Определение № 1357 от 02.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2210/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Х. Г. Б., [населено място] и на „Файн 2004“ ООД, [населено място] срещу решение № 38/30.04.2024 г., постановено по в.т.д.№ 19/2024 г. от Бургаския апелативен съд. Касаторът Х. Б. обжалва решението в частта, с която е обезсилено решение № 138/09.05.2023 г. по т.д. №371/2022 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на иска на Х. Г. Б. за защита на членствени права по чл. 71 от Търговския закон против „Файн 2004“ ООД за отмяна на решенията на проведеното Общо събрание на съдружниците в ответното дружество на 12.10.2022 г. и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на Х. Г. Б. срещу „Файн 2004“ ООД за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците от 12.10.2022 г. по т.2, първа част - за освобождаване на Х. Г. Б. като управител на дружеството и по т.3, първа част – относно приетата промяна на дружествения договор, изразяваща се в заличаването на Х. Г. Б. като управител на дружеството. Поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът „Файн 2004“ ООД обжалва решението в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и са отменени решенията по т.2 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците - досежно приетото, че дружеството вече ще се представлява и управлява само от управителя Н. Д. А., и по т.4, както и в частта за отмяна на допълнителното решение № 382/05.12.2023 г. за отмяна на решенията по т.3 от дневния ред, а именно: „Общото събрание приема и подписва нов дружествен договор на „Файн 2004“ ООД, отразяващ приетите промени съгласно взетите решения по т. 2 и т. 3 от дневния ред“ в частта, касаеща приемането и подписването на нов дружествен договор с промените по решение по т. 2 от дневния ред на събранието на съдружниците. Поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като касационното обжалване следва да се допусне на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че на 12.10.2022 г. е проведено Общо събрание на ответното дружество, на което ищецът Б. не е присъствал; заседанието е проведено с участието на останалите двама съдружници - Н. Д. А. лично, а другият - Д. Д. Г. чрез пълномощник. По т.1 от дневния ред, посочен поканата за свикване: отчет от управителя Х. Б. и обяснения относно заявени претенции от купувач по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на дружеството, не е взето решение; по т.2 – управителят Х. Б. е освободен като управител; по т.3 „обсъждане и вземане на решение за промяна на дружествения договор“ е взето решение, а по т.4 – решението е за даване на съгласие на управителя да се разпорежда /продава, заменя, апортира и др./ с всички недвижим имоти или части от тях, собственост на дружеството, на когото намери за добре, при продажна цена и други условия, каквито прецени, включително да учредява вещни права, тежести и други при условия и параметри, каквито договори. Съгласно дружествения договор дружеството се е представлявало от двама управители Н. А. и Х. Б. „заедно и поотделно“. В поканата за провеждане на заседанието по т.3 е посочено, че промяната в дружествения договор е в чл.13, предл.4, като се премахне текстът „задължително в присъствието и на двамата управители“ и той придобие видът: Общото събрание „взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях“. Взетото решение по т.2 е: според поканата - „освобождаване на Х. Б. като управител“ с допълнение „като дружеството ще се управлява и представлява само от управителя Н. А.“, а по т.3 решението е освен за изменението на чл.13, предл.4 от дружествения договор и: „приема и подписва нов дружествен договор на „Файн 2004“ ООД, отразяващ приетите промени съгласно взетите решения по т.2 и т.3 от дневния ред“. По отношение на решението по т.2 от дневния ред апелативният съд е изложил съображения, че са взети две решения, едното от които е по предварително обявения дневен ред, а другото - без да е било оповестено предварително като подлежащо на обсъждане, гласуване и съответно приемане. Решението относно освобождаване на управителя Б. е включено в дневния ред и е взето с изискуемото обикновено мнозинство. Решението за представителство на дружеството само от един управител Н. А. не е било оповестено в дневния ред и същото предвижда промяна в начина на управление и представителство на дружеството - от двама управители „заедно и поотделно“ на един управител, който представлява дружеството самостоятелно. С това решение се изменя дружествения договор, поради което за приемането на решение по чл.115, т.6 ТЗ е необходимо квалифицирано мнозинство от ѕ, каквото не е било налице. По тези съображения решението е отменено частично само в частта, представляваща изменение на дружествения договор. Аргументацията за отмяна на решението по т.3 е аналогична. Въззивният съд е приел, че всеки един от двамата управители може да бъде освободен, без да е задължително и необходимо в рамките на същото събрание да бъде избран на негово място нов управител, като такъв може да бъде избран на всяко следващо оповестено и редовно проведено Общо събрание. Относно решението по т.4 решаващият състав е приел, че същото е взето в противоречие с разпоредбата на чл. 13, т. 4 от дружествения договор и с тази на чл. 137, ал. 1, т. 7 от Търговския закон, съгласно която решенията за отчуждаване на недвижими имоти се вземат от Общото събрание на дружеството с ограничена отговорност. Според въззивния съд преминаването на правомощия на върховния орган на дружеството върху управителя ще има за последица сливането на тези два органа, както и това решение няма да бъде оповестено в търговския регистър, за да се създаде яснота за третите лица относно това кой ще взема решенията за разпореждането с недвижимостите, част от дружественото имущество. Въззивният съд се е позовал на тълкувателната практика на ВКС относно това, че разпоредителната сделка с имущество, собственост на дружеството, без наличието на решение на Общото събрание, не е недействителна, но ако е неизгодна, отговорността на управителя за това може да бъде ангажирана на основание чл. 145 ТЗ. С приетото решение би се допуснало дружеството предварително да се откаже от търсене на отговорност на управителя за вреди от неизгодна сделка, какъвто отказ от права е недействителен. По отношение на разгледания от първоинстанционния съд иск по чл.71 ТЗ въззивният съд е обезсилил решението, като е приел, че такъв не е бил предявен, тъй като правото, което съдружникът е посочил, че цели да защити е за отмяна на решенията на Общото събрание на дружеството, какъвто иск е предявен в производството по делото. Касаторът Х. Б. въвежда основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като поддържа, че с приетото разрешение, че един от двамата управители може да бъде освободен, без да е задължително и необходимо в рамките на същото събрание да бъде избран на негово място втори управител, има за последица промяна в представителството и изменение на дружествения договор, за което е необходимо квалифицирано мнозинство. Според касатора изводът на съда, че вписването на имената на управителите в устройствения акт не е част от задължителното му съдържание, противоречи на житейската логика. Изразените доводи за очевидна неправилност на решението са свързани и с формулираните правни въпроси: 1. „Допустимо ли, в случаите когато дружественият договор предвижда, че дружеството с ограничена отговорност се управлява и представлява от двама управители заедно и поотделно, единият управител да бъде освободен с обикновено мнозинство, без на негово място да бъде избран друг управител, когато освобождаването на единия управител на практика води до промяна на начина на представителство и управление (от двама на един управител) и респективно води до промяна на дружествения договор, като решението бъде прието с обикновено мнозинство?“ и 2. „Когато решението на Общото събрание съдържа повече от един компонент, но в своята цялост води до един правен ефект, следва ли да бъде разглеждана всяка негова част отделно, като за всяка част от решението се прилага съответното мнозинство или когато дори за един компонент от решението е необходимо квалифицирано мнозинство, следва да се приложи изискването за квалифицираното мнозинство за цялото решение, при условие, че в своята цялост решението води до правен ефект, за постигането на който е било необходимо решение, взето с квалифицирано мнозинство?“ На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя въпроса: „Вписването на имената и ЕГН на управителя в дружествения договор при освобождаване на управителя и избор/липса на избор на управител води ли до промяна на дружествения договор?“ Касаторът „Файн 2004“ ООД заявява по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроса: „Решение на Общо събрание на съдружниците на ООД, с което се дава съгласие управителят да се разпорежда /продава, заменя, апортира и др./ с всички недвижими имоти и части от тях, собственост на дружеството, на когото намери за добре, при продажна цена и други условия, както прецени, може ли да се тълкува в смисъл, че дружеството предварително се е отказало от търсене на отговорност на управителя за вреди по смисъла на чл. 145 ТЗ?“, а на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпросите: 1. „Законосъобразно ли е решение по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, което е съставено в съответната форма съгласно чл.137, ал.4, но не съдържа конкретно описание на имота, продажна цена и параметри на сделката?“, 2. „Решение на Общо събрание на съдружниците на ООД, с което се дават права на управителя на дружеството да се разпорежда неограничено, без каквито и да са зададени предварителни параметри като продажна цена, съдоговорители, условия на плащане и т.н., противоречи ли на разпоредбата на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ?“ и 3. „Решение на Общото събрание на съдружниците на ООД, което се представлява поотделно от двама управители, със съдържание: „Общото събрание на съдружниците освобождава единия управител, като дружеството вече ще се управлява и представлява само от другия управител“ включва ли в себе си две отделни решения - първо решение - за освобождаване на единия от управителите и второ решение - за промяна на начина на управление и представителство на дружеството? В случай, че е налице второ решение, то за неговото приемане необходимо ли е квалифицирано мнозинство от ѕ от капитала съгласно чл.137, ал.3 във връзка с чл.137, ал.1, т.1 ТЗ?“ Настоящият състав по въведените основания за допускане на касационно обжалване намира следното: Доводът на касатора Б. за очевидна неправилност на обжалваното решение и свързаните с него въпроси следва да се разгледат съвместно с поставения от касатора „Файн 2004“ ООД трети въпрос по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По същество двамата касатори от една страна, излагат съмнения дали по т.2 от дневния ред са взети едно или две решения, но от друга страна, формулировката на въпросите им сочи, че различните тези се основават на приложимите мнозинства за вземане на решенията. Според касатора Б. решението за промяна в дружествения договор относно представителството на дружеството е следствие на освобождаването му като един от двамата управители и е приложимо квалифицирано мнозинство от ѕ от капитала. Касаторът „Файн 2004“ ООД цели отговор на поставения въпрос в смисъл, че мнозинството следва да е обикновено с оглед свързаността на двете решения. Съставът на ВКС констатира, че въззивния съд е приложил ясни законови норми, уреждащи мнозинствата за вземане на различните видове решения от Общото събрание на съдружниците: на чл.137, ал.3 във връзка с чл.137, ал.1, т.1 ТЗ – мнозинство повече от ѕ от капитала за изменение на дружествения договор, част от задължителното съдържание на който е управлението и начина на представителство – чл.115, т.6 ТЗ, и на чл.137, ал.3, изр.3 ТЗ във връзка с чл.137, ал.1, т.5 и чл.141, ал.4 ТЗ – мнозинство повече от Ѕ от капитала за освобождаване на управителя. Предвид задължителното съдържание на дружествения договор при промяна в начина на представителство, изменението следва да се приеме от Общото събрание на съдружниците. В уредбата на квалифицираните мнозинства за вземане на определени решения не е предвидено тези мнозинства да се прилагат и за други решения на Общото събрание, както и отпадане на изискванията за квалифицирано мнозинство поради свързаност или обусловеност на тези решения от други решения, за които е приложимо обикновено мнозинство. Единствено за решенията, за които в закона е предвидено обикновено мнозинство, в дружествения договор може да се уговори друго – квалифицирано мнозинство, обстоятелства, които в случая не са налице. По изложените съображения съставът на ВКС намира, че не са обосновани както предпоставките за очевидна неправилност на обжалваното решение (прилагане на несъществуваща или отменена правна норма или прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл), така и поставените въпроси не са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото (необходимост от тълкуване на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма). Доводът на касатора за противоречие на изводите на въззивния съд с житейската логика, не попада в основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като не са направени явно необосновани фактически констатации, а позоваването на закона (липса на задължение