Определение № 39 от 08.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2881/2021 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

С решение № 260131 от 20. 05. 2021 г. по в. гр. д. № 548/2020 г. на Врачанския окръжен съд е потвърдено решение № 260017 от 08. 07. 2020 г. по гр. д. № 919/2017 г. на РС – Мездра, с което са уважени предявените от Н. С. Р. и А. С. Л. срещу ответницата М. П. С. искове с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху двуетажна вилна сграда със застроена площ 53, 78 кв.м. и гараж с площ от 20 кв.м., находящи се в землището на [населено място], [община], в местността „К. п.“ (с предишно наименование „Д. к.“), в имот № ........., с площ от 2,207 дка, при граници на двуетажната вилна сграда: от три страни имот № .....и гараж, а на гаража: от три страни имот № ........и двуетажната вилна сграда, и чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт за собственост № ..., т. .., рег. № ...., н.д. № ..../2010 г. по описа на нотариус Х. А. в частта му, с която Д. Т. К. и М. Т. К. са признати за собственици на описаните по-горе сгради. Със същото решение е уважен предявеният от Н. С. Р. и А. С. Л. против Д. Т. К., М. Т. К., Ц. Д. К., Б. Г. К. и В. Д. К. (конституиран като страна на основание чл. 227 ГПК, като наследник на ответницата по иска С. Х. К.) иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между ищците и посочените ответници, че Н. С. Р. и А. С. Л. са собственици на описаната по-горе двуетажна жилищна сграда, а А. С. Л. е собственик и на описания по-горе гараж.

Въззивното решение е обжалвано изцяло от ответниците по исковете М. П. С., Д. Т. К., М. Т. К., Ц. Д. К., Б. Г. К. и В. Д. К., чрез процесуалния им представител адв. Г. П.. Излагат се съображения за неправилност на решението в частта му потвърждаваща първоинстанционното решение в частта по иска по чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения: непроизнасяне по всички доводи и основания за неправилност, изложени във въззивната жалба, необсъждане на всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, преценка за материална незаконосъобразност на реституционно решение на ОСЗГ без въведено такова възражение от насрещната страна и поради разглеждане на придобивно основание, на което ищците са се позовали едва с писмената защита пред първоинстанционния съд, в която за пръв път е коментирано ПМС № 4/1988 г.. Твърди се и необоснованост на извода за придобито право на собственост върху спорните сгради от ищците на заявените придобивни основания, както и противоречие с материалноправни норми – чл. 86 ЗС и пар. 1 ЗД ЗС, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 10Б, ал. 1 ЗСПЗЗ, ПМС № 4/1988 г. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в коментираните му части, във връзка с които се поставят материалноправни и процесуалноправни въпроси. По отношение на решението в частта му по исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК се поддържа недопустимост на същото, тъй като въззивният съд не е оправомощен да допълва първоинстанционния акт, и се иска допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – за проверка на допустимостта му.

От ответниците по касационната жалба Н. С. Р. и А. С. Л. е подаден писмен отговор, чрез пълномощника им – адв. Д., с който се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Настоящият състав на ВКС, за да се произнесе по наличието на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът по чл. 108 ЗС и за да приеме основателност на установителните искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивният състав е приел за установено от фактическа страна, че с констативен нотариален акт № 72 от 5. 12. 1985 г. ищцата Н. С. Р. и С. Д. Л. са били признати за собственици на процесната двуетажна вилна сграда на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя, реализирано въз основа на предварително изготвен архитектурен план. В акта са описани следните документи, представени при съставянето му: протокол № 3/28. 08. 1981 г. от заседания на кметския съвет на [населено място], договор за отстъпено право на строеж, удостоверение за цената на сградата, вносна бележка от Д. за внесена такса, скица и декларации за семейно и имотно състояние. От всички описани документи по делото е представен само препис от протокол № 3/28. 08. 1981 г. (с който е обективирано решение на кметския съвет на [населено място] да отстъпи право на строеж върху процесния имот на Н. Р., „притежаваща удостоверение № 8 от 19….година за собственост на дворното място“), както и работен проект, обяснителна записка и архитектурен проект за сградата (без данни архитектурният проект да е одобрен). За останалите описани в нотариалния акт документи е заявено от пълномощниците на ищците, че не разполагат със същите, тъй като са били предоставени от ищците на нотариуса при съставянето на нотариалния акт от 1985 г. Представени са и множество документи за закупуване и доставка на строителни материали (пясък, цимент, чакъл, дъски, тухли, прозорци) от л. 23 до л. 37 от първоинстанционното дело - фактури, поръчки, складови бележки, нареждания за експедиции, и др. Въз основа на заключенията на съдебно-техническите експертизи е прието за установено, че процесните сгради се намират върху имот ...........по КВС на [населено място], м. „К. п.“, която е извън регулационните граници на селото, в близост до рибарник. Теренът е със силна денивелация. Сградата съдържа един вкопан и два надземни етажа. От изток на сградата е долепен гараж, чиято покривна плоча е тераса на втория етаж. Застроената й площ е 53, 78 кв.м. В общината няма строителни книжа и документи относно построяването на процесната сграда. Изградената на място сграда има отклонения от представения по делото архитектурен проект, но планировката е спазена. Освен процесната сграда, в имот № 001098 има и други сгради (жилищни сгради и гаражи), за които също няма строителни книжа. Прието е за установено, въз основа на показанията на свидетелите на ищците Й. Г. (кмет на [населено място] в периода 1979 г. – 1989 г.), Б. Н. (кмет на [населено място] понастоящем), В. Г. (кмет на съседно [населено място]), Л. В. (собственик на съседна вила), С. Р. (племенник на ищцата Р.), Д. С. (наглеждал вилата по поръчение на ищцата в периода 2008 г. – 2014 г.), че Й. Г., в качеството си на кмет на селото, е дал на ищцата и съпруга й С. Л. разрешение да строят в държавна земя, извън регулацията на селото. Тогава така се правело, такива разрешения давал и на други лица. Вилата построили Н. Р. и С. Л.. Много жители на селото им помагали („цялото село“ помагало при изграждането на вилата). Всички знаели, че това е вилата на Н. Р.. На нейно име се водила данъчната партида. През 2014 г. данъкът бил платен от ответника Ц. К.. До 2001 г. (смъртта на С. Л.) семейството често посещавало вилата. След това посещенията не били толкова чести, но ищцата Р. пращала хора да наглеждат имота по няколко пъти в годината. През 2008 г. извършила основен ремонт на покрива. Била направена и подпорна стена. Била наела за извършване на тези дейности бригада от [населено място], работниците си пазарували в селото. През 2011-2012 г. специалист – инженер направил оглед на вилата за извършване на основен ремонт, тъй като ищцата Р. имала намерение да я ползва за спортно-възстановителна база. В края на 2014 г. свидетелят С. уведомил ищцата, че при посещение на вилата установил течове. През 2017 г. Р. разбрала, че имотът й е продаден и ограден. При среща с ответника Ц. К. последният й казал, че някой е взел 40000 лв. за имота й и й предложил да й плати тази сума, за да не се занимава повече с този въпрос, но Н. Р. отказала предложението. Г. бил построен, като продължение на терасата, от С. Л. през 1988 г. Ответникът Д. К. бил братовчед на свидетеля Й. Г. и член на кметския съвет на [населено място], присъствал на заседанието, на което се взело решението, обективирано в коментирания по-горе протокол № 3/28. 08. 1981 г. Според свидетеля Г., неговите наследствени земеделски имоти и наследствените земеделски имоти на ответника Д. К. били на друго място, не на това, на което била изградена процесната вила. Според свидетелката Л. В., собственик на съседна вила, строена от родителите й и наследена след смъртта им, процесните имоти били предоставени за ползване на родителите й и други лица и впоследствие застроени от ползвателите. Въз основа на удостоверение за наследници от 6. 07. 2017 г. е признато за установено, че С. Д. Л. е починал на 08. 04. 2001 г. и е оставил за единствен наследник по закон дъщеря си А. С. Л..

Прието е, че с решение № ПФ875/07. 09. 2009 г. на ОСЗ – [населено място] на наследниците на Т. К. П. (баща на ответниците Д. и М. Т. К.) е възстановена собствеността в стари реални граници върху имот № ...........по картата на землището на [населено място], м. „К. П.“, с площ от 2,207 дка, представляващ „др. селищна тер.“ От представената скица № 272/1. 10. 2009 г. на имот № ..........е отразено, че върху възстановения имот е имало построени 7 сгради: къща с площ 79 кв.м., гараж надземен с площ 20 кв.м., къща с площ 55 кв.м., къща с площ 70 кв.м., гараж надземен с площ 91 кв.м., др.жил.сграда с площ 50 кв.м., друга сграда с особено предназначение с площ 4 кв.м. С нотариален акт № ..../03. 05. 2010 г. на нотариус Х. А. за констатиране на право на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка Д. и М. Т. К. са били признати за собственици по давност на построените във възстановения им по ЗСПЗЗ имот № ...........седем сгради, сред които и процесната вилна сграда и гараж. По искане на Д. К. е било издадено и удостоверение за търпимост на всички тези сгради, като за издаването му Д. К. е декларирал, че сградите са строени 1971 – 1972 г. С нотариален акт № ......../30. 09. 2010 г. М. К., Д. К. и съпругата му С. К. продали възстановения им имот № .........., ведно с построените в него 7 сгради, на Ц. Д. К.. С нотариален акт № .../19. 05. 2014 г. Ц. Д. К. и съпругата му Б. Г. К. продали имот № .........., ведно с построените в него 7 сгради, сред които и спорните вилна сграда и гараж, на М. П. С.. Според показанията на свидетелите на ответниците К. К., В. Д., Г. К., В. В., И. В., бащата на ответника Д. К. имал земя в м. „К. п.“, която му била възстановена. Върху имота му имала изградена триетажна вила, която била придобита от ответника и семейството му след реституцията, но свидетелката Д. не знае как и по какъв начин е извършено придобиването й. Н. Р. имала вила в селото, идвала там и всички говорили за това, тъй като е известна личност, но свидетелката К. не я е виждала лично. Чувала е, че Н. Р. си била построила вила на мястото на ответника Ц. К. през 80-те години. Свидетелят В. познава ответника Ц. К. от 2000 г., но е близък с него от 2004 г. Знае, че Ц. К. имал вила над рибарника в селото и ходил на вилата след 2004 г. да помага при извършване на ремонт. След 2010 г. бил направен ремонт на покрива и усилена подпорната стена Свидетелят не е срещал ищцата Н. Р. и не знае да има имот в [населено място]. Свидетелят В. видял ответника Д. К. преди 2-3 години (разпитът проведен 2017 г.) да вади картофи от процесния имот.

От правна страна въззивният съд е приел, че ищците са придобили собствеността върху процесната вилна сграда с гараж на основание учредено в полза на Н. Р. и С. Л., през 1971 г. право на строеж, реализирано в периода 1971 – 1985 г., и наследяване на С. Л. от ищцата А. Л.. Изводът на нотариуса в констативен нотариален акт ..../1985 г. се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза. Прието е, че в случая е приложимо и ПМС № 4/12. 02. 1988 г. за по-нататъшното усъвършенстване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за отстраняване на нарушенията при изграждане на сгради в тях (обн. ДВ, бр.19/11. 03. 1988 г., изм. ДВ, бр. 34/1990 г.), както и че няма данни по отношение на ищците да е била провеждана процедура за премахване на процесната вилна сграда и гараж, като построени върху неправомерно завзети и раздадени държавни земи. Решението съдържа извод, че ищците са упражнявали владение върху процесните сгради от 1985 г. до 2014 г., но не и извод за придобиването им по давност.

Прието е, че ответниците Д. и М. К. не са придобили собствеността върху имота на основание реституция по ЗСПЗЗ. Извършеното в имота застрояване е преценено като пречка за възстановяване на собствеността, а издаденото от общинската служба по земеделие решение – за незаконосъобразно. За неоснователно е прието и направеното от посочените ответници възражение за придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, предвид недоказване на твърдението им, че от 2010 г. до 2014 г. (продажбата на имота на Ц. К., син и племенник на посочените ответници) са владели процесните сгради, извършвайки в тях значителни подобрения.

Прието, е че след като ответниците Д. и М. К. не са били придобили собствеността върху процесните сгради на някое от заявените основания – реституция на имота по ЗСПЗЗ и придобиване на сградите по приращение (чл. 92 ЗС) или давност (чл. 79, ал. 1 ЗС), то и последващите приобретатели Ц. К. и Б. К., както и М. С. не са придобили процесните сгради на основание договори за покупко-продажба, сключени с нотариални актове № № ..../30. 09. 2010 г. и .../19. 05. 2014 г. (купили са от несобственик и сделките не са породили вещноправно действие). За неоснователно е прието и заявеното от част от ответниците – последващи приобретатели възражение за придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ГПК, доколкото не е установено да са владели имота в продължение на 5 години преди предявяване на иска (до 2014 г. същият е бил във владение само на ищците, а искът е предявен на 11. 07. 2017 г.).

При тези данни настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта му, касаеща произнасяне по положителните установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Действията на въззивния съд, основани на чл. 129, ал. 3, вр. чл. 127 и 128 ГПК, и предприети за отстраняване на констатираната във въззивното производство нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на пълно съответствие между обстоятелствена част и петитум (в обстоятелствената част са въведени твърдения за спор за собственост както с лицата, на които имотът е бил реституиран по ЗСПЗЗ, така и с последващите приобретатели на имота и сградите от реституираните собственици, всички те са посочени като ответници и в титулната част на исковата молба, но в петитума по отношение на тях е предявен само обусловеният иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, без да е формулиран петитум по обуславящия иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху процесните сгради), както и действията на въззивния съд по разглеждане на спорния предмет и разрешаване на материалноправния спор по същество съобразно поправената искова молба, съответстват на разясненията, дадени в точка 4 на ТР № 1/17. 07. 2001 г. на ОСГТК на ВКС.

Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Във връзка с тези основания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси (първите шест във връзка с основанието по т. 1, седмият във връзка с основанието по т. 3):

1. Представлява ли процесуално нарушение необсъждането от въззивния съд на изложени във въззивната жалба доводи и възражения, както и на всички доказателства по делото, и неформирането на собствени правни изводи от въззивния съд.

Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 310 от 08. 01. 2019 г. по гр. д. № 915/2018 г., 4 г.о., решение № 8 от 19. 01. 2018 г. по т.д. № 2435/2016 г., 2 т.о., ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Добросъвестен владелец ли се явява купувачът на недвижим имот, който при сключване на договора не е знаел и не е могъл да знае, че праводателят му не е собственик.

Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 30 от 24. 01. 2017 г. по гр. д. № 3115/2016 г., 2 г.о., решение № 86 от 30. 10. 2020 г. по гр. д. № 3076/2019 г.

3. Следва ли въззивният съд да се произнесе по въведения във въззивната жалба довод за забрана за придобиване по давност на процесните имоти.

Твърди се разрешаването му в противоречие с определение № 413 от 06. 07. 2017 г. по гр. д. № 9/17 г., 1 г.о., решение № 17/29. 01. 2016 г. по гр. д. № 3612/15 г., 1 г.о., решение № 159 от 01. 07. 2014 г. по гр. д. № 1435/14 г., 1 г.о.

4. Оправомощен ли е въззивният съд, при ненаведени доводи за материална незаконосъобразност на постановени по ЗСПЗЗ реституционни решения, да упражнява косвен съдебен контрол върху тях.

Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 15 от 25. 01. 2011 г. по гр. д. № 1302/2009 г., 2 г.о., решение № 407 от 13. 07. 2010 г. по гр. д. № 289/09 г., 1 г.о.

5. Незаконният строеж в земеделски земи без промяна на предназначението им пречка ли е за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ.

Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 141 от 18. 01. По гр. д. № 291/18 г., решение № 201 от 30. 06. 2010 г. по гр. д. № 79/2009 г., 2 г.о., решение № 231 от 31. 10. 2011 г. по гр. д. № 1610/10 г., 2 г.о., решение № 183 от 1. 11. 2016 г. по гр. д. № 702/2016 г., 1 г.о.

6. Допустимо ли е страната да се позовава на ново основание за собственост след приключване на устните състезания пред първата инстанция.

Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 135 от 10. 11. 2017 г. по т.д. № 60393/16 г., 1 г.о.

7. Дали ПМС № 4/1988 г. предвижда основание за придобиване право на собственост върху незаконни сгради, построени в земеделски земи с непроменено предназначение, непредоставени за ползване, ако не са изпълнени предвидените в постановлението условия.

Твърди се, че произнасянето по седмия въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Първият въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната от жалбоподателите практика на ВКС – решение № 310 от 8. 01. 2019 г. по гр. д. № 915/2018 г., 4 г.о., решение № 8 от 19. 01. 2018 г. по т.д. № 2435/2016 г., 2 т.о., ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд, като инстанция разрешаваща по същество материалноправния спор, е разгледал и обсъдил изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на въззивната жалба. В пределите очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, е подложил на самостоятелна преценка релевантните доказателства и е обсъдил защитните тези и доводи на страните. Тези изводи са намерили писмено отражение в мотивите към въззивното решение, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК.

Отделно от горното, начинът на поставяне и формулиране на въпроса представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при съществено процесуално нарушение – касационно основание по чл. 281, т. 1 ГПК и обсъждането му във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо.

Вторият въпрос не е от решаващо значение при преценка основателността на иска и разглеждането му не би повлияло на изхода на делото. Същият би бил от значение, ако по делото бе установено, че последващите приобретатели на процесните сгради са осъществявали владение върху същите в продължение на пет години преди предявяване на иска. В случая е установено упражняване на фактическа власт върху имота от ответниците от 2014 г., поради което към предявяване на иска 2017 г. петгодишният придобивен давностен срок не е бил изтекъл. При тези данни настоящият състав намира, че въпросът не отговаря на критериите на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснени в точка 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Третият въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и обсъждането му не би било от значение за изхода на спора. Това е така, защото въпросът касае въведеното от ищците евентуално придобивно основание – давност, което не е признато за осъществило се по отношение на тях. Вярно е, че мотивите към решението съдържат извод за осъществявано от ищците владение върху процесните сгради от 1985 г. до 2014 г., но този извод е само фактически. Не е направен извод, че ищците са придобили собствеността върху сградите по давност. Затова е безпредметно обсъждането на въпросите действала ли е в релевантния период от време забраната по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 86 ЗС и пар. 1 ПР ЗДЗС за придобиване по давност на земеделски земи и на имоти частна държавна собственост.

Четвъртият и петият въпроси касаят правомощията на въззивния съд да упражни служебно косвен съдебен контрол върху влязло в сила решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и засягат проблема представлява ли пречка за реституция осъществен незаконен строеж на жилищна сграда в земеделска земя без промяна на предназначението й. Въпросите не съответстват на обективираните по делото процесуални действия, извършени от страните, и на установените по делото факти. Ищците са оспорили легитимиращото действие на постановеното в полза на ответниците Д. и М. К. решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ както подразбиращо се – отричайки това решение да е възстановило собствеността им върху имота, в който са построени процесните сгради, така и изрично – изразявайки становища, че предвид застрояването на имота, същият не е подлежал на реституция. А въпросът дали незаконно строителство върху земеделска земя е пречка за реституция по ЗСПЗЗ е поставен твърде общо и отговорът на същия изисква обсъждане на редица хипотези - на чл. 10Б ЗСПЗЗ, на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ и т.н. Следва да се подчертае, че от значение при преценка основателността на възражението на ответниците е дали е била налице законова пречка за реституция на имота с решение по чл. 14, ал. 1 т. 1 ЗСПЗЗ и придобиване собствеността върху сградата, съответно дали е спазена приложимата в закона процедура (например, дали е приложима нормата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ или са били приложими нормите на чл. 14, ал. 1, т. 3 и на пар. 4 – пар. 4л ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху имота и придобиване собствеността върху сградата,предвид данните по делото, че имотът попада в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ), а не дали пречката за реституция на имота и за придобиване собствеността върху сградата е квалифицирана правилно от съда.

Шестият и седмият въпроси също не кореспондират с фактите по делото. Позоваването на чл. 3 и на чл. 1 от ПМС № 4/12. 02. 1988 г. за по-нататъшно усъвършенстване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях, не представлява въвеждане на нов придобивен способ в предмета на делото, а позоваване на правни норми, които според защитата на ищците са относими към заявените от тях придобивни основания. В мотивите към въззивното решение действително са коментирани разпоредби от постановлението, предвиждащи предпоставки за придобиване на собственост или на право на строеж върху имоти, съответно на право на собственост върху сгради, но тези разпоредби са коментирани с оглед заявения придобивен способ – учредено и реализирано право на строеж. А оплакването, че нормите на постановлението са неотносими към заявения от ищците придобивен способ и въззивният съд не е следвало да ги прилага представлява касационно основание за неправилност по чл. 281 ГПК – противоречие с материалния закон. Обсъждането на този довод изисква преценка правилността на решението, което във фазата на чл. 288 ГПК е недопустимо.

В обобщение, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касаторите основания по чл. 280 за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за проверка на правилността му.

Ищците – ответници по касационната жалба не претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция и няма данни такива да са направени.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,