Определение № 2999 от 14.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Община Септември, представлявана от кмета Р., чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Б. касационна жалба против въззивно решение № 425 от 4.12.2023г. по в.гр.д.№ 498/2023г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решение № 175 от 22.02.2023г. по гр.д. № 3694/2022г. на Районен съд Пазарджик като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. А. Я., извършено със заповед № 067 от 19.09.2022г., на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, възстановена е на заеманата длъжност „Специалист местни приходи, събиране и контрол“ и е осъден работодателят да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставяне без работа поради незаконно уволнение за периода от 19.09.2022г. до 8.02.2023г. в размер на 4 279.75лв., ведно със законната лихва считано от 18.11.2022г., е отхвърлен в останалата част до претендираните 5 489.88лв. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: За да постанови акта си, въззивният съд е приел за незаконосъобразно извършеното уволнение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, поради липса на установена промяна на изискванията за образование или квалификация от страна на работодателя за заеманата от ищцата длъжност, която е „Специалист местни приходи, събиране и контрол“. Анализирайки доказателствата по делото, въззивният съд е достигнал до извод, че работодателят е преобразувал две от наличните по щат длъжности „Специалист местни приходи, събиране и контрол“ и „АПОН“ в трета - „Експерт изготвяне на анализи“, която е със съществено нови функции, които са различни от тези на предходните две. В тази хипотеза, съдът е посочил, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение може да е чл.328, т.2 КТ, но не и използваното от ответника – чл.328, ал.1, т.6 КТ. За да е налице последното основание следва да са промени изискванията за образование и квалификация за съответната длъжност, но не и за друга длъжност. Касаторът се позова на основанията за допустимост – съответно по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните три поставени въпроси: 1. Когато работодателят в предизвестие, с думи посочи фактическите доводи за прекратяване на трудовото правоотношение /в случая – „влязъл в сила акт за трансформиране на заеманата от работника длъжност“ и цитира акта, като работникът е запознат с неговото съдържание/, но посочи друго правно основание / чл.328, ал.1, т.6 КТ и уточни, че работникът „не притежава необходимото образование“/, то прекратителното основание съобразено ли е с изложените фактически доводи?, 2. След като ищецът не е навел доводи за накърнено право на защита и неяснота относно причината за уволнението му и между страните няма спор, че прекратяването на трудовото правоотношение е в резултат на взето решение на Общински съвет за трансформиране на заеманата от работника длъжност, следва ли съдът да проверява доколко е ясен текста на предизвестие и кое е действителното правно основание? и 3. Налице ли е смесване на различни правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, когато в отправеното предизвестие до работника е посочено, че той може да заеме новата длъжност, ако отговаря на изискванията за нея? Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, защото нито един от поставените от касатора въпроси не отговаря на изискванията, посочени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС за надлежно общо основание за допустимост, доколкото не е от значение за изхода на спора. Съображенията: Първият поставен въпрос не е свързан с решаващите доводи на въззивния съд, които не са свързани с липса на съответствие между изложените в предизвестието фактически доводи за прекратяване на трудовото правоотношение и посоченото правно основание /в какъвто смисъл е поставен въпроса от касатора/, а са за липса на фактическия състав на чл.328, ал.1, т.6 КТ. В Кодекса на труда са предвидени специални правила във връзка със съществуването и прекратяването на трудовите правоотношения, съобразяващи спецификите в отношенията между страните при предоставяне на работна сила. След като съдът е приел, че не е установен релевантния фактически състав на посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение, последващият въпрос за съвпадането му с фактическото му обосноваване, е без значение. Без значение са и обстоятелствата, на които касаторът акцентира в поставеният от него втори въпрос – че ищецът е запознат с причината за неговото уволнение и че прекратяването на трудовото правоотношение е в резултат на взето решение на Общински съвет за трансформиране на заеманата от работника длъжност. Въззивният съд е приел за основателно релевираното от ищцата в исковата й молба възражение за незаконосъобразност на уволнението, приемайки за неустановено че тя не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната от нея работа. Въпросът - дали тя притежава необходимото образование или професионална квалификация за друга длъжност /за новата тренсформирана длъжност „Експерт изготвяне на анализи“/, въззивният съд е приел, че не следва да се обсъжда, доколкото той няма отношение към посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал., т.6 КТ. Същите доводи са относими и за третия поставен от касатора въпрос. За съдът, осъществяващ контрол за законосъобразност на осъществено от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение е без значение дали има смесване на различни правни основания. Неговата проверка е само за наличие на състава на конкретно посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение