Определение № 3361 от 25.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3609/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Х. П. П., чрез адвокат Н. С., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Хасково № 93/14.03.2024г. по в.гр.д. №723/2023г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Насрещната страна С. Г. Й. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на обжалването, а въззивното решение правилно и законосъобразно, постановено след обсъждане на всички събрани доказателства. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Хасково, с което са отхвърлени предявените от Х. П. П. срещу С. Г. Й. искове за заплащане на сумата от 2 640 евро представляваща получена без основание сума по сключен между страните договор от 21.08.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 03.11.2020г. до окончателното ѝ плащане, както и на сумата от 581 евро – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 22.08.2018г. до 02.11.2020г. За да постанови този резултат, въззивният съд (включително чрез препращане към мотивите на първостепенният съд), приел за установено, че между страните бил сключен договор за поръчка във връзка с изпълнението на който ищецът предал на ответника сумата от 2 640 евро, за което обстоятелство била съставена и представената по делото разписка от 21.08.2018 г. Въззивният съд кредитирал показанията на свидетелите Б. (посочена от ищеца), и Д. (посочен от ответника), от които приел, че през месец август 2019г., между Х. П. и С. Й. били проведени разговори, с които П. възложил на Й. да направи проучване чрез свои познати на негов контрагент от Г., който му дължал голяма сума пари. Според свидетелите, страните уговорили заплащане на определена парична сума, която била предадена. Според свидетелят Д. ищецът П. следвало да предаде някакви документи на Й., а последният да ги занесе в Г.. Тази уговорка била изпълнена, защото Х. П. споделил на свидетеля Д., че е ходил в Хасково и е предал документите на С. Й.. Въззивният съд намерил, че гласните доказателства били съответни на събраните писмени доказателства, както следва: 1/ разписка от 21.08.2019 г., с която сумата от 2640 евро била предадена от П. на Й. и 2/ писмо от 14.02.2022 г. от адвокатска фирма „Бориси“ Г., според което на 04.11.2019 г. С. Й. предал на адвокатската кантора два тома с документи на фирма „Сни комерс 1“ ЕООД, с управител Х. П. П., както и сумата от 3000 долара за предварителни разходи. Въз основа на така установеното, съдът направил извод, че между страните бил сключен валиден договор за поръчка, по който ответникът Й. изпълнил своите задължения. Приел още, че сумата от 2 640 евро била предадена от Х. П. на С. Й. именно във връзка със сключения договор за предаването ѝ на кантора в Г.. С оглед на това намерил предявения иск за връщането ѝ за неоснователен. Неоснователността на главния иск, обусловила извода на съда за неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху главницата, както и на иска за заплащане на обезщетение за забавеното ѝ плащане. За пълнота на изложението, въззивният съд посочил, че дори да се приеме, че предявеният иск намира своето основание в разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, то същият отново би бил неоснователен, доколкото по делото е установено наличието на сключен между страните договор за поръчка във връзка, с който е извършено плащането на процесната сума, поради което последното не е недължимо, нито без основание. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните правни въпроси: „Какво е значението на писмения документ, издаден от ответника и удостоверяващ получаването на сумата, както и допустими ли са свидетелски показания за установяването на твърдения от ответника „договор за поръчка“ за наемане на кантора в Г. и предаването на тази кантора на получени от доверителя ми документи“. Твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в решение №119/01.07.2016г. по гр.д.№6182/2015г. на ВКС, ІV г.о.; решение №224/22.12.2016г. по гр.д.№2169/2016г. на ВКС, ІІІ г.о Въпросът по съществото си е свързан с доказателствената стойност на разписката за получаване на парична сума и за приложението на чл.164 ал.1 т.3 ГПК и недопускането на свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева. Същите са обуславящи правните изводи на въззивния съд за изхода на делото, но не са разрешени в противоречие с установената практика на ВКС, част от която са решение № 546/23.07.2010 г. по гр.д.№ 856/2009 г., ІV г.о., решение № 240/26.10.2016 г. по гр. д. № 922/2016 г. на ІV г.о.; решение № 253/17.10.2014 г. по гр.д.№ 2902/2014 г., III г.о.; решение № 12/31.01.2019 г. по гр.д.№ 2000/2018 г., IV г.о. Според дадените в същата разяснения, разписката удостоверява получаването на посочената в нея сума. Тя не доказва договора, по който е извършено плащането, освен ако съдържа признания за обвързаност от неговите съществени елементи. Наличието на разписка или друг документ, удостоверяващ плащане не освобождава платеца от законовите ограничения да докаже твърдяното от него основание със свидетелски показания. Ако в разписката не е посочено основанието на плащането, по иск за връщане на даденото без основание в тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил или има право да задържи полученото. С всички доказателствени средства той може да доказва какви правни и фактически действия са извършили страните във връзка с извършеното плащане (в т.ч. направени признания за факти или за обвързаност). Разяснено е още, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лева не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. Въззивното решение е постановено в съответствие с дадените разрешения, предвид мотивите за допустимост на свидетелските показания за изясняване на уговорките между страните, свързани с поетото от ответника Й. задължение за предаване на документи и процесната сума на адвокатска кантора в Г.. По отношение на тези въпроси не е налице общата предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът е поставил и въпросът: Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност? Твърди противоречие на решението с практиката на ВКС в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №140/08.03.2021г. по т.д.№2601/2019г. на І т.о. Навел доводи, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил противоречивите становища на ответника за предназначението на получената сума и за нейното действително разходване (в негова полза за покриване на разходи или в полза на трето лице – за аванс за адвокатска кантора „Бориси“), както и обстоятелството, че на ответника многократно била предоставяна възможност за събиране на доказателства за посещението му в Г. за „изпълнение на възложената поръчка“, и неговото бездействие. Въпросът е свързан с приложението на чл.12 и чл.235 от ГПК, съгласно които съдът е длъжен да обсъди в решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, както и да изложи мотиви по тях. По него този е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава – т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с посочените разрешения. При постановяването му съдът, включително и с препращането по реда на чл.272 от ГПК, е обсъдил фактите, които не са били спорни между страните, събраните писмени и гласни доказателства, които анализирал в тяхната взаимна връзка; преценил е относимите обстоятелства при изграждане на фактическите и правните си изводи; разгледал е въведените от страните и относими към предмета на спора доводи и възражения. Въпросът е обоснован с несъгласието на страната с изводите на съда в обжалваното решение, което по съществото си представлява касационно оплакване за неправилност и необоснованост на обжалваното въззивно решение. Както е разяснено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, оплакванията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, ал. 3 от ГПК не съставляват основания за допускане на касационното обжалване, тъй като последните са различни от тях, и са регламентирани в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. Последният формулиран в изложението въпрос е: Защо въззивният съд е приел, че не е преклудирано представянето на писмото на адвокатска кантора „Бориси“ след първото по делото заседание, въпреки изричните възражения във възивната жалба и в съдебното заседание по обсъждането и приемането му. Наведен е довод за разрешаването му в противоречие с решение №85/08.02.2024г. по гр.д.№1298/2023г. на ВКС, ІІІ г.о. Въпросът, макар и некоректно зададен, е свързан с допустимостта на доказателствата във въззивното производство и кога настъпва преклузията за събиране на доказателства във въззивното производство. Отговор на същия е даден в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и установената въз основа на него съдебна практика на ВКС, част от която са решение № 101/09.07.2018 г. по г.д.№2191/2017г. на ІV г.о.; решение 172/31.05. 2014 г.по г.д.№ 6229/2013г. на ІV г.о.; решение №80/02.06.2020 г. по г.д.№4031/2019г. на ІV г.о. и др. Според същата, пред въззивния съд е допустимо да се сочат нови доказателства и да се твърдят нови обстоятелства, когато те са относими към предмета на спора и се отнасят за обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в първата инстанция до подаването на въззивната жалба или отговора, респективно се отнасят до новооткрити обстоятелства. Страната, която се позовава на новооткрити обстоятелства, следва да посочи и установи причините, които са попречили те да бъдат посочени своевременно. Ако страната е пропуснала да заяви обстоятелство или да посочи доказателство поради собствената си небрежност, тя не може да поправи допуснатия пропуск пред въззивната инстанция. Пред въззивния съд са допустими и тези доказателства, които не са били събрани поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Такива са доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда поради нарушения на съдопроизводствени правила, както и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 от ГПК – да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от тях не сочат доказателства. Тези доказателствени искания, както и твърденията за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения следва да бъдат направени в срока за подаване на въззивна жалба, респективно в срока за отговор на въззивната жалба за въззиваемата страна. След изтичането им и до приключване на устните състезания пред въззивния съд, страните могат да въвеждат единствено нови обстоятелства и да сочат нови доказателства, само, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят по-рано. Въззивният съд следва да обсъди всички обстоятелства и доказателства, които имат значение за валидността на обжалваното първоинстанционно решение, за неговата допустимост – в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност – при приложение на императивна правна норма или при наличие на служебно начало по определена категория дела. Въззивното решение е постановено в съответствие с дадените разрешения. Приетото от съда писмо от адвокатска кантора „Бориси“ било съставено на 14.02.2022г., след приключване на устните състезания при първото разгллеждане на делото от първостепенния съд. След връщане на делото за ново разглеждане от Районен съд – Хасково съдът не се е произнесъл по приемането му като доказателство, в какъвто смисъл са били и наведените във въззивната жалба оплаквания. Съобразявайки посочените обстоятелства, въззивният съд е изправил допуснатото процесуално нарушение, като в проведеното открито съдебно заседание е приел писменото доказателство, макар и с непълни мотиви. По този въпрос също не е налице соченото от жалбоподателя допълнително основание за допускане на обжалването (чл.280, ал.1, т.1 от ГПК). В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,