Определение № 142 от 06.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3079/2015 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение от 26.02.2015 год. по гр. д. № 2519/2014 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 13.08.2014 год. по гр. д. № 17409/2013 год. на Варненския районен съд в частта му, с която Сдружение „Съюз на артистите в България”е осъдено да предаде на Е. Д. М., М. И. С. и Р. И. С. владението върху реална част от недвижим имот в [населено място], м. „К. д.”, представляващ имот с идентификатор 10135.2564.1501 по кадастралната карта и кадастралните регистри, с площ на тази част от 284 кв. м. и при посочените граници, заключена между точки АВСДЕFG на приложената на л. 132 от първоинстанционното производство скица, както и в частта, с която е отменен нотариалния акт № 193/2010 год. относно този имот и сдружението е осъдено за разноски. Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответника Сдружение „Съюз на артистите в България”, чрез пълномощника му адв. Н. А., с оплаквания за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно допустимостта на предявения иск за собственост с предмет имот, който не е заснет в кадастралния план като самостоятелен такъв, а представлява част от урегулиран поземлен имот на друг собственик. Моли за неговата отмяна и прекратяване на производството по предявения недопустим иск за собственост, с присъждане на направените по делото разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 /погрешно посочена т. 2/ и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че по релевантния за извода на съда въпрос дали допустимостта на иска за собственост е обусловена от предварително провеждане на иска по чл. 54 ЗКИР /чл. 53, ал. 2 ЗКИР в редакцията преди изм. с ДВ бр. 49/2014 год./ е налице произнасяне в противоречие на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 867 от 20.11.2009 год. по гр. д. № 5397/2008 год. І г. о., решение № 1022 от 17.03.2010 год. по гр. д. № 552/2009 год. на І г. о., решение № 401 от 17.05.2010 год. по гр. д. № 510/2009 год. на І г. о., решение № 194 от 14.07.2011 год. по гр. д. № 1101/2010 год. на І г. о. и решение № 262 от 2.04.2014 год. по гр. д. № 2647/2013 год. на І г. о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът обосновава с образуваното т. д. № 8/2014 год. на ОСГК на ВКС по поставения въпрос за допустимостта на иска по чл. 108 ЗС за част от УПИ. По спорния въпрос за допустимостта на предявения иск за собственост, поставен и във въззивната жалба, въззивният съд приел, че същият е допустим с оглед необходимостта от установяване от ищците, че са собственици на спорния имот към момента на предявяването му, както и с оглед интереса от този иск, обусловен от спиране течението на придобивната давност, респ. прекъсването й при уважаването му. От друга страна, уважаването на този иск ще бъде основание за изменение на плана с нанасянето на спорния имот, при приложението на чл. 54а ЗКИР, докато при иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР предмет на установяване е правото на собственост към миналия момент на съставяне на плана. Съдът се е позовал и на съдебна практика в този смисъл. Настоящият състав констатира, че по образуваното т. д. № 8/2014 год. на ОСГК на ВКС формулираният в т. 4 въпрос: „допустим ли е иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, без да е проведен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /редакция преди изм. ДВ бр. 49/2014 год./, респ. административната процедура по чл. 53, ал. 1 с. з. за поправяне на непълнотите и грешките в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри” е поставен с оглед уеднаквяване на съществуващата противоречива съдебна практика по него и обуславя спиране на настоящето производство до постановяване на решение по него по цитираното тълкувателно дело /мотивите по т. 1 на ТР № 8 от 7.05.2014 год. по т. д. № 8/2013 год. на ОСГТК на ВКС/. По изложените съображения и на основание чл. 292 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.