Определение № 5151 от 12.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2024 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от името на К. Д. П. от [населено място] и И. И. И. от [населено място] чрез адвокат М. Д. касационна жалба с вх.№ 1 от 02.01.2024 г. срещу решение № 182 от 15.11.23 г., постановено от Окръжен съд - Разград по гр.дело № 247/ 2023 г. по описа на същия съд, в частта, с която е потвърдено решение № 101 от 02.05.2023 г., постановено по гр.д. № 165/2022 г. по описа на Районен съд - Исперих за отхвърляне исковете на касаторите срещу О. С. М. за заплащане обезщетение от 10591,72 лева за ползите, от които били лишени през периода 07.03.2018 г.- 07.02.2021 г. поради прекъсване водоподаването за имота им чрез премахване от ответника на външно водопроводно отклонение. Касаторите считат, че са необосновани изводите на въззивния съд за липса на противоправно поведение на ответника, което да е причинило вреди за ищците. Тези изводи били направени поради допуснати процесуални нарушения при обсъждане на гласните доказателства; необсъждане на писмени доказателства; на обясненията на ответника и на заключението на съдебно-техническата експертиза. Касаторите считат че при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада на делото – неточни указания относно подлежащите на доказване факти, въззивният съд е следвало служебно, без изрично оплакване, да даде указания за релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест като укаже необходимостта от събиране на доказателства. В изложението към касационната жалба е формулиран следният процесуално правен въпрос, по който се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационен контрол: За задължението на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните. Ответникът не изразява становище по подадената касационна жалба. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете на К. П. и И. И. срещу О. М. за обезщетяване имуществените вреди, понесени от ищците от негови неправомерни действия, лишили от водоснабдяване и канализация собствената им жилищна сграда, съставът на Окръжен съд Разград приел, че водоподаването до сградата на ищците било спряно от шахтата, намираща се в тяхната част от дворното място, но ищците не установяват това да е сторено от ответника. Изводът е направен след обсъждане на свидетелските показания, писмените доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. След анализ на събраните доказателства въззивният съд е направил извод за липса на един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане – действие на ответника, което да е причинило вреди на ищците. Прието е за установено, че липсва водоподаване до имота на ищците. Констатирано е, че последната издадена фактура по партидата на ищците е от 29.02.2008 г. Партидата на ответника е открита на 25.06.2009 г. като подаването на вода се осъществява до шахта в неговия имот, изградена без проектна документация, но с монтиран водомер. Прието е за установено, че имотът на ищците не се ползва от тях постоянно, но се посещава ежегодно през месеците април и октомври. Прието е, че през месец септември 2016 г. било констатирано липса на водоподаване по отклонението до имота на ищците, както и липса на водомер в шахтата. Понастоящем водоподаването до парцела, в който са обектите на ищците и ответника, се осъществява по изграденото от последния отклонение. Възелът на водомерното отклонение, изградено до имота на ищците, не е присъединен към водния цикъл на града. Съобразено е обстоятелството, че за ул."Тимок" проектът за водния цикъл на града от 2015-2016 г. предвиждал само полагане на канализационна мрежа, но не и подмяна на водопроводната мрежа. При тези мотиви на въззивния съд не е налице основание за допускането на постановеното от него решение до касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС по процесуално-правния въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви като анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните. Обсъдени са както свидетелските показания, така и заключението по съдебни-техническата експертиза и писмените доказателства. Следователно поставеният въпрос не отговаря на специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване, защото при произнасянето си въззивният съд е извършил анализ на събраните доказателства, обсъдил ги е в съвкупност и въз основа на преценката, която е извършил, е направил извод за липса елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като не е установено прекъсването на водоподаването до имота на ищците да е извършено от ответника. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с възложената на ищците доказателствена тежест. Не съответства на данните по делото оплакването на касаторите за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с доклада и отказа да разпредели доказателствената тежест: такова задължение не е съществувало предвид изготвения от първоинстанционния съд доклад с определение от 04.04.2022 г. по чл.140 ГПК. В него е посочено, че ищците не представят доказателства за действията на ответника по неправомерно прекъсване на съществуващото отклонение за водоснабдяване и канализация в имота на ищците. В обобщение касационният състав приема, че не са налице визираните от жалбоподателите основания за допускане на обжалваното решение да касационен контрол; такива основания не се констатират и при служебната проверка по реда на чл.280, ал.2 ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение