Определение № 60341 от 06.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3722/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Я. М. Я., чрез адвокати Н. и М. срещу определение № 1315/12.04.2021 г. по ч. гр. д. № 645/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 262255 от 25.02.2021 г. по гр. д. № 12185/2020 г. на Районен съд - Варна за връщане на исковата му молба и за прекратяване на производството по делото. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното определение и се иска то да бъде отменено. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу определение на въззивен съд, което е преграждащо по - нататъшното развитие на делото, поради което е допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, намира следното. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че исковата молба е била нередовна и законосъобразно дадените от първостепенния съд указания до ищеца за отстраняване недостатъците й - за конкретизиране на обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. и формулиране на съответен на тях петитум, не са изпълнени в срок. Посочено е, че подадените уточняващи молби не са имали за последица отстраняване на констатираните нередовности на сезирането (изложените факти препятствали възможността за преценка налице ли е прекратено трудово правоотношение с ищеца, ако е сторено това на коя дата, респ. липсвало надлежно заявено искане за съдебна защита – съответстващо на фактическите твърдения), поради което производството е прекратено. В изложението към частната касационна жалба страната се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за достъп до касация и счита, че въззивното определение е очевидно неправилен съдебен акт като предпоставка за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаните основания. Касаторът не поставя правен въпрос, обусловил правната воля на въззивния съд в обжалваното определение и от значение за изхода по конкретния процесуален спор – т.е. питане с характеристиките, очертани с разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивния съдебен акт до касационно обжалване от доводите за неговата неправилност. Той има правомощие само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, при това без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. мотивите към постановките по т. 1 от горецитирания тълкувателен акт. За пълнота ще следва да се изтъкне също, че наред с общата, отсъства и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, изискваща позоваване на конкретна практика на ВКС и ВС, вкл. задължителна такава, на която обжалваното определение противоречи при разрешаване на релевантния въпрос (хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), респ. че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване, и за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни и противоречиви, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – указанията по т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС (хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Това не е сторено с изложението към частната касационна жалба. Формалното позоваване на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не обосновава предпоставки за достъп до касация така, както и твърдението, че въззивното определение е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на особено тежък порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му, тъй като въззивното определение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. В обобщение, отсъстват предпоставки в приложно поле на заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което има за последица недопускане до касационен контрол на обжалваното определение. Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.,