Определение № 163 от 16.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4956/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Ю. В. срещу определение № 2121 от 08.09.2024 г. по в. ч. гр. дело № 2 245/2024 г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е потвърдено определение № 732 от 01.07.2024 г. по гр. дело № 519/2024 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е прекратено на основание чл. 118, ал. 1 ГПК пред окръжния съд производството по делото, образувано по молба на В. С. А., действащ като ЕТ „Оазис – А – В. А.“ за отмяна на неприсъствено решение, като делото е изпратено по компетентност на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 303 и сл. ГПК. В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към нея Е. Ю. В. поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът неправилно е преквалифицирал молбата, с която е бил сезиран, от такава с правно основание чл. 240, ал. 1 ГПК в такава с правно основание чл. 303, ал. 1 ГПК. По този начин счита, че са нарушени и регламентираните в чл. 7, чл. 8 и чл. 9 ГПК принципи, при което насрещната страна по молбата е лишена от възможност да защити своите права и интереси. Поставя въпроси, свеждащи се до горепосочените процесуални нарушения в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, навеждайки противоречие с решение № 213 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 4469/2017 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 428 от 19.10.2012 г. по гр. д. № 358/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 37 от 06.04.2016 г. по гр. д. № 2802/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 65 от 07.06.2021 г. по гр. д. № 4208/2019 г. на ВКС, І г.о.. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, отново обоснована със същите горепосочени процесуални нарушения. Моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, като бъдат присъдени сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски. Ответникът по частната жалба – В. С. А., действащ като ЕТ „Оазис – А – В. А.“, подава писмен отговор в законния срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Гоцеделчевски районен съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по които е постановил решение № 108 от 05.05.2023 г. по гр. д. № 139/2023 г., което не е неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК и е влязло в сила на 27.05.2023 г., според съставено удостоверение от районния съдия от 02.06.2023 г.. Благоевградски окръжен съд, възприемайки молбата на ответника по делото В. С. А., действащ като ЕТ „Оазис – А – В. А.“, с вх. № 258 от 09.01.2024 г. за отмяна на горепосоченото влязло в сила първоинстанционно решение като такава по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК, е образувал и движил въззивно производство по този ред, образувано във в. гр. д. № 519/2024 г.. След обявяване на въззивното дело за решаване, съдебният състав е отменил дадения ход по същество и доколкото молбата на ответника с вх. № 258 от 09.01.2024 г. има за предмет първоинстанционно решение, постановено по общия ред по исков процес, а не неприсъствено решение, е прекратил производството пред себе си, образувано по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК. Преценил е, че наведените доводи в горепосочената молба не касаят разрешения спор по същество, а единствено процесуални нарушения, свързани с връчването на съдебните книжа и призоваване на страна за съдебно заседание, при което е нарушено правото на защита на ответника. Поради това е счел, че молбата от 09.01.2024 г. не съставлява въззивна жалба, а е молба за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Заключил е, че се касае за ненадлежно упражняване на процесуално право (правото да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение), поради което е изпратил делото по компетентност на ВКС, който има правомощие да се произнася по молби за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. С обжалваното пред настоящия съд определение на САС така даденото разрешение от Благоевградски окръжен съд е потвърдено в производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 121 ГПК. САС е споделил правните съображения на окръжния съд, подчертавайки, че след като решението, чиято отмяна се иска, е постановено при условията на чл. 238 и чл. 239 ГПК, съдът е обвързан от тази негова характеристика, щом е влязло в сила, независимо дали то е порочно или не. Доколкото са изложени допуснати процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на влезлия в сила съдебен акт, съдът не може да преквалифицира молбата за отмяна във въззивна жалба. Също така, посочването от молителя на реда по чл. 240, ал. 1 ГПК не е обвързващ за съда, тъй като последният е този който дължи извеждането на правната квалификация на отправеното до него искане въз основа на наведените твърдения. В този смисъл е споделил извода на Благоевградски окръжен съд, че правното основание на молбата за отмяна е това по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Предпоставка за допускане на касационен контрол на въззивно определение е извеждането на правен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, който е от значение за крайния изход на делото. Касаторът не е поставил правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Такъв не може да бъде изведен и от касационния съд съобразно правомощията му в горепосоченото тълкувателно решение. Ето защо не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения единствено досежно правилността на атакуваното определение, които е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящата фаза на касационното производство. Макар поставени от жалбоподателя като въпроси, наведените нарушения на процесуалните норми на чл. 6, чл. 7, чл. 8 и чл. 9 ГПК, довели според него до накърняване на правото му на защита, съставляват оплаквания за неправилност на обжалваното определение, които не могат да бъдат преформулирани и изведени в изискуемия от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК правен въпрос, който да е обуславящ за крайния изход на конкретния спор досежно правното основание на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и компетентния да я разгледа съд. Последните правни категории могат да бъдат установени единствено след преценка на материалите по конкретното дело, доколкото единствено сезираният съд е този, който дължи извеждането на правното основание на предявените искове, жалби и молби за отмяна на влязъл в сила съдебен акт и отговора на въпроса за компетентния съд да ги разгледа. Дали тази преценка е правилна е въпрос, на който може да бъде отговорено в рамките на инстанционния контрол при произнасяне по съществото на процесуалноправния спор. Това не може да бъде извършвано в предварителната фаза по селекция на частните касационни жалби, каквато е настоящата. Само за допълнение следва да бъде посочено, че дори въпросът дали при промяна на сочената от страната правна квалификация на молба за отмяна на решение от такава по чл. 240, ал. 1 ГПК в такава по чл. 303, ал. 1 ГПК от сезирания съд са нарушени процесуалните норми на чл. 6, чл. 7, чл. 8 и чл. 9 ГПК и това нарушение води ли до накърняване на правото на защита на насрещната страна да можеше да се квалифицира като правен, не са налице релевираните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Това е така, тъй като горепосочените процесуални норми регламентират основни принципи в гражданския процес, имащи за цел да обезпечат законосъобразното му протичане, но те не отменят правомощието на съда сам да изведе правното основание на отправеното до него искане въз основа на изложените твърдения от страната, както и сам да извърши преценката дали е компетентен да разгледа това искане. В този смисъл сезираният с искането за отмяна на влязлото в сила решение (№ 108 от 05.05.2023 г. по гр. д. № 139/2023 г. на Гоцеделчевски районен съд) съд, като е квалифицирал процесната молба за отмяна като такава по чл. 303 и сл. ГПК, съобразявайки, че атакуваното решение не е неприсъствено, а е такова постановено по общия исков ред и е влязло в сила, е действал изцяло съобразно дадените му от процесуалния закон правомощия и съобразно константната съдебна практика, без да е накърнил правото на защита на насрещната страна. Не са накърнени права и интереси на никоя страна в производството по процесната молба за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение с прекратяване на производството пред сезирания съд и изпращането му на компетентния съд, доколкото в рамките на висящото производство пред компетентния съд всяка от страните ще може да ги защити при равни процесуални възможности. Не е осъществена и релевираната очевидна неправилност на атакуваното определение, която касае само квалифицирани състави на неправилност, каквито не се установяват по настоящото дело, доколкото приложимият процесуален закон е приложен, без да са установени нарушения. На основание гореизложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение, поради което Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение