Определение № 50966 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавно ловно стопанство “Черни Лом“ – териториално поделение на СИДП, [населено място], чрез адв.С. И., срещу решение № 3/12.01.2022г. по в.гр.д.№ 496/2021г. по описа на Апелативен съд В., с което е потвърдено първоинстанционното решение на ОС Търговище по гр.д.№ 222/2020г. за осъждане на ДЛС „Черни Лом“ да плати на основание чл. 79, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ на „Орка“ ООД, [населено място], сумата 25 263, 15 лева като обезщетение за имуществени вреди от унищожаване от дивеч на посевите от слънчоглед в обработваните от дружеството ниви в землището на [населено място], [община], с обща площ от 163,49 дка, ведно със законната лихва от 22.08.2018г., както и направените по делото разноски. Касаторът обжалва решението като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи да е останало неясно дали присъдената сума е за вреди от пропуснати ползи от нереализиране на увредената селскостопанска продукция или за вреди от загубата на стойността на вложените за унищожената продукция разходи. Твърди да е останало необсъдено от въззивния съд, че ловното стопанство е изпълнило задълженията си по чл. 78, ал.1 от ЗЛОД, а ищецът не е доказал предприемането на адекватни мерки за опазване на селскостопанска си продукция, каквото задължение има по ЗОСИ. Заявява да не е доказан присъденият размер на обезщетението за пропуснати ползи. Като основание за допускане на обжалвания акт до касационен контрол жалбоподателят поддържа да са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси, уточнени и обобщени от касационната инстанция съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: 1/ Какъв вид вреди – пропуснати ползи или претърпени загуби подлежат на обезщетяване по реда на чл. 79 от ЗЛОД и как се разпределя отговорността за тях между лицата, стопанисващи дивеча и земеделския производител, в чиито имоти е унищожената селскостопанска продукция ? 2/ За доказателствената стойност на експертно заключение по съдебно счетоводна експертиза, когато в проверяваното счетоводство липсват счетоводни документи. Насрещната страна по жалбата и ищец по иска „Орка“ ООД, [населено място] оспорва, чрез адв. Л. С., касационната жалба и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. По искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да счете основателен и доказан иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЛОД в предявения размер от 25 263, 15 лева, въззивният съд е съобразил, че: ищецът е земеделски производител, който обработва земи в землището на [населено място], общ. П.; през стопанската 2017/2018 г. е обработвал земеделски земи с обща площ 163, 49 дка ( със съответните номера по БЗС), като ги е засял със слънчоглед. На 21.08.2018 г. е подал заявление до директора на Държавно ловно стопанство "Черни Лом"- П., с което го е уведомил за унищожени на 100 % посеви от набези на диви животни (благороден елен и сърна) в процесните имоти. Назначената от директора на РДГ Шумен комисия извършила проверка и с констативен протокол от 19.09.2018г. установила, че щетата върху земеделската продукция е нанесена върху всичките 163, 49 дка, а по реда на чл. 82 от ЗЛОД определила размера на обезщетението на 25 263, 15 лева, който се установява и от заключението на изслушаната по делото ССчЕ. От правна страна въззивният съд е приел, че отговорността по чл. 79, ал.1 ЗЛОД е обективна; щетите и обемът им са установени от констатациите в протокола от 19.09.2018г., които не са оборени, а свидетелските показания са изяснили механизма на унищожаване на продукцията; няма основание по чл. 80 ЗЛОД за изключване или ограничаване отговорността на ответника, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че земеделският производител е ангажирал физическа охрана на посева, а други, по – ефективни мерки, не са били предписани от административния орган. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Предвид приетото от въззивния съд, първият въпрос във втората му част се явява обуславящ, защото е относим към направения решаващ извод, че липсва основание по чл. 80 ЗЛОД за изключване или ограничаване отговорността на ответника. За него е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва практика на ВКС по прилагане на посочената разпоредба. Другите поставени от касатора въпроси не покриват общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК, доколкото с позоваването на чл. 82 ЗЛОД въззивният съд е приел, че както щетите, така и размерът на обезщетението, се определят в специална административна процедура от нарочна комисия, при която нямат значение конкретно изразходваните за унищожената продукция разходи от земеделския производител. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд,