Определение № 406 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 905/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 10.12.20г. по гр.д.№733/2020г. на ОС Русе, с което е уважен иск с правно основание чл.124 ГПК. Жалбоподателят – „Електроразпределение Север” АД, чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че решението е и очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът - Д. Д. С.,чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за установено в отношенията между страните, че Д. Д. не дължи на „Електроразпределение Север” АД сумата от 5172,76 лева, представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура № [№]/17.02.2020г. за обект с клиентски № [№], с адрес на потребление: [населено място], на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. против жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК - за недължимост на сумата в размер на 5172,76 лева, представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура № [№] /17.02.2020г., за обект с клиентски № [№] и абонатен № [№], с адрес на потребление: [населено място]. Установено е, че ответникът по жалбата е краен клиент на присъединен към електропреносната мрежа недвижим имот, находящ се [населено място] и на 4.12.2019 г. е извършен монтаж на СТИ на обекта, за което е съставен протокол, в който са посочени показанията на визуализираните тарифи, като ответникът е потребител на електрическа енергия за битови нужди. Видно от представения по делото Констативен протокол от 4.12.2019 г. служители на –„Електроразпределение Север” АД и пълномощници на „Енерго-Про Продажби“ АД са извършили техническа проверка на измервателните системи на процесния обект, при която СТИ е демонтиран, показанията му са отразени в протокола, а на негово място е монтиран друг електромер с нулеви начални показания в съответните регистри. Видно от представения за това Констативен протокол № 138/5.02.2020 г., при извършена проверка на техническите изисквания е установено отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и на клеменния блок на електромера, както и наличие на всички необходими обозначения на табелката на електромера, но при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, като е оОтчетено наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 28202.488 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Установено е, че в резултат на заключението на метрологичната експертиза и на основание чл. 55 ПИККЕ, въззиваемото дружество е извършило корекция на сметките на въззивника, като е съставило Фактура № [№] от 17.02.2020г., с която е начислило допълнително електрическа енергия 28202 кВтч за периода от 19.10.2016 г. до 4.12.2019 г., за сумата от 5172,76 лева с ДДС. При така установените обстоятелства съдът е приел, че правоотношенията между страните са регулирани от ЗЕ и създадените въз основа на законованата делегация по чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ от ДКЕВР Правила за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в "Държавен вестник" брой 35 от 30.04.2019г., в сила от 04.05.2019 г. Съдът е приел, че в случая е налице констативен протокол за извършена проверка, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ и в изискуемата от закона форма, налице е и метрологична експертиза, установяваща наличие на преминала електроенергия през невизуализиран регистър, но по делото няма доказателства, които да установяват, че тази ел. енергия е доставена на крайния клиент, тъй като в представения по делото протокол за монтаж/демонтаж на процесното СТИ са записани показанията само за две тарифи –дневна и нощна. Констатирано е, че в протокола няма удостоверяване на показанията на регистър 1.8.3., като нито от този документ, нито от други събрани по делото доказателства се установява към датата на монтажа процесното СТИ да е било с нулеви показания по невизуализирания регистър 1.8.3., за да бъде направен извод, че процесната ел. енергия е измерена след монтажа на СТИ и не е съществувала към един по - ранен момент. Удтановено е от протокола от 18.10.2016 г., когато процесното СТИ е било монтирано, че към датата на монтажа му визуализираните регистри не са били с нулеви показания. При така установената параметризация в тези две тарифи не може да се приеме за доказано, че неправомерното вмешателство в софтуера на електромера е извършено след монтиране на средството в обекта на ответника по жалбата. Съдът е приел, че в процеса жалбоподателят не е установил при условията на пълно и главно доказване, че е възникнало субективното му право да извърши корекция на сметката на потребителя на енергийни услуги, поради което е уважил предявения иск за недължимост на сумите. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: при установено софтуерно въздействие върху СТИ в резултат на което с него е измерено доставено и потребено от абоната ел.енергия, а е отчетена само част от нея, поради записването и в невизуализирания на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача, от правно значение ли са за отговорността на купувача на ел.енергия причините, довели до измерване на част от потребената енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът в този регистър е безспорно установен както ии след като констативния протокол на БИМ е официален документ от Закона за измерванята следва ли да има обвързваща съда доказателствена сила, че фактите са се осъществили така, както се твърди в него. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпросите: при установено софтуерно въздействие върху СТИ в резултат на което с него е измерено доставено и потребено от абоната ел.енергия, а е отчетена само част от нея, поради записването и в невизуализирания на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача и от правно значение ли са за отговорността на купувача на ел.енергия причините, довели до измерване на част от потребената енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът в този регистър е безспорно установен, на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса след като констативния протокол на БИМ е официален документ от Закона за измерванята следва ли да има обвързваща съда доказателствена сила, че фактите са се осъществили така, както се твърди в него, тъй като същият не е обусловил решаващите изводи на съда за основателност на предявения иск и не съставлява общо основание за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице и твърдяната от жалбоподателя очевидна неправилност на решението. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът