Определение № 362 от 01.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3502/2021 г.

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 279 280 от 14.07.2021 г., подадена от И. Н. Ф. чрез адвокат В. Т. от АК - П., против въззивно Решение № 260 798 от 11.06.2021 г. по в.гр.д.№ 3131/2020 г. на ОС – Пловдив, г.о., VІІІ състав.

Ответниците по касация К. Н. К. и А. Д. К. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат Н. А. от АК – П.. Възразяват срещу искането за допускане на касационно обжалване, както и срещу основателността на жалбата. Претендират разноски.

По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е разгледан иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от настоящия касатор срещу ответниците по касация с искане да се признае за установено по отношение на К. Н. К. и А. Д. К., че И. Н. Ф. е собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 86, том I, рег.№ 759, дело № 66 от 25.02.2014 г., вписан в СВ – Пловдив, на таванско помещение, образувано от обединяването на таванска стая № 5, с площ от 6 кв.м., при граници: от изток – калканен зид, от запад – таванска стая № 6, от юг – [улица]и от север – коридор и таванска стая № 6, с площ от 6 кв.м., при граници: от изток – таванска стая № 5, от запад – таванска стая № 2, от юг – [улица]и от север – коридор, отразени на архитектурно заснемане на вещото лице на л. 259 от делото с букви „В“ и „Г“, съставляващо принадлежност към собственото жилище на ищеца – СОС с идентификатор № *****, представляващ жилище, апартамент, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 101 кв.м, като ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението на описаното таванско помещение, образувано от обединяването на тавански стаи №№ 5 и 6.

Постановено е, че изцяло се отменя първоинстанционното Решение № 260917 от 19.10.2020 г. на РС – Пловдив, трети гр.с., постановено по гр.д.№ 20318/2018 г., с което иска на И. Н. Ф. е уважен, като вместо това претенцията по чл. 108 ЗС е отхвърлена.

Въззивният съд е приел за установено следното: С нотариален акт за продажба за недвижим имот от 25.11.1935 г. Т. М. Д. е закупил празно дворно място с паянтова постройка на [улица]в [населено място] с площ от 257 кв.м. Т. М. Д. е починал на 13.08.1936 г. Между неговите наследници е сключена спогодба за делба, одобрена с протокол от 08.06.1938 г., както следва: П. Т. М. получава в дял магазин № 4, фурна под същия дюкян, апартамент № 1, таванския апартамент, таванска стая № 1 и избено помещение № 4; А. Т. М. получава в дял магазин № 3, апартамент № 2, таванска стая № 2 и избено помещение № 5; А. Т. М. получава в дял магазин № 1, апартамент № 3 и апартамент № 4, таванските стаи № 3 и № 4 и избените помещения № 6 и № 7 и Е. Т. М., по мъж Г., получава в дял магазин № 2, апартаменти № 5 и № 6, тавански стаи № 5 и № 6 и избени помещения № 8 и № 9.

С МП № 68 от 06.04.1949 г. на основание чл. 2 ЗОЕГПНС е отчужден в полза на Държавата недвижим имот, собственост на Е. Т. М., а именно: апартамент № 5 от имота на [улица] [населено място], ведно с 1/9 идеална част от общите части на имота. За посочения апартамент № 5 е съставен акт за държавна собственост № 345 от 08.05.1950 г., видно от който имотът е предоставен за оперативно управление на държавната организация ОП „Жилфонд”. С Договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредба за продажба на жилища от държавен жилищен фонд от 19.06.1971 г. апартаментът е продаден на И. Б. Щ. ведно с 1/9 идеална част от общите части на сградата и 1/9 идеална част от дворното място.

Е. Т. М. е починала на 21.10.1988 г., като е оставила за свои законни наследници К. Н. Г. - син, М. Н. Г. – син, Т. Н. Г. – син, починал на 11.12.2001 г. и оставил за свои наследници Р. Х. П. – съпруга и Н. Т. Г. – дъщеря.

След успешно проведен иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ е възстановена собствеността по отношение на апартамент № 5 на етаж 4, находящ се в сградата в [населено място], [улица], ведно с 1/9 идеална част от общите части на сградата и от правото на собственост по отношение на терена в полза на предявилите иска К., М. и Т. Г., като ответникът И. Б. Щ. е осъден да предаде на ищците владението на този имот. Последвало е съставянето на нотариален акт за собственост върху недвижим имот (констативен) за правото на собственост по отношение на СОС с идентификатор № *****, представляващ апартамент № 5, находящ се на 4 етаж от сградата на адрес: [населено място], [улица], ведно с таванска стая № 5 и таванска стая № 6, легитимиращ като собственици К. Н. Г., М. Н. Г., Р. Х. П. и Н. Т. Г.. Последните са продали СОС № 56784.518.1160.1.6, ведно с таванска стая № 5 от 6 кв.м. и таванска стая № 6 от 6 кв.м. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 86, том I, рег.№ 759, дело № 66 от 25.02.2014 г., вписан в СВ - Пловдив на И. Н. Ф..

От друга страна – ответниците се легитимират като собственици на апартамент № 2 на първия жилищен етаж в процесната жилищна сграда, ведно с тавански помещения с номера 2 и 4 по силата на договор за дарение (нотариален акт № 136, т. 11, н.д.№ 3712 от 15.03.1996 г.), сключен с Ф. К. М., както и нотариален акт за покупко-продажба № 148, том 19, дело № 7950 от 25.06.1998 г., сключен с Л. А. М..

С договор за строително-монтажни работи от 02.05.2018 г. ищецът И. Н. Ф. е възложил на „Теа сити груп” ЕООД да извърши ремонтни дейности на тавански помещения съгласно нотариален акт № 86, том I, рег.№ 759, дело № 66 от 25.02.2014 г.

С договор за строително-монтажни работи от 11.05.2018 г. ответникът К. Н. К. е възложил на „Теа сити груп” ЕООД да извърши ремонтни дейности на тавански помещения съгласно нотариален акт № 148, том 19, дело № 7950 от 25.06.1998 г.

По делото са приети заключения на съдебно-технически експертизи: на вещо лице арх. Б. К. – Х. (основно и допълнително) и на вещо лице арх. С. В.. Разпитани са и свидетели.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че праводателите на ищеца са били собственици на тавански стаи №№ 5 и 6 и ищецът е придобил собствеността по отношение на същите на основание договор за покупко-продажба. Тези тавански стаи са отразените в архитектурното заснемане на вещото лице В. под букви „В” и „Г” и са обединени в едно помещение с една врата. Доколкото е установено, че ответниците упражняват без правно основание фактическа власт по отношение на процесните помещенията, като след извършването на ремонта през 2018 г. са поставили ключ, който само те държат, съдът е приел претенцията за основателна и я е уважил. Възражението за придобивна давност, направено от ответниците е отхвърлено като неоснователно, като съдът е приел, че ответниците не са установили при условията на пълно и главно доказване, че владеят процесните тавански стаи от 1998 г. спокойно, явно и необезпокоявано.

В мотивите на въззивното решение е посочено, че „след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи по следните съображения:

Ищецът претендира собственост върху таванско помещение, образувано от обединяването на таванска стая № 5 с площ от 6 кв.м и таванска стая № 6, с площ от 6 кв.м. В тежест на ищеца е на първо място да установи, че помещенията върху които ответниците упражняват фактическа власт, са именно придобитите от него по силата на нотариален акт № 86 от 25.02.2014 г.

Установява се от заключението на вещото лице арх. В., което съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено, че преди закупуването на процесния имот от ищеца, таванският етаж е претърпял строителна реконструкция, като западната част от тавана е преустроена в жилище, а за източната зона се е предвиждало пералня и шест броя тавански помещения. Вещото лице сочи, че на копие от оригинала на втория архитектурен проект (л. 173), са отбелязани само два броя тавански помещения № 1 и № 2, останалите тавански помещения четири на брой с южно изложение са оставени без номера. Инж. В. изрично сочи, че не може категорично да отговори относно точното местоположение на тавански помещения съответно с номера № 3; № 4; № 5 и № 6. Вещото лице е категорично, че нито по делото, нито в архива на [община] – Район Централен, нито от страните по делото е представен чертеж, как се изменя първоначалния архитектурен проект, с промяната заложена в новообособения тавански етаж. Що се касае до приложения по делото чертеж, който е копие от проект (стр. 10 и стр. 100), доколкото същият не е одобрен по надлежния ред, според вещото лице от него не би трябвало да се правят каквито и да било изводи относно номерацията и местоположението на таванските помещения. Инж. В. в съдебно заседание посочва, че при положение, че няма одобрена документация, не може да каже нищо категорично относно номерацията на таванските помещения, затова е направил собствено заснемане на таванския етаж в зоната, в която са таванските помещения като е описал три тавански помещения с букви Б, В и Г.

Вещото лице арх. Б. К. потвърждава обстоятелството, че таванският етаж е претърпял строителна реконструкция, като първоначално на таванския етаж е имало само перални и складови помещения, като по-късно е направено преработване на проекта и помещенията от запад на стълбищната клетка са променени в жилище, апартамент.

От събраните по делото гласни доказателства на свидетеля Т. В. У. (без родство със страните, завел дело срещу ЕС на [улица]) и свидетеля Н. И. Ф. (баща на ищеца), не би могъл да се направи обоснован извод за точното местоположение на тавански помещения № 5 и № 6.

Цялостната преценка на събраните по делото доказателства обосновава извода, че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване, че таванските помещения, които се владеят от ответниците, са именно помещения № 5 и № 6 по протокола от 1938 г., придобити от него по силата на нотариален акт № 86, том I, рег.№ 759, дело № 66 от 25.02.2014 г., поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.”.

Предвид неоснователността на иска с правно основание чл. 108 ЗС, въззивният съд не е подложил на разглеждане направеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност върху процесните две тавански помещения.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Има ли задължение съдът при постановяване на решението да прецени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните ? Има ли задължение въззивния съд да изложи логични мотиви в съдебния си акт, има ли задължения съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не ?;

2. Може ли съдът да не възприеме заключението на СТЕ, без да се мотивира защо ? При наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, дължи ли съдът излагане на аргументи защо възприема едно от тях и следва ли да обсъди останалите заключения ? При налична по делото СТЕ, има ли задължение съдът да прецени съответствието й с останалите събрани по делото писмени доказателства, или може да не ги обсъжда ?

Твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както следва: по първия въпрос – Решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр.д.№ 2040/2014 г. на ВКС, ІV г.о и Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр.д.№ 196/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., по втория въпрос – Решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр.д.№ 3194/2013 г. на ВКС, І г.о., Решение № 107 от 27.07.2015 г. по т.д.№ 4680/2013 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 762 от 20.07.2011 г. по гр.д.№ 1371/2009 г. на ВКС, І г.о.

Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение по съображения, че мотивите на акта се изчерпват с преразказа на дадени от вещо лице правни изводи, като липсва обсъждане на доказателствата по делото и това е видимо при прочита на решението, без да бъдат преглеждани доказателствата по делото.

Съставът на ВКС констатира, че въпросите под № 2, които касаят приложението на чл. 202 ГПК, имат обуславящо звачение за изхода на спора. Наред с това въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с другите доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражение срещу него, и следва да прецени доказателствената му сила, съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. При наличие на различни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, на основание чл. 202 ГПК съдът е длъжен да обсъди всички заключения и да изложи аргументи, защо възприема или не всяко едно от тях. В настоящия случай въззивният съд е основал решението си на правните изводи от заключението на вещото лице арх. С. В., без да го подложи на обсъждане във връзка със събраните по делото писмени доказателства (в частност – проектите на таванския етаж – първоначален и преработен). Наред с това са игнорирани констатациите и изводите от заключенията на вещо лице арх. Б. К. – Х., в частта, в която те не са в синхрон с тези на арх. С. В., без да става ясно защо.

Ето защо касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса (обобщен от касационната инстанция съобразно правомощията, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) Дали при наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, дадени от експерти в хода на делото, съдът трябва да обсъди всяко от заключенията и да прецени съответствието му с другите събрани по делото доказателства, като изложи аргументи кое кредитира, защо и по какви причини не възприема останалите?

Въпросите под № 1 обобщават оплакванията на касатора за допуснати нарушения на чл. 12, чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, които подлежат на обсъждане при произнасянето на решение по делото.

При допускане на касационното обжалване страната - касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая е равна на заплатената за въззивното производство и възлиза на сумата 56,67 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение