Определение № 732 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2546/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 20.03.2020г. по гр.д.№69/2020г. на ОС Шумен, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1-3 КТ. Жалбоподателят – Р. М. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че решението е и очевидно неправилно. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът – ОДМВР Шумен- чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанциооното решение, е отхвърлил предявените от Р. М. срещу Областна дирекция на МВР – Шумен искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 КТ за признаване уволнението извършено със заповед №372з-2629/27.09.2019г. на директора на ОДМВР-Шумен, за незаконно, отмяната му, и възстановяване на ищеца на предишната заемана от него длъжност „техник, механик /технически контрол на МПС“ в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Шумен и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 384,19 лв., за периода от 27.09.2019 г. до 14.10.2019 г., и по чл.225, ал.2 от КТ в размер на 1502,38 лв. за периода от 15.10.2019 г. до 07.01.2020г. Установено е по делото, че ищецът е работил при ответника, на длъжността „техник, механик /технически контрол на МПС“ в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Шумен и със заповед № 372з-2629/27.09.2019 г. на директор на ОД на МВР – Шумен, трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ, считано от връчване на заповедта. Констатирано е, че в заповедта като фактическо основание за прекратяване на трудовия договор е отразено, че на 02.08.2019 г., след 12 часа, в [населено място], по време на обедна почивка, Р. В. е управлявал нерегистриран мотоциклет „Х. ЦБР РР ***“, собственост на неговата майка И. В. и при подаден сигнал от екип на РУ Шумен но не спрял, което наложило да бъде последван със служебен автомобил, с включени светлинни сигнали”. Посочено е също така, че около 12,21 часа, извършителят завил към двора на сектор „Пътна полиция“ Шумен, влязъл в него, заобиколил между двете административни сгради, влязъл в халето за идентификация на МПС откъм изхода му и паркирал мотоциклета в халето, непосредствено след което при сваляне на каската е установена самоличността на водача на мотоциклета, а именно – Р. В.. Посочено е също така, че на описаното превозно средство била извършена идентификация около 15.00 часа и същият бил регистриран в „АИС КАТ Регистрация“ едва в 15.19 часа на 02.08.2019 г. Прието е, че тези действия на ищеца представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 вр. чл. 126, т. 9, вр. чл. 186, ал. 1 КТ; по чл., вр. чл. 187, ал. 1, т. 10 вр. чл. 126, т. 13, вр. чл. 107а, т. 21 КТ, вр. чл. 2, ал. 5, вр. чл. 17, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а именно – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в КТ и КПСДА, накърняване на престижа на държавната служба, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в обществения си живот, да следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба, използване на служебното си положение за осъществяване на свои лични или на семейството си интереси. Установено е, че заповедта е връчена на ищеца на 27.09.2019 г. и изискани са му и обяснения. Съдът е приел, че в процесния случай /в съответствие и с константната съдебна практика/, е спазен двумесечния срок от откриване на нарушението, както и едногодишния срок от извършването му за налагане на наказанието, както и, че е осъществено нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 и т.7 –злоупотреба с доверието на предприятието и други тежки нарушения, както и датата на извършването му. Съдът е приел, че другите тежки нарушения на трудовата дисциплина съобразно чл.187, ал.1 т. 10 КТ, в конкретния случай, са сочените нарушения на чл.2, ал. 5, чл. 13, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 от КПСДА. Прието е, че управлението на нерегистрирано МПС от страна на служител на ОД на МВР, в чиито трудови задължения е предвидено извършване на действия по идентификация на превозни средства именно с цел регистрацията им, представлява злоупотреба с доверието на работодателя, като нарушението, освен че е тежко и криминализирано, предвид служебното положение на ищеца не би могло да обуслови по - леко наказание от наложеното му. От друга страна ищеца е нарушил и вменените му с разпоредбата на чл. 107а, ал. 21 от КТ вр. чл. 2, ал. 5, вр. чл. 13, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 1 т КПСДА задължения - същият се възползвал и от служебно си положение, разкривайки самоличността си на работното си място, разчитайки на „колегиалността“ на останалите служители на МВР, като нарушенията следва да се квалифицират като тежки, както с оглед длъжността на служителя, така и с оглед обществения облик на МВР. Прието е, че тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на служителя, обосновават налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение”, което в конкретния случай е съответно на нарушенията. Съдът е счел, че процесното уволнение е законосъобразно, поради което е отхвърлил предявените искове. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въприси от значение за спора: за задължението на съда да изложи мотиви и за задължението на съда да приложи точно разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ, като събере данни дали работникът страда от заболявене посочено в Наредба №5/1987г. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно, тъй като съдът едностранчиво е обсъдил събраните по делото доказателства и са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІV намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да изложи мотиви. На същият съдът е дал разрешениие в съотвествие със съдебната практика ГПК, съгласно която изискването на излагане на мотиви към съдебното решение е уредено от самия процесуален закон – чл.236, ал.2 ГПК, като същевременно разпоредбата на чл.272 ГПК дава възможност на съда, когато потвърждава първоинстанционното решение да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, но да мотивира своето решение. В посочения смисъл са редица решения на върховната съдебна инстанция, а именно: решение №324/22.4.2010 г. по гр.д.№1413/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение №990/24.3.2010 г. по гр.д.№47/2009 г. на ВКС, I г.о., решение №157/08.11.2011 г. по т.д.№823/2010 г. на ВКС, II т.о., и други. Въззивният съд може да не преповтаря приетото за установено и правните изводи на първоинстанционния съд, но наред с това, той следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, т.е. – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания и доводи. И при условията на ограничения въззив, втората съдебна инстанция – въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал, и по свое вътрешно убеждение и съгласно разпореденото в закона, да направи своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт, каквто анализ и преценка е извършил и въззивният съд за да достигне до извод за неоснователност на предявените искове. Що се касае до въпроса за задължението на съда да приложи точно разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ, като събере данни дали работникът страда от заболявене посочено в Наредба №5/1987г., то същият не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда по основателността на иска. Съдът не е разглеждал този въпрос, тъй като няма такова твърдение в исковата молба, а и по делото има представена декларация от ищеца на 27.09.2019г., в която е заявил, че не е сред лицата, които се ползуват със закрила по чл.333, ал.1 и ал.3 КТ. Настоящият състав анмира, че не е налице и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл На основание чл.28, ал.8 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника сумата 100 лева възнаграждение за юрисконсултко процесуално представителство.