Определение № 3428 от 30.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3761/2024 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 260024 от 15.01.2024 г. по въззивно гр. д. № 4101/2020 г. на Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, е потвърдено решение № 453515 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 16678/2012 г. на Софийски районен съд, поправено с решение № 275528/14.11.2019 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от С. М. М., заместен в процеса след смъртта му от наследниците му А. В. М., починала на 24.10.2017 г., и заместена в процеса от наследниците Е. С. П., Б. С. Т., последните две наследници и на С. М. М., и от В. М. В. срещу В. О. М., заместен в процеса след смъртта му от наследниците му Б. О. В., О. В. В., и Й. В. В., С. О. М., Е. К. Й., В. Д. Й., С. Д. Й., В. С. К., М. К. С., Й. К. Й., Я. В. М., М. С. В., С. С. В., С. Й. М., и А. Б. М., и «Мания Билд» ЕООД искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Е. С. П. и Б. С. Т. са собственици общо на 775/3445 кв. м. ид. ч. и В. М. В. е собственик на 775/3445 кв. м. ид. ч. от нива, цялата с площ 3445 кв. м., в РП на [населено място], «*», землището на Д., м. «*», част от имот № *, кад. лист № 573 от кадастрален план от 1974 г., при граници: С. К., Т. В., Т. А. и Т. П., която е нанесена в кадастралната карта като 4 самостоятелни имота с идентификатори: имот с идентификатор *.*.*, с площ от 2003 кв. м., стар № *, кв. *, парцел *, имот с идентификатор *.*.*, с площ 581 кв. м ., стар № *, кв. *, парцел *, имот с идентификатор *.*.*, за второстепенна улица, с площ 461 кв. м., стар №-част от *, имот с идентификатор *.*.*, площ 370 кв. м., стар №-част от *, както и че Е. С. П. и Б. С. Т. са собственици общо на 450,60/2003 кв. м. ид. ч. и В. М. В. е собственик на 450,60/2003 кв. м. ид. ч. от поземлен имот № *, представляващ част от поземлен имот № *, нанесен в кад. лист № 573, кв. * по плана от 2007 г., който е с идентификатор *.*.*, както и да осъди ответника – дружество да предаде на ищците владението на притежаваните от тях идеални части от имот с идентификатор *.*.*, и в частта, с която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове по чл. 33, ал. 2 ЗС, за изкупуване на 1101,80 кв. м. от продадените 2003 кв. м. от поземлен имот пл. № *, по действително уговорените между ответниците условия. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат Е. Г. като пълномощник на Е. С. П., Б. С. Т. и В. М. В., в която са изложени съображения относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответниците по касация не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното: В исковата молба са изложени твърдения, че ищците и ответниците-физически лица са съсобственици на нива от 3,445 дка, възстановена им през 2006 г. с акт на органа по земеделска реституция. Посочили са, че притежават общо 1550/3455 кв. м. ид. ч. от реституирания имот /включително 901,20/2003 кв. м. ид. ч. от имот пл. № */, а останалите идеални части /1895 кв. м. ид. ч./ принадлежат на ответниците. През 2007 г. в полза на ответниците е постановено решение за възстановяване на собствеността върху 2003 кв. м. ид. ч. от общите 3445 кв. м. ид. ч. /част от възстановения с решението от 2006 г. имот, нанесен като самостоятелен с пл. № */, което е прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение. Узнали са за сделката с втория ответник през месец март 2012 г. Ответниците-физически лица са възразили, че с решение от 16.07.2007 г. им е възстановена собствеността върху нива от 2,003 дка, съставляваща част от имот № *, нанесена като самостоятелен имот с пл. №*. Оспорили са материалната законосъобразност на административния акт от 2006 г. Предявили са насрещни искове за признаване за установено по отношение на Е. С. П., Б. С. Т. и В. М. В., че са собственици на 838,38/1442 кв. м. ид. ч. от нива с площ 1,442 дка, в строителните граници на Д., м. «*», част от имот № * по кадастрален план от 1974 г., възстановена на наследниците на М. М. с решение от 2009 г. По делото е установено, че ищците са наследници по закон на М. В. М., а ответниците-физически лица са наследници на О. В. М., В. В. М., С. В. М. и А. В. М.. С решение от 16.01.2006 г. на административния орган по реституция е възстановена в стари реални граници собствеността в полза на наследниците на М., О., В., С. и А. М. върху нива от 3,445 дка, част от имот № * в кад. лист № 573 от кадастрален план от 1974 г., при граници: С. К., Т. В., Т. А. и Т. П.. В административното производство са били представени делбен протокол от 1956 г. и емлячен регистър от 1949 г. Същото е образувано по заявления на С. М. и О. М.. От съдебна спогодба за делба от 23.05.1956 г. се установява, че в дял на М. М. са поставени: нива в м. «*» от 1,3 дка и 1550 кв. м. от нивата в м. «*», в *, заменени по Правилника за земеустрояване на ТКЗС с нива в м. «*» от 4,4 дка, при граници: Я. С., ТКЗС и Т. С.. В дял на С., О., А. и В. М. е поставена 1/2 ид. ч. от нива в м. «*», цялата от 3 дка, при граници: река, Я. С. и наследници на Г. С.. С нотариален акт от 30.10.1956 г. за собственост на недвижим имот, придобит по замяна, съгласно Правилника за земеустрояване на ТКЗС, М. М. е признат за собственик на нива в м. «*» от 4,4 дка, при съседи: Я. С., ТКЗС и Т. С., който съгласно Правилника за земеустрояване на ТКЗС му се дава от УС на ТКЗС-с. Д., в замяна на внесения от него имот в ТКЗС: нива в м. «*» от 1,3 дка и 1550 кв. м. от нивата в м. «*», в *. През месец декември 1956 г. /с нотариален акт № 79/ М. М. е прехвърлил на Л. П. 2000 кв. м. реална част от собствената си нива, а сега овощна градина в м. «*», цялата от 4,4 дка. Правото на продавача е доказано с нотариалния акт по замяна, поправен по отношение границите на продаваемата реална част. С решение от 16.07.2007 г. /въз основа на него е издаден констативен нотариален акт/ в полза на ответниците е възстановена собствеността върху имот № *, идентичен с описания в решението: нива от 2,003 дка в м. «*», представляващ част от имот пл. № *. През 2007 г. същите са продали на ответното дружество имот № *. С решение от 10.01.2007 г. на органа по земеделска реституция е отменено решението от 2006 г., като е постановено описаното по-горе решение от 16.07.2007 г. Решенията от 2007 г. са прогласени за нищожни с влязло в сила през 2011 съдебно решение, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ /адм. дело № 39531 от 2010 г. на Софийски РС/. С решение от 01.07.2009 г. на ОС «Земеделие» /допълващо решението от 16.07.2007 г./ в полза на наследниците на М. М. е възстановена собствеността върху нива от 1,442 дка, в строителните граници на *, м. «*», част от имот № * по кадастрален план от 1974 г. На приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза е нанесен имот пл. № * по кадастрален план от 1939 г., с площ 7770 кв. м. Възстановената част по решението от 2006 г. е обозначена с плътен зелен цвят на комбинираната скица, като същата е незастроената част от описания имот. В действащия кадастрален план от 1974 г. е нанесен поземлен имот с пл. № * /въз основа на заповед от 2007 г./. През 1967 г. е одобрен регулационен план на м. «*». Съгласно действащия ПРЗ от 2010 г. поземлен имот с № * е част от свободната от застрояване площ от 3445 кв. м. от стар имот пл. № *. Въззивният съд е обсъдил оплакванията на жалбоподателите, че първоинстанционният е извършил недопустим косвен съдебен контрол върху решението от 2006 г. Посочил е, че същото не е било предмет на производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Предмет на съдебен контрол в това производство е била валидността и законосъобразността на решението от 10.07.2007 г. и на решението от 16.07.2007 г. Ответниците не са били страна в производството по адм. д. № 39531/2010 г. Освен това обстоятелството, че със съдебното решение е прогласено за нищожно решението от 16.07.2007 г., с което на наследниците на О., В., С. и А. М. е възстановена собствеността върху нива, с площ от 2003 кв. м., м. «*», не легитимира ищците като собственици на този имот. Извършил е служебна проверка за валидност на решението от 2006 г., констатирал е, че същото е валидно и че не е нарушена компетентността по материя, място и степен на издателя на административния акт за реституция. В решението е налице и надлежна индивидуализация на имота, който се възстановява в стари реални граници. Приел е, че е основателно възражението на ответниците за материална незаконосъобразност на реституционния акт, което следва да се разгледа от гражданския съд на основание чл. 17, ал. 2 ГПК. Решаващите изводи в обжалваното въззивно решение съдът е извел от това, че е извършена разпоредителна сделка с реална част от земята, получена при замяната от М. М., в полза на трето лице. В обобщение е обосновал извод, че не са били налице предпоставките за реституция на имота в обема, в който е бил възстановен от реституционния орган, поради което не следва да се зачита конститутивното му действие. Административният акт не легитимира ищците като собственици на твърдяните идеални части от процесния имот. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите на първо място са въвели твърдения за вероятна нищожност на обжалваното въззивно решение и са поставили следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. а/ „относно предпоставките за осъществяване на инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на административните актове“; б/ „относно допустимите възражения срещу иск за собственост, основан на земеделска реституция; ограничения в обхвата на възраженията срещу материалноправната легитимация на ищците, които ответниците могат да сочат /допустими са само онези възражения, които са свързани с насрещни противопоставими права към момента на одържавяването/ и кореспондиращото процесуалноправно задължение на съда – да остави без разглеждане недопустимите възражения, които излизат извън рамките на този обхват поради тяхната недопустимост предвид липсата на правновалиден интерес; 2. „предпоставките за възстановяване на земеделските земи; притежаваните преди одържавяването, вкл. и при частична разпоредителна сделка с предоставения в замяна имот; законовите изключения от правилото на чл. 10, ал. 1 и ал. 13 ЗСПЗЗ и невъзможността с подзаконов нормативен акт-ППЗСПЗЗ да се въвеждат нови изключения от изрично изброените в ЗСПЗЗ случаи“; 3. „правното значение на извършената разпоредителна сделка с реална част от дадения в замяна по реда на Правилника за земеустрояване на ТКЗС имот и невъзможността да се стабилизира замяната за непродадената част“; подвъпроси. Сочи се противоречие с ТР № 1/1997 г., решение № 194/21.04.2012 г. по гр. д. № 834/2011 г., решение № 365/15.10.2010 г. по гр. д. № 1493/2009 г., решение № 331/27.03.2012 г. по гр. д. № 298/2011 г. на второ г. о.; решение № 50/10.02.2012 г. по гр. д. № 908/2011 г. на второ г. о.; По третия въпрос твърдяното противоречие е с решение № 174/15.01.2020 г. по гр. д. № 4472/2018 г. на ВКС, първо г. о. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Не се разкрива вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно. Доводите за нищожност са обосновани с постановяването на решението от съдебен състав, който не е създаден в съответствие със закона. Налице е постоянна смяна на докладчиците и преразпределение на друг съдия-докладчик, без да са налице законовите предпоставки за това. Промяната на съдията-докладчик въз основа приетите Правила за разприделение на делата в Софийски градски съд, не може да обуслови извод за постановяване на акта от ненадлежен състав. Същият е формиран от лица, имащи качеството на „съдия“ в съда, на когото делото е подсъдно по правилата на родовата и местната подсъдност и които са участвали при провеждане на последното съдебно заседание, в което е завършено разглеждането на делото /чл. 235 ГПК/. Спазено е и правилото за разпределението на делата и преписките на принципа на случайния подбор, въведено със Закона за съдебната власт от 1994 год., отм., считано от 12.05.2006 год., с новия чл. 12а /ДВ, бр. 39/2006 год./, което е доразвито в чл. 9, ал. 1 от Закона за съдебната власт /обн., ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 год. Освен това евентуалното нарушение на последната цитирана норма при определянето на съдия-докладчик или член на съдебния състав не се отразява на валидността на решението, а може да е предпоставка за търсене на дисциплинарна отговорност или, ако са допуснати нарушения на материалния закон, други съществени процесуални нарушения или необоснованост, да обуслови неговата неправилност /решение № 346 от 30.11.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1556/2010 год., ІІ г. о., ГК, решение № 202 от 07.04.2020 год. на ВКС по гр. дело № 2832/2018 год., ІV г. о., ГК/. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси в т. 1, обусловили решаващите изводи на въззивния съд и формулирани от настоящата инстанция по следния начин: допустим ли е косвен съдебен контрол за законосъобразност върху административен акт, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която е участвала в административното производство по издаването му; какви са допустимите възражения на ответниците срещу материалната законосъобразност на такъв акт, когато същите не противопоставят собствени права към момента на обобществяване на земята. Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка съответствието на обжалваното въззивно решение с трайната съдебна практика, включително цитираната от касаторите. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,