Определение № 4669 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 189/2025 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 11.08.2025 год. на Г. Л. М., чрез адв. К. Г. /надлежно упълномощена/, в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3832 от 28.07.2025 год. в частта му за разноските. Поддържа се, че с посоченото определение не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника Прокуратурата на Република България, но съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, въпреки че искането за присъждане на разноски е направено в отговора на касационната жалба, като са представени договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Касаторът Прокуратурата на Република България счита, че искането следва да се остави без уважение. Поддържа, че действително по делото са представени договор за правна помощ и съдействие, с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 5 402 лв., както и документ за заплащането му, но липсва яснота какъв е размерът на възнаграждението по всяка една от претенциите, уважени за сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 12 800 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Счита, че размерът на адвокатския хонорар е прекомерен, като се на решение от 28.07.2016 год. по дело С-57/2015 год. на СЕС и решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/2022 год. на СЕС, тъй като осъществената правна защита е само за изготвяне на отговор на касационната жалба. Определен по правилото на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минималното възнаграждение възлиза на 3 807 лв. Производството по ЗОДОВ не се отличава с фактическа и правна сложност и предвид обема на адвокатската защита посоченият минимален размер на възнаграждението също се явява прекомерно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /в частност в едномесечния срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК/. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част /т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/. Разгледано по същество, искането е частично основателно. Касационното производство е образувано по касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 1096 от 04.11.2024 год., постановено по в. гр. дело № 2468/2020 год. по описа на Софийски апелативен съд, Х с-в, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 87 от 07.01.2020 год., постановено по гр. дело № 17350/2018 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 14 с-в, са уважени предявените от Г. Л. М. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали в резултат на повдигнато обвинение по НОХД № 269/2009 год. на Софийски военен съд с предхождащото досъдебно производство и съдебни производства и сумата от 12 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 25.01.2018 год. до окончателното им изплащане. Ответната страна /ищецът/ Г. Л. М. е подал, чрез упълномощен адвокат, отговор на касационната жалба, с който е поискал и присъждането на направените разноски, като е представил договор за правна защита и съдействие и операционна бележка, от който е видно, че е заплатил адвокатски хонорар в размер на 5 402 лв. С определението по настоящото дело № 3832 от 28.07.2025 год. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, но съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат, само когато страната, поради развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него – без открити заседания /например в производството по чл. 288 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжа, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражение за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК /определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК, определение № 60180 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 562/2021 г., IV г. о., ГК/. От даденото разрешение с решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 год. на СЕС по преюдициално запитване, което е задължително за съдилищата – чл. 633 ГПК, следва че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът /каквото в частност е своевременно релевирано от касаторите/, съдът не е обвързан от минималните размери, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС, респективно – от ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, с което – чрез посочения там чл. 36 ЗАдв., се препраща към наредбата. Размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен в тези случаи при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката. В разглеждания случай касационното производство се е развило само в първата си фаза – делото не е насрочвано в открито съдебно заседание и по него не е постановено решение по чл. 290 ГПК, а е приключило с постановеното по реда на чл. 288 ГПК в закрито заседание определение. Касационната жалба на ответника съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и са поставени четири правни въпроса, по които се твърди, че е допуснато противоречие с практиката на ВКС. Ищецът, чрез упълномощения от него адвокат, е подал отговор, с който са оспорени наведените основания за допускане на касационно обжалване /аргументирането на становището за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е съпроводено с позоваване и анализ на съдебна практика/, както и поддържаните касационни основания. Спорните между страните въпроси са свързани с това дали присъденото обезщетение за неимуществени вреди съответства на действителните вреди, търпени от ищеца, както и дали последният е направил разноски в образуваното срещу него наказателно производство за адвокатско възнаграждение, като по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси е налице изобилна практика на ВКС. Следователно касационното производство не отличава нито с фактическа, нито с правна сложност и с оглед обема и съдържанието на положения от пълномощника на ищеца труд по осъществяване на защитата му в това производство, настоящият съдебен състав намира, че претендираните от ищеца разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 5 402 лв. се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат намалени, като обоснованото и справедливо възнаграждение е за сумата от 2 500 лв. В този смисъл налице са предпоставките за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3832 от 28.07.2025 год., като предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за касационното производство за възнаграждение за един адвокат в посочения по-горе размер, които са своевременно поискани и действително сторени, а в останалата част искането по чл. 248, ал. 1 ГПК трябва да бъде оставено без уважение. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение