Определение № 430 от 02.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу решение №50 от 14.06.2012 г. по гр. дело №125/2012 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №8 от 13.02.2012 г. по гр. дело №1500/2011 г. на Бургаския окръжен съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на А. О. А. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че наказателното производство е водено срещу ищеца дванадесет години за извършени престъпления по чл.116, т.9 и т.10 вр.170, ал.2 вр. чл.20 НК. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 30 000 лв. Ответникът по касационната жалба А. О. А., [населено място], [община], оспорва жалбата. Жалбата е процесуално допустима. П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №50 от 14.06.2012 год. по гр. дело №125/2012 г. на Бургаския апелативен съд. Повдигнатите от касатора въпроси за определяне обезщетението за неимуществени вреди обуславят крайното решение и са решени в противоречие с практиката на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.