за посочване на името и ЕГН на управителя в устройствения акт) не представлява нарушение на формалната логика или на основополагащи принципи на съдопроизводството, които представляват основания за очевидна неправилност на решението. В този смисъл е ирелевантен и въпросът дали вписването на тези данни в дружествения договор води до неговата промяна, заявен по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените от касатора „Файн 2004“ ООД въпроси, относими към взетото решение по т.4 от дневния ред за даване на съгласие управителят А. да се разпорежда с недвижимите имоти на дружеството, е от значение за формираните изводи на въззивния съд. Следва да се посочи, че въззивният съд не се произнесъл относно противоречието на решението със закона поради липса на параметри на бъдещите сделки – цена, съдоговорител, конкретен имот, каквото е съдържанието на първия и втория въпроси, поставени на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът, въведен по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно предварителния отказ от търсене на отговорност от управителя за причинени на дружеството вреди, който е свързан с принципно заявените въпроси за възможността Общото събрание да вземе решение в посочения смисъл, е от значение за изводите на въззивния съд. Апелативният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 3/2013 г. от 15.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че решението на Общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган, като от гледна точка на действителността на сделката е придадено значение на необходимостта да се гарантират сигурността, стабилността и бързината на търговския оборот и да се защитят интересите на третите лица. В мотивите на тълкувателното решение не е отречена подчинеността на управителя на решенията на Общото събрание (чл.141, ал.1 ТЗ), която има действие само във вътрешните отношения. Според даденото тълкуване защитата на интересите на дружеството се осъществява чрез установеното в закона изискване за предварително решение от дружествен орган за сключване на разпоредителна сделка, като въпросът дали управителят е действал без предходно решение на ОС по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, е от значение за неговата отговорност пред дружеството. Това разрешение разглежда действителността на сключените от управителя сделки без решение на Общото събрание на съдружниците, но не дава отговор на въпроса дали оправомощаването на управителя да извършва разпореждания е обвързващо във вътрешните отношения на дружеството с оглед реализиране на отговорността на управителя по чл.145 ТЗ. В решение № 901 от 18.10.2005 г. по гр. д. № 179/2005 г. на ВКС, II о. е прието, че разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ТЗ няма императивен характер, като в нея са предвидени единствено правомощията на Общото събрание на съдружниците в ООД и доколкото в дружествения договор не е предвидено друго, съдружниците са длъжни да се съобразяват с нея, но няма пречка в договора да се приеме част от правата на общото събрание да се предоставят на управителя на дружеството. Поставено е изискване, че това трябва изрично да е записано в договора. Според решение № 128 от 01.11.2012 г. по т. д. № 646/2011 г. на ВКС, I т. о. разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ТЗ няма императивен характер и затова нарушаването й няма за последица нищожност на разпоредителна сделка, като сключването на договор за продажба на недвижим имот от патримониума на дружеството, без да е било налице решение на Общото събрание за това представлява единствено основание за реализиране по исков ред на отговорност на управителя за причинени на съответното дружество вреди, което съгласно чл.137, ал.1, т.8 ТЗ също е в правомощията на Общото събрание. По тези съображения са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса на касатора „Файн 2004“ ООД, уточнен от състава на ВКС: „Решението на Общо събрание на съдружниците на ООД, с което се дава съгласие управителят да се разпорежда с всички недвижими имоти на дружеството представлява ли предварителен отказ от търсене на отговорност на управителя за вреди по смисъла на чл. 145 ТЗ?“. По отношение на обжалваната част от въззивното решение, което е обезсилено решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл.71 ТЗ не са поставени правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът „Файн 2004“ ООД следва да заплати държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд