Определение № 50451 от 21.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1415/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Х. П. - З. срещу въззивно решение № 266374 от 02.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 16071/2019 г. на Софийския градски съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 142860 от 17.06.2019 г. по гр. д. № 49102/2014 г. на Софийския районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователен предявения от К. С. Ч. - М., починала на 02.05.2020 г. и заместена в хода на процеса от наследника ѝ по закон С. Х. П. - З., против М. Д. Б. - Д. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответницата не е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 414 кв. м, като реалната част е с площ от 195 кв. м по цифри 8-7-12-11-10-8, попадаща в рамките на УПИ *, съгласно скица - приложение № 2 на л. 226 от гр. д. № 49102/2014 г. на СРС към съдебно - техническа експертиза, неразделна част от решението. По делото е установено, че с нотариален акт № 62/15.08.1997 г., издаден на основание чл. 483, ал. 1 ГПК, § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ, К. С. Ч. - М. и Р. С. Ч. са признати за собственици при равни квоти на дворно място, находящо се в землището на [населено място],[жк], м. „Д. Г.“, с площ от 600 кв. м, съставляващо основа на парцел * от квартал 7 по плана на [населено място],[жк], м.„Д. Г.“, целият с площ от 735 кв. м, при посочени в акта съседи, заедно с построената в дворното място без строителни книжа сграда на площ от 12 кв. м. С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 57/29.11.1999 г., Р. Ч. е продал на съсобственика си К. С. Ч. - М. собствената си 1/2 ид. част от посочените дворно място и сграда. С нот. акт № 93/08.06.2000 г. С. Д. В., С. К. С. и В. К. С. са признати за собственици на основание чл. 483, ал. 1 ГПК, чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 18, ал. 1, б. „а“, „б“ и „ж“ ППЗСПЗЗ и решение № 5322/15.09.1998 г. на ПК - Панчарево., както и по наследство на С. Г. И., починал на 30.08.1961 г., на недвижим имот в съществуващи /възстановими/ стари реални граници - урегулирано празно дворно място, цялото с площ от 841 кв. м, съставляващо имот с пл. № * от кв. 7 по регулационния план /РП/ на [населено място], [населено място], м.„Д. Г.“, идентичен с част от имот с пл. № * от кадастрален лист № Г-12-5-Б по кадастралния план на [населено място], заснет през 1954 г. - описан в посоченото решение на ПК – Панчарево. За частта от 509 кв. м от имот с пл. № * е отреден парцел *, целият с площ от 690 кв. м. За частта от 324 кв. м от имот с пл. № *, заедно с имот с пл. № * е отреден в съсобственост парцел *, *, целият с площ от 750 кв. м, а останалите 8 кв. м от имот с пл. № * попадат в парцел *, целият с площ от 560 кв. м. Всички парцели попадат в кв. 7 по РП на [населено място], [населено място], м.„Д. Г.“. С договор от 04.12.2006 г., обективиран в нот. акт № 129/2006 г., С. Д. В., С. К. С. и В. К. С. са продали на П. П. П. притежавания от тях недвижим имот - УПИ * в кв. 7 по РП на [населено място], [населено място], м.„Д. Г.“, целият с площ от 410 кв. м, а с нот. акт № 14/28.05.2014 г. последният е продал на М. Д. Б. - Д. имот с идентификатор *** с площ от 414 кв. м, идентичен с УПИ *. С решение № 8646 от 15.06.2012 г. по адм. д. № 88/2012 г.на ВАС е прогласена нищожността на заповед № РД-09-355/25.12.1989 г. на председателя на ИК на ОбНС „П.“, с която е одобрен застроителният, регулационният и кадастрален план на [населено място], м. „Д. Г.“. С договор за замяна от 04.12.2006 г. С. Д. В., С. К. С. и В. К. С. са прехвърлили на И. Д. С., Н. Д. Т. и Р. П. Я. - А. 57 кв. м, представляващи реална част от ПИ * в кв. 7 по РП на [населено място], [населено място], м. „Д. Г.“, която реална част съгласно заповед № РД-09-355/25.12.1989 г. и заповед № РД-09-376/16.10.2002 г. се придава към собствения на заменителите УПИ * в кв. 7, целият с площ от 408 кв. м, като в замяна на прехвърления имот са придобили 63 кв. м, представляващи реална част от ПИ * в кв. 7, която реална част съгласно посочените заповеди се придава към собствения на заменителите УПИ * в кв. 7, целият с площ от 410 кв. м. С разрешение за строеж № 213/29.05.2006 г., влязло в сила на 14.06.2006 г., е разрешено на С. Д. В., С. К. С. и В. К. С. строеж на ограда в УПИ *, а с разрешение за строеж № 157/06.08.2014 г. на гл. архитект на район „Панчарево“ е разрешено на М. Д. Б. - Д. строеж на прогледна ограда с колони и мрежа в ПИ № ***. На 18.09.2014 г. кметът на район „Панчарево“ ѝ е разрешил да премахне 10 бр. плодни дръвчета от посочения поземлен имот поради влошено фитосанитарно състояние и изтекъл амортизационен срок. С решение № 5322/15.09.1998 г. на ПК-Панчарево по реституционна преписка вх. № 2615/01.06.1992 г. на основание чл. 10, ал. 7 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Г. И. във възстановими стари реални граници на нива с площ от 1253 кв. м, находяща се в землището на [населено място], м. „П.“, представляваща част от имот № * от кадастралния план на [населено място], изработен на база летене от 1954 г., идентичен с парцели * кв. м, * - 509 кв. м, * - 8 кв. м от кв. 7, * - 356 кв. м., * - 56 кв. м. от кв. 18 от РП на [населено място], одобрен със заповед от 1989 г. Наследници по закон на С. Г. И. са С. Д. В., С. К. С. и В. К. С.. Съгласно удостоверение № 209/16.01.1967 г. на СГНС-ИК, на основание т. 9 и т. 11 от ПМС № 21 от 31.01.1963 г. на С. Р. Чекарлиев, чийто наследници са К. С. Ч. - М. и Р. С. Ч., са предадени безвъзмездно за вечно ползване 600 кв. м пустееща земя в землището на [населено място], като е отразено, че правото на вечно ползване се запазва и от наследниците му при положение, че спазват изискванията на ПМС № 21 от 1963 г. С оценителен протокол № П-014-С/01.08.1997 г. по § 5, ал. 3, т. 1 и 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е определена цена на земята и прогресивна такса по § 4а, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ в размер на общо 117 585 лв., като е посочена банкова сметка, по която сумата следва да бъде внесена. Спорната територия съставлява част с площ от 270 кв. м от стария имот № *, респ. 342 кв. м от стария парцел * по обявения за нищожен през 2012 г. предходен на сега действащия кадастрален и регулационен план от 1989 г. на м. „Д. Г.“, [населено място], която част е попаднала в нов УПИ *, по сега действащия кадастрален и регулационен план, одобрен окончателно със заповед № РД-09-376 от 16.10.2002 г. на кмета на район „Панчарево“. В стария кадастрален план от 1954 г. на процесната местност е бил заснет имот № * с обща площ по графични данни 1840 кв. м, записан като собственост на общия наследодател на праводателите на праводателя на ответницата С. Г. И.. Част от същия имот е попаднала в обхвата на градоустройствен квартал 7 по обявения за нищожен през 2012 г., предходен план. Същата e означена като кадастрален № 1362а с площ по графични данни 841 кв. м и се е разпределяла в три урегулирани имота: в парцел * – 324 кв. м, в парцел * - 509 кв. м и в парцел * - 8 кв. м. Парцел * е бил с обща площ от 735 кв. м, като част от него /с площ от 600 кв. м/ е била описана в удостоверение № 209 от 16.01.1967 г. и впоследствие за тази част е издаден нот.акт № 62/1997 г., представляваща описан в кадастралната основа със сигнатура за ограда двор с площ от 663 кв. м, заемащ югозападната зона в парцел *. Разликата в площта следва от това, че в парцела е влязла и част от разпределения между двата съседни имота стар път. Съгласно действащия към момента кадастрален и регулационен план на м. „Д. Г.“ конфигурацията, размерите и номерацията на урегулираните поземлени имоти са променени спрямо тези на старите парцели, като територията на стария парцел * е попаднала в два нови урегулирани поземлени имота - от югозапад е разположен нов УПИ * с площ от 408 кв. м/385 кв. м съгласно комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 21.08.2014 г./, като по сега действащите КККР от 2012 г. общата площ на поземлен имот с идентификатор *** е 407 кв. м. В общата площ на УПИ * се включват 381 кв. м от ст. парцел * и около 27 кв. м, които не попадат в ст. парцел * (дължащи се на увеличаване дълбочината на новото място към преминаващата югоизточно [улица]); от североизток е разположен нов УПИ * с площ от 410 кв. м, представляващ имот с идентификатор *** по сега действащия план с площ от 414 кв. м. В общата площ от 410 кв. м на новия УПИ * се включват около 68 кв. м извън стария парцел * в резултат на увеличаване на дълбочината на новото място към преминаващата югоизточно [улица], а от друга - разширение в североизточна посока, като в новия УПИ * са попаднали около 342 кв. м от стария парцел *, а само от стария имот № * по кадастрална основа на същия план - 270 кв. м. Налице е териториално засичане между имот № * по нот. акт № 62/1997 г. и УПИ * по нот.акт № 14/2014 г., възлизаща на част с площ от 270 кв. м от площта на имот № *, останали в сегашния УПИ *, и включващи се в 342 кв. м от площта на парцел *, останали в сегашния УПИ * по плана от 1989 г. При така установените факти, въззивният съд е приел, че съгласно разпределението на доказателствена тежест при предявения отрицателен установителен иск, в тежест на ответната страна е да установи твърдяното от нея придобивно основание, като е необходимо да се изчерпят всички правопораждащи правото факти, като съдът в този случай по същество следва да отговори на въпроса дали ответникът е носител на правото на собственост - дали то е възникнало от твърдения от него правопораждащ факт. Посочено е, че първоинстанционният съд при изготвянето на доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК не е допуснал такова процесуално нарушение, че само на това основание решението да бъде отменено като неправилно. За неоснователни са приети оплакванията във въззивната жалба за липса на идентичност между процесния имот и този, предаден за вечно ползване на наследодателя на ищцата, съответно с имота на ответницата. Прието е, че възстановеният на С. Г. И. с решение от 15.09.1998 г. имот № * по кадастралния план от 1954 г. е включен в обхвата на парцел *- 324 кв. м. По действащия план от 2002 г. в обхвата на сегашния УПИ * от тези 324 кв. м попадат 270 кв. м в самия имот № *. По силата на удостоверение № 209/16.01.1967 г. на наследодателя на ищцата е предоставен за вечно ползване имот от 600 кв. м, който по плана от 1989 г. е нанесен като имот № * - за целия този имот е бил съставен нотариалният акт на ищцата, като е налице териториално засичане на собствеността между имота, на който ищцата се легитимира като собственик и имота, на който ответницата се легитимира като собственик, което засичане е показано на скица, приложение към приетата по делото съдебно-техническа експертиза. В случая ответницата се легитимира като собственик на имота с нотариален акт от 28.05.2014 г., нотариален акт за продажба от 04.12.2006 г. и нотариален акт за собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ и наследство от 08.06.2000 г., като се позовава и на изтекла в нейна полза придобивна давност от 15.09.1998 г. Ищцата противопоставя на ответницата свое право на собственост с твърдения, че праводателят ѝ С. Р. Ч. е придобил спорната реална част от имота на основание § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че ищцата е собственик на основание изтекла в нейна полза десетгодишна придобивна давност. Разпоредбата на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ дава възможност на ползвателите, които са построили сграда в имота до 01.03.1991 г. да придобият право на собственост, ако заплатят земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката по цени, определени от Министерски съвет. Елементите от фактическия състав на придобиването по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ включват: ползвателят, който желае да изкупи земята, да подаде до общината заявление за изкупуване в срок до 31.01.1998 г.; след това назначена от кмета на общината комисия дава становище относно наличието на законовите представки за придобиване на собствеността; въз основа на становището на тази комисия кметът издава заповед, с която признава или отказва да признае правото да се придобие собствеността; заповедта на кмета подлежи на обжалване по административен ред; ако правото бъде признато се възлага извършване на оценка на имота от техническата служба на общината; изготвената оценка се утвърждава със заповед на кмета; тази заповед също подлежи на обжалване по административен ред; след влизане в сила на оценката в тримесечен срок цената следва да бъде заплатена от ползвателя. Заплащането на цената е последното действие, с което приключва реализирането на този сложен фактически състав и което води до придобиване правото на собственост. Тъй като в настоящия случай по делото не са представени доказателства, от които да се установи, че е заплатена цената за терена и таксата за сградата, съдът е приел, че не е налице трансформиране на правото на ползване в право на собственост по смисъла на посочената разпоредба. Изложени са и съображения, че разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ до изменението ѝ в ДВ, бр. 45/1995 г. не поставя изискване към решението за възстановяване на собственост в съществуващи (възстановими) реални граници да се прилага скица. Съгласно действащата през този период редакция на чл. 18ж ППЗСПЗЗ в решението за възстановяване на собственост в съществуващи или възстановими реални граници се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с основанията за тях. С оглед на това е прието, че до изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в ДВ, бр. 45/1995 г. наличието на скица към решението на поземлената комисия не е елемент от фактическия състав на реституцията на имотите в съществуващи (възстановими) реални граници. След въвеждането на това изискване, липсата на скица също задължително не сочи на незавършена процедура по възстановяване на собствеността в съществуващи (възстановими) реални граници, ако в текстовата част на решението на органа по поземлена собственост възстановеният имот е достатъчно индивидуализиран чрез посочване на неговия номер по стар кадастрален план или по действащ към момента на постановяване на решението подробен устройствен план. Тъй като в случая в текстовата част на решение № 5322/15.09.1998 г. на ПК „Панчарево“ възстановеният имот е достатъчно индивидуализиран с посочване на площ, категория, местоположение, съседи, номер по кадастрален план от 1954 г., е направен извод за завършена реституционната процедура (дори при липсата на заверена от поземлената комисия скица), респ. за конститутивното действие на решение № 5322/15.09.1998 г. на ПК „Панчарево“. Посочено е, че не е налице пречка за реституция, поради което решението на органа по поземлена собственост като административен акт е законосъобразно и съдът е длъжен да зачете конститутивното му действие, респ. че ответницата е станала собственик на възстановения на праводателя на своите праводатели имот по силата на земеделска реституция, включително на процесната реална част, и по силата на последващите транслативни сделки. Въззивният съд е посочил, че в настоящия случай не следва да се произнася по евентуално релевираното основание за придобиване на собствеността - придобивна давност. Предмет на спора по заявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването или несъществуването на отричаното с исковата молба право на собственост на ответника. За разлика от иска по чл. 108 ЗС, предметът на спора не може да включва и установяване на правоизклюващи правото на собствеността на ответника обстоятелства, въз основа на които ищецът би могъл да противопостави собствено право на собственост, без същият да го е заявил, при условията на обективно съединяване с положителен установителен иск за придобито на собствено основание право на собственост по отношение на същия обект (недвижим имот). Дали ищецът се легитимира за собственик на процесния недвижим имот на конкретно придобивно основание по смисъла на чл. 77 ЗС или е само в позиция на правни очаквания да придобие собствеността, релевантните обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен установителен иск за собственост. Интерес от предявяването на такъв иск може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта - т. е. без да предявява и положителен установителен иск за собственост, както и при евентуалната конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект, като единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, защото само неговото право на собственост се обхваща от предмета на спора, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Предвид избраната форма на защита от страна на ищцата - с предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, обстоятелството дали тя е придобила имота по давност е извън предмета на спора, поради което съдът е приел, че не следва да се обсъжда наличието на елементите от фактическия състав на това придобивно основание. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1. Как следва да процедира въззивният съд, ако установи, че в обстоятелствената част на исковата молба по отрицателен установителен иск за заявени самостоятелни права върху спорното право от страна на ищеца на основание давностно владение, без за същото право да е налице отделно предявен положителен установителен иск, и 2. Относно правомощията на въззивната инстанция при констатиране на нередовност на исковата молба. Поддържа се, че решението е недопустимо и очевидно неправилно. Ответната страна по жалба е представила писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първият поставен въпрос е формулиран според твърденията на касаторката и не кореспондира на посочените по-горе съображения на въззивния съд за постановяване на обжалваното решение и на данните по делото. Ето защо този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, а и по отношение на него не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като липсва противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС решение № 47 от 21.07.2021 г. по гр. д. № 2925/2020 г. на ВКС, ІI г. о., в които е прието, че предмет на спора по заявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването или несъществуването на отричаното с исковата молба право на собственост на ответника. За разлика от иска по чл. 108 ЗС, предметът на спора не може да включва и установяване на правоизклюващи правото на собствеността на ответника обстоятелства, въз основа на които ищецът би могъл да противопостави собствено право на собственост, без същият да го е заявил, при условията на обективно съединяване с положителен установителен иск за придобито на собствено основание право на собственост по отношение на същия обект (недвижим имот). Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта - т. е. без да предявява и положителен установителен за собственост, както и при евентуалната конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект, като единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, защото само неговото право на собственост се обхваща от предмета на спора, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Предвид избраната форма за защита от ищцата – чрез предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, обстоятелството дали тя е придобила имота по давност е извън предмета на настоящия спор. Поставеният въпрос как следва да постъпи възивният съд, когато установи че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, за отстраняването на което е необходимо да се измени петитумът, което би довело до предявяване на още един иск, няма обуславящо изхода на спора значение,тъй като не е изведен от процесуалните действия на съда, респ. сочената във връзка с него практика на ВКС е неотносима към настоящия случай. Въпросът би имал значение за хипотеза, при която съдът прекратява производството по делото по съображения, че отстраняване нередовността на исковата молба е недопустимо, защото се изменя както основанието, така и петитумът на иска. По настоящото дело обаче съдът не е приел, че исковата молба е нередовна, нито е излагал съображения по приложението на чл. 214 ГПК. Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. В случая не е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и същата е редовна. Не се констатира и видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, а сочените от касаторите евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторката следва да заплати на ответницата по касация сумата 1030 лв., представляваща заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,