика си. Що се отнася до нужните характеристики на владението като постоянно, непрекъснато и необезпокоявано, съдът не се е отклонил от разрешенията в приложената практика. На първо място и това е определящо за спора, съдът е приел, че изобщо не е доказано точно върху каква част от имота и точно в кой времеви период ищците са упражнявали фактическа власт. Именно неустановяването на самото владение е достатъчно за отхвърляне на иска. Явно е, че липсва трайна граница между купения от ищците и ответниците имот, от една страна, и придобития от дружеството съседен имот, от който през 2013г. е обособен документално /но не и на място/, процесния имот с площ 210 кв.м. Затова нито свидетелите, нито вещото лице при огледа, са в състояние да установяват обекта на владението. А това е решаващо за изхода на спора. Изтъкнатите от съда аргументи за разногласията и конфликтите на ищеца В. със собствениците на ПИ 300 относно границата между имотите, са допълващи съображения. По жалбата срещу уважаването на иска на главностъпилото лице са отправени следните правни въпроси: а/ допустимо ли е главно встъпване на лице, което предявява установителен иск за собственост спрямо първоначалните страни, ако липсва правен интерес от воденето на иска срещу една от страните; б/ какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото с оглед разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, ако установи, че искът е недопустим. И двата въпроса произтичат от поддържаните от касаторите доводи за недопустимост на главното встъпване поради липса на интерес спрямо ответниците К.. Както вече бе посочено, за главно встъпилото лице е налице интерес да установи правата си и спрямо двете страни по спора. В исковата молба на ищците се твърди, че спорният имот № * е част от закупения през 2005г. в съсобственост с ответниците К.; а главновстъпилото дружество твърди, че този имот е част от придобития от него ПИ № *. При тези твърдения не може да се отрече, че липсва интерес от иска против К., само защото те признават правата на “ВИП БИЛД“ ЕООД. Отделно, позоваването от ищците, че липсва правен интерес за иска по чл. 225 ГПК срещу ответниците, съставлява упражняване на чужди права в процеса, за което те не са легитимирани. Съобразно изложеното не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване на решението, както в частта за отхвърляне на първоначално предявения иск, така и в частта за уважаване на иска на главновстъпилото лице. При този изход ответниците по жалбата имат право на сторените разноски за настоящето производство. В полза на С. и Е. К. следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., а в полза на “ВИП БИЛД“ ЕООД - заплатените от дружеството 1000лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.