Определение № 579 от 20.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5173/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу решение № 1371 от 09.07.2015 г. по в.гр.д.№ 2965 от 2014 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 4630 от 13.10.2014 г. по гр.д. № 10551 от 2012 г. на Варненския районен съд за уважаване на предявения от С. Г. Б. срещу Държавата отрицателен установителен иск за собственост върху следния недвижим имот: ПИ № 10135.2567.15 по кадастралния план на [населено място], м.“Старите лозя“, кв.5, съставляващ УПИ VI-1252а по одобрения регулационен план на [населено място], м.“Старите лозя“.

В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК- противоречие на обжалваното решение със задължителна и незадължителна съдебна практика /т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 587 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1272 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 71 от 28.04.2015 г. по гр.д.№ 6943 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 1788 от 18.10.1993 г. по адм.д.№ 1763 от 1993 г. на ВС, Трето г.о., решение № 324 от 04.06.2009 г. по гр.д.№ 2199 от 2008 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 223 от 30.10.2013 г. по гр.д.№ 723 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 1799 от 17.10.2003 г. по гр.д.№ 1803 от 2002 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о./ по следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск за собственост от лице, което не притежава собствено защитимо право, засегнато от правния спор по отношение на процесния имот ?

2. Допустимо ли е при уважаване на отрицателен установителен иск за собственост съдът да отмени акта за държавна собственост, с който ответникът се легитимира като собственик, при положение че чл.78, ал.1 З. предвижда при отпаднало основание имотът да бъде отписан и предаден на собственика му ?

3. Оригинерен или деривативен способ за придобиване на право на собственост е отчуждаването за държавни нужди и следва ли Държавата при безспорни доказателства за извършено отчуждаване да доказва, че лицето, от което е отчужден процесният имот, е било собственик преди отчуждаването ?

4. Настъпва ли реституционният ефект и по отношение на кой имот при отмяна на отчуждаване по чл.4 от З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, когато благоустройственото мероприятие е изпълнено, отчужденият имот не съществува като самостоятелен недвижим имот, въвод във владение е извършен само по документи и то за имот, различен от отчуждения ?

5. Допустимо ли е въз основа на издадено решение по чл. чл.4 от З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС адресатът на този административен акт да бъде вписан в разписния лист към кадастрален план като собственик на друг имот, за който трето лице се легитимира като собственик ?

В писмен отговор от 14.09.2015 г. ответницата по жалбата С. Г. Б. оспорва същата. Моли жалбата да не бъде допускана до касационно разглеждане и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за признаване за установено, че Държавата не е собственик на процесния имот, въззивният съд е приел за безспорно установено, че този имот попада в границите на отчуждения с ПМС № 35 от 1949 г. от С. Г. Н. имот. Въпреки това е приел, че Държавата не се легитимира като собственик на имота, тъй като не е доказала, че към момента на отчуждаването негов собственик е бил именно С. Г. Н..

Предвид тези мотиви на въззивния съд третият поставен от касатора правен въпрос /оригинерен или деривативен способ за придобиване на право на собственост е отчуждаването за държавни нужди и следва ли Държавата при безспорни доказателства за извършено отчуждаване да доказва, че лицето, от което е отчужден процесният имот, е било собственик преди отчуждаването/ е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение и поради това е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /решение № 587 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1272 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 71 от 28.04.2015 г. по гр.д.№ 6943 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и др./, според която отчуждаването е оригинерен способ за придобиване на право на собственост от Държавата, поради което то поражда действие дори когато имотът е отчужден не от действителния собственик, а от трето лице.

Поради изложеното касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение