Определение № 60532 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 956/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. К., чрез пълномощника й адв. С. В. против решение № 260083/18.11.2020 г., постановено по в.гр.д. № 347/2020 г. на Окръжен съд Добрич, с което е потвърдено решение № 165 от 28.11.2019 г. по гр.д. № 389/2019 г. на Районен съд Каварна, с което е отхвърлен предявения от К. К. К. против „Енерго Про Продажби“ АД, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 7 223,22 лв., представляваща цена на потребена ел.енергия по фактура № [ЕГН]/03.06.2019 г. за обект в [населено място], общ.К., с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания по чл.281, т.3 ГПК. Неправилен бил изводът на съда, че разпоредбата на чл.183 ЗЗД е приложима в случаите, при които е установено, че в резултат на софтуерна намеса в тарифната схема на електромера, част от реално доставената ел.енергия до обекта е отчитана в скрит регистър и съответно не е заплатена, както и че липсата на специална уредба за правото на доставчика на корекционна процедура към датата на извършване на проверката, е ирелевантно. Необосновано въззивният съд е приел, че от служители на ответното дружество е извършена проверка на СТИ, че последното е било метрологично годно за измерва ел.енергия, както и че количеството ел.енергия, натрупано в скрития регистър, е реално доставено и потребено от абоната. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/Неспазването на срока за съхранение и транспортиране на СТИ до лаборатория на БИМ с цел същинското провеждане на техническата експертиза, както и липсата на данни за правилното му съхраняване и гарантираното ограничаване на достъп до същото с възможност за нерегламентирани манипулации, опорочава ли резултатите на експертизата на БИМ; 2/ Следва ли след като ПИКЕЕ е уредило, че при съставянето на протокола следва да присъства и свидетел, то същият необходимо ли е да присъства от самото начало на проверката и съставянето на протокола или е достатъчно протоколът да е разписан от свидетел, който не е установен по делото; 3/ Частният свидетелстващ документ лишен ли е от всякаква доказателствена стойност и следва ли да бъде автоматично изключен от доказателствения материал по делото в случаите, когато не е подписан от оспорващата го страна или следва да бъде преценен в съвкупност с всички останали доказателства, вкл. при наличие на оспорване на същия и при липса на ангажирани доказателства в производството по чл.193 ГПК и 4/ В случай, че се приеме, че чл.50 ПИКЕЕ от 2013 г. е неприложима, то следва ли процесната сума да се приеме, че се дължи на основание чл.183 ЗЗД, доколкото се касае, само по твърдения на ответното дружество, оспорени от ищеца, за претенция за заплащане на количество ел.енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.енергия, без в производството да са събрани категорични доказателства за доставка, получаване и потребление на процесното количество ел.енергия, вкл. по периоди. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по третия въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 422/22.06.2010 г. по гр.д. № 918/2009 г. на IV г.о. и решение № 748/17.02.2011 г. по гр.д. № 801/2009 г. на IV г.о., а останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без да се излага аргументирана обосновка по този допълнителен критерий. Насрещната страна - „Енерго Про Продажби“ АД, чрез пълномощника си адв. М., в отговора на жалбата заявява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържа неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност на въззивното решение. За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 7 223,22 лв., представляваща цена на ел.енергия по фактура № [ЕГН]/03.06.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода от 01.07.2017 г. до 16.02.2018 за обект, находящ се в [населено място], общ.К., въззивният съд е приел следното от фактическа страна: ищцата е потребител на електроенергия, доставяна до процесния обект по силата на договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия; монтираното на обекта СТИ е било проверено от служители на ответното дружество /един от които е разпитан по делото/, за което е съставен констативен протокол от 16.02.2018 г., при която проверка са констатирани показания по четири тарифи, след което СТИ е демонтирано и изпратено за метрологична експертиза в БИМ; последната е установила, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, достъп до вътрешността му не е осъществяван, отговаря на изискванията за точно измерване на електроенергията, като са посочени и показанията на четирите тарифи, като при извършено софтуерно прочитане е установена намеса в тарифната схема на електромера – освен в трите тарифи, е налице преминала ел.енергия и в тарифа 4 – 061351,3 квч. По делото е изслушано заключение на СТЕ, според което средството за търговско измерване, монтирано на обекта представлява трифазен статичен електромер Iskra МТ, има четири тарифни регистри, като показанията се визуализират чрез течно-кристален дисплей, произведен е през 2016 г., преминал е първоначална метрологична проверка на 16.02.2016 г. и е монтиран на обекта на 15.07.2016 г., като в протокола за монтаж за тарифните регистри 15.8.1 /нощна/, 15.8.2 /дневна/ и 15.8.3 /върхова/ са записани нулеви показания, а за регистър 15.8.4 няма записани показания. Според вещото лице параметризацията на електромера е извършена от производителя, като са зададени три активни тарифни регистъра. От метрологичната експертиза на БИМ е видно, че и четвъртият регистър, който не е визуализиран на дисплея е бил активиран, но няма данни кога е станало. Експертът е посочил, че процесният електромер е измервал и отчитал цялата преминаваща през него и доставяна в обекта електроенергия, но част от нея се е отчитала в четвъртия, невизуализиран на дисплея регистър. Изхождайки от съществуващото между страните облигационно отношение по договор за продажба на ел. енергия, съдът е приел, че за него се приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, а за неуредените случаи – общите норми на ЗЗД. Приел е, че в периода след отмяната на ПИКЕЕ /ДВ, бр.98/2013 г. / и до влизане в сила на ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/2019 г./ в действителност липсва уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената ел.енергия, поради което е приложима общата норма на чл.183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата, като този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Въпреки липсата на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на доставената електроенергия поради грешки в отчитането, въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за доказано, че ответникът реално е доставил до обекта 61350 квч електроенергия, отчетена в четвъртия невизуализиран регистър, като е посочил, че исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за защита на добросъвестните потребители, в който смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 2991/2018 г. на III г.о. Този извод на съда е аргументиран с констатациите на метрологичната експертиза за съответствие на СТИ на метрологичните характеристики и изискванията за точност и с обстоятелството, че СТИ е било ново при монтирането му на обекта, параметризиран от производителя в три тарифи, а четвъртата е активирана след монтажа. Прието е, че начисляването на реално доставената, но неотчетена, респ. незаплатена енергия от потребителя, не е предпоставено от виновно поведение на последния, довело до неточното отчитане и съответно няма за цел да санкционира такова поведение, а цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, поради което начислената сума, формирана по цени за технологични разходи за количеството ел.енергия, отчетена в невизуализирания регистър, се дължи от потребителя на основание чл.183 ЗЗД. Освен това съдът е отчел и обстоятелството, че ищцата оспорва задължението по процесната фактура единствено в частта за сумата от 7 223,22 лв., съставляваща цената на 38 827 квч, формирана по цени за технологични разходи за периода от 01.07.2018 г. до 16.02.2018 г., но не и в останалата част от задължението - за цената на 22 523 квч, също отчетени в скрития четвърти регистър. Касационният съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения: Първите три въпроса от изложението нямат характер на правни въпроси от значение за изхода по делото по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Те са свързани с доводите в касационната жалба за неправилност на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и съответно предполагат преценка на събраните по делото доказателства, каквато не може да бъде извършена в производството по чл.288 ГПК. Липсата на общата предпоставка само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание. Последният въпрос отговаря на общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд – за приложението на чл.183 ЗЗД в случаите, в които в резултат на софтуерно въздействие върху СТИ, дължимите от потребителя суми са начислени не според реално доставеното количество ел.енергия и при липса на специална правна уредба /след отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. и преди приемане на новите ПИКЕЕ/. По този въпрос обаче не е осъществено допълнителното основание, посочено в изложението – да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по въпроса е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 21/01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на I г.о., решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на III г.о, решение № 160/31.12.2020 г. по гр.д. № 1174/2020 г. на IV г.о., решение № 170/06.01.2021 г. по гр.д. № 169/2020 г. на IV г.о., решение № 58/30.03.2021 г. по гр.д. № 2859/2020 г. на IV г.о. и други. В посочената практика се приема, че при софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално доставеното количество ел.енергия, за доставчика възниква вземане за разликата между измереното и реално доставеното количество енергия, като при липса на специална правна уредба /преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. или след отмяната им до приемането на новите ПИКЕЕ от 2019 г./ задължението на потребителя да заплати реално доставеното количество електроенергия в обекта намира правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика, т.е. приложима е разпоредбата на чл.183 ЗЗД, тъй като при софтуерното въздействие върху СТИ е налице реално потребено количество енергия, което обаче е отчетено неправилно, тъй като част от него е отразено в невизуализиран регистър. Приема се, че извършената корекция на потребената от клиента на дружеството ел.енергия, не представлява санкция за потребителя, а цена на реално доставената му енергия, която не е била заплатена от него, т.е. неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.79, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл.200, ал.2 ЗЗД/. Така създадената трайна и непротиворечива практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, не се налага да бъде изменяна или да бъде създадена нова по тълкуването и прилагането на нормата на чл.183 ЗЗД. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че формулираните от касатора въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване. При този изход на спора на ответника по касационната жалба, следва да се присъдят своевременно поисканите и сторени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, които са в размер на 1 656,00 лв. с вкл.ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.02.2021 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,