Определение № 202 от 18.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 150/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. С. С. С. и Л. В. С. са подали частна жалба срещу определение № 38 от 1.02.2012 г. по гр.д. № 1235 по описа на ВКС, Второ отделение за 2011 г. с което е върната касационната им жалба като недопустима само в частта, с която се атакува постановеното въззивно решение № 137 от 1.06.2011 г. по гр.д. № 166 по описа за 2010 г. на Окръжен съд, [населено място] за отхвърляне на насрещният установителен иск за собственост върху У..... от кв...... по плана на [населено място] ведно с постройките, предявен от С. С. С. и Л. В. С. поради това, че цената на иска е под размера, определен в чл.280, ал.2 ГПК. Макар, че с касационната жалба е атакувано решението, с което е уважен първоначалният ревандикационен иск предявен от Д. Р. Й. за метална барака от винкел и масивна сграда, представляваща баня, тоалетна и склад, изградени в м У. ...... от кв.... по плана на [населено място] и тя е върната и по отношение на решението по този иск, то с частната жалба определението за връщане на касационната жалба в тази част не се атакува. В останалата част на решението по иска по чл.72 ЗС касационната жалба не е върната, тъй като цената на иска е над 5000 лв. В жалбата се подържа становището ,че не са предявени два отделни кумулативно съединени искове, а е налице един иск с един според предмет. Ответницата Д. Р. Й. не е представила отговор по частната жалба. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното определение правилно е върната касационната жалба на С. С. С. и Л. В. С. срещу решението, с което е отхвърлен предявеният от тях насрещен установителен иск за собственост срещу Д. Р. Й.. Цената на този иск се определя от данъчната оценка на имота и тя е под 5 000 лв. видно от представеното удостоверение. С насрещната искова молба обаче са предявени два иска- установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.79 от Закона за собствеността и иск по чл.72 от Закона за собствеността. Гражданско процесуалния кодекс допуска в чл.210 ГПК с една искова молба да се предявяват няколко иска срещу същия ответник, каквото е сторено и в настоящия случай. В дискреционните правомощия на първостепенният съд е самостоятелно да прецени възможността за съвместното разглеждане на такива субективно и обективно съединени искови претенции. В настоящия случай са предявени два иска при условията на кумулативност и с едно решението е даден отговор на всеки от тях. Иска за собственост има самостоятелно значение и може да се предяви самостоятелно, както и иска за подобрения. Касационната жалба подлежи на преценка за допустимост по решението, постановено по всеки от исковете, което е сторено и в настоящия случай. Правилно касационната жалба е върната по вещният иск, чиято цена е под 5 000 лв. и спрямо решението в тази част е в действие забранителната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК. Касае се за процесуална норма, която се прилага от момента на нейното обнародване съобразно правилата посочени в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК и делата, чийто спорен предмет са с цена под 5 000 лв. не подлежат на касационен контрол. Цената на иска се определя от разпоредбите, които действат към момента на подаването на исковата молба. Касационната жалба срещу решението в частта с която въззивният съд се е произнесъл по иска по чл.72 ЗС е допустима и производството ще бъде продължено в процедура по чл.288 ГПК. Следователно определението е правилно и жалбата е неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,