Определение № 50552 от 03.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2449/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на П. Н. В. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 769 от 05.07.2021 г. на САС по в.гр.д. №65/2021г., с което въззивният съд: 1. е отмененил частично първоинстанционното решение № 3028 от 14.05.2020 г., постановено по гр.д. № 11 363/2017 г. на СГС, в осъдителната му част, с която е бил уважен частично, до размера на сумата от 21 000 лева, искът на П. В. срещу ЗК„УНИКА“АД-гр. София и е отхвърлил същия за сумата от 21 000 лева-застрахователно обезщетение за вреда причинена на 08.09.2014 г. от настъпването на 08.09.2014 г. на застрахователното събитие „кражба“ на л.а. „Мерцедес Бенц S“ с рег. № В 11-00 РВ, претендирана по застраховка „Каско“ и 2. е потвърдил обжалваното решение в останалата част, с която са били отхвърлени предявените от същия ищец против Застрахователна компания „Уника“АД,[ЕИК], искове, както следва: за сумата от 14 400.40 лева – обезщетение за забава за периода от 23.09.2014г. до 05.09.2017г. върху обезщетение по чл. 208, ал. 1 от КЗ/отм/ от 48 000 лева за имуществена вреда, от същото застрахователно събитие, дължимо по застраховка "Каско" и за заплащане на застрахователно обезщетение за вреда, настъпила на 08.09.2014 г. от горното застрахователно събитие, дължимо по застраховка „Каско“, за разликата от 21 000/двадесет и една хиляди/лева до 48 000/четиридесет и осем хиляди/лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за: нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като изпълнени селективните критерии по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Ответната страна в писмен отговор изразява становище за неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е в размер над 20 000 лева намира, че касационната жалба в тази част е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, съдебният състав на въззивния съд, се е позовал на следното: По делото не е било спорно между страните, че при сключването на договора за имуществена застраховка „Каско“ застрахованото лице е декларирало 2 бр. контактни ключа за застрахования автомобил, а след настъпването на застрахователното събитие е предал на застрахователя само един от тези ключове. В уведомление по щета №13111870470 е посочил, че в автомобила по време на неговата кражба, са се намирали голям талон и договора за покупко-продажба на същия. Съгласно чл. 33 от Наредба № I - 45/24.03.2000 г., свидетелството за регистрация се състои от две части, всяка от които съдържа данни за превозното средство и неговия собственик. Част І-ва служи за идентифициране на превозното средство и при необходимост се носи от водача при ползване на превозното средство, както и удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство. Оставянето на свидетелството за регистрация Част І-ва в автомобила в случая съставлява неизпълнение на задължението на застрахования по т.11.1.4 от Общите условия на застрахователя, което обаче е основание да се намали размера на следващото се обезщетение, а не да се изключи изцяло отговорността на застрахователя, тъй като, според съда, оставянето на контролния талон в автомобила не е способствало за настъпването на застрахователното събитие/кражба/, а би улеснило възможността превозното средство да напусне границите на страната, което би затруднило разкриването на престъпното деяние. Неизпълнението на второто задължение на застрахования е съществено, което дава право на застрахователя да откаже да изплати следващото се застрахователно обезщетение. По делото е представено Удостоверение от 15.09.2014г., издадено от МВР-гр.В., от съдържанието на което се установява, че ищецът е заявил извършена на 08.09.2014г. кражба на документи, пари и 1 бр. контактен ключ за застрахования автомобил. От съдържанието на това изявление, според съда, не се установявало, че контактният ключ се е намирал в купето на автомобила, а само това, че е бил предмет на извършена на 08.09.2014г. кражба. От показанията на разпитания по делото свидетел ставало ясно, че в деня, в който е настъпило застрахователното събитие, ищецът е паркирал застрахования автомобил пред стопанисвания от него магазин, заключил го и поставил портфейла си и контактния ключ в чантата, която носел със себе си. Впоследствие двамата установили, че оставената в магазина чанта липсва. Непредаването на втория ключ от ищеца на застрахователя се дължи на това, че е откраднат непосредствено преди кражбата на застрахования автомобил поради оставянето му без надзор от застрахования. Именно това обстоятелство, според съда, е създало предпоставка за противозаконното му отнемане /посочена е като сходна хипотеза разгледаната в Решение № 184 от 24.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 3092/2014 г., II т. о., ТК/. На база изложеното, съдът е приел, че са налице основанията по т.6.5.17, б.“е“ от ОУ за отказ на застрахователя да заплати следващото се застрахователно обезщетение. По тези съображения предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ е счетен за неоснователен изцяло. Като такъв е възприет и искът за заплащане на претендираната законна лихва, предвид функционалната връзка между двете претенции. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая, в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК не се формулира изобщо правен въпрос, а се навеждат оплаквания за неправилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест относно наличието на причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице и настъпването на застрахователното събитие „кражба на МПС“ и за необоснованост на извода за наличие на такава причинно-следствена връзка. По същество подобни оплаквания касаят евентуално нарушение на процесуалния закон и необоснованост на фактическите изводи на съда в тази част, които биха били основания за касиране по чл.281 ал.3 ГПК, но не и при липса на конкретно формулиран правен въпрос като основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК, какъвто въпрос в случая не е налице. Последното, съгласно цитираната по-горе задължителна практика на ВКС/ т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г/ е пречка за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 ГПК. На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Първо т.о.счита, че не следва да се допуска касационно обжалване.