Определение № 50258 от 18.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1421/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. З. Е. против решение № 136/15.03.2022 г. по в.т.д. № 949/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 21105/18.10.2021 г. по т.д. № 21/2021 г. на Кърджалийски окръжен съд, предявеният от касатора против „Групама Застраховане“ ЕАД иск, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за присъждане на обезщетение за търпими неимуществени вреди от смъртта на брат му - С. Е., настъпила на 10.08.2018 г. като последица от ПТП от 09.07.2018 г., причинено по вина на водача на застрахован – по ЗЗ „ГО„ на автомобилистите – при ответното дружество лек автомобил, е отхвърлен. Касаторът намира решението за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 429 вр. чл. 432 ал. 1 КЗ и чл. 52 ЗЗД, и като необосновано. Счита, че въззивният съд не е отчел всички специфични обстоятелства, установими от доказателствата, от значение за определяне съдържанието на създадената между двамата братя приживе духовна и емоционална близост, в съответствие с указанията в ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Касаторът счита, че е следвало освен съдържанието на връзката между братята приживе съдът да изследва действително търпимите от ищеца болки и страдания от смъртта на С. Е., техният интензитет, продължителност, отразяването им върху личността на ищеца, какъвто анализ изобщо липсва. Излага несъгласие с мотивите на съда за противоречие в свидетелските показания, относно релевантни за решаващите изводи обстоятелства. Акцентира на недостатъчната оценка на факта, че двамата братя отрано са останали без баща, което е било съществен сплотяващ ги отрано фактор, както и това, че до смъртта на С. Е. са живели в общо домакинство. Така, според касатора, съдът вложил в понятието справедливост, като критерий за определяне на обезщетението, различен от общественото разбиране за справедливост смисъл. Касационният довод за необоснованост се поддържа поради игнориране или недооценяване на значими за правния резултат, установени по делото, факти и обстоятелства. Ответната страна – „Групама Застраховане“ ЕАД, оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Поставените въпроси, обосновавани с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, според ответника не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а на тези – обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е даден отговор с ТР № 1 / 2018 г. по тълк.дело № 1 / 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, поради което по всички въпроси не е удовлетворен допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно въведените касационни доводи и кореспондиращото им изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК, настоящият състав съобрази следното: Ищецът – С. Е. – в исковата молба, с която предявява иск по чл.432 ал.1 КЗ, за осъждане „ Групама Животозастраховане „ АД да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му – С. Е.,настъпила в причинна връзка с ПТП от 09.07.2018 г., причинено по вина на водача на застрахован – по ЗЗ„ГО„ на автомобилистите – при ответното дружество лек автомобил, твърди, че с починалия били изключително привързани и неразделни от деца, живеели заедно – в двуетажна къща в [населено място], в която семействата им обитавали по етаж, споделяли изключително силна, трайна и дълбока емоционална връзка. Твърди, че след смъртта на С. Е., в живота му настъпила трагедия, изпаднал в тежко емоционално състояние предвид загубата на моралната си опора и независимо от изтеклото време не успява да се отърси от преживения кошмар. За установяване на тези факти ищецът е поискал изслушване на свидетели. Ответното дружество е оспорило активната материалноправна легитимация на ищеца - наличие на близка и трайна емоционална връзка между починалия и ищеца приживе, със съдържание извън обичайното за българското общество. Акцентира на липса на конкретика в исковата молба, относно съдържанието на тази връзка и съдържанието на болките и страданията от загубата. В евентуалност застрахователят поддържа становище за приложимост на пар. 96 ал. 3 ПЗР на ЗИДКЗ / обн. ДВ бр.101 от 2018 г. /, като според него максималното обезщетение, което следва да се изплати, е в размер до 5000 лева. Разпитаният свидетел Д. И. А. потвърждава, че семействата на двамата братя обитавали един етаж от обща къща, както и че братята много се обичали, били в много добри отношения, нямали никакви проблеми. Често работели заедно по строителни обекти. След смъртта на С., С. се затворил, почти не говорел. Свидетелят Ф. Файтин Ш. потвърждава, че отношенията на братята били много добри, обичали се и се уважавали, помагали си във всяка работа.Свидетелят ги оценява като нормални отношения. С. понесъл тежко смъртта на брат си – променил се, постоянно плачел за него, бил тъжен. Според свидетеля, С. си купил друга къща и се преместил, за да избяга от постоянно съпреживяване на загубата. Свидетелят твърди, че братята рано загубили баща си и са отгледани от майка и баба, като допуска, че това обстоятелство също е повлияло за тяхната близост, но по-скоро намира да им е присъща, с оглед личността им. Първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки на чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, за ангажиране отговорността на касатора, предвид установения деликт, както и че съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС ищецът е сред кръга на материалноправно легитимираните лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, какъвто извод обосновал от анализа на свидетелските показания. Приел, че ограниченията на пар. 96 ал. 3 ПЗР на ЗИДКЗ / обн. ДВ бр.101 от 2018 г. / противоречат на правото на ЕС и не са приложими към случая и определил дължимо обезщетение от 30 000 лева. Въззивният съд, сезиран по жалба на застрахователя, е отменил решението на първата инстанция, излагайки съображения, че при претенция за обезщетение, предявена от лице извън най - близкия кръг, в случая от брат на починалия, следва да се докаже наличието на приживе изградена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, и то такава, която по принцип е характерна за лицата от най-близкия кръг роднини, т.е. извън обичайните отношения на обич, привързаност и топлота между братята, както и да се докаже, че вследствие на тези отношения той е претърпял изключителни по интензитет и продължителност болки и страдания. От събраните свидетелски показания съдът е приел за установени действително близки отношения на обич и привързаност между братята, но с обичайното за отношения между родственици от тази степен, съдържание. Счел е реакцията на ищеца ,предизвикана от смъртта на брат му, за нормална и естествена при загуба на толкова близък роднина, но не и за достатъчна да обоснове обезщетяване по изключение, според приетото в ТР №1/2018г. по тълк. дело № 1 / 2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Кои са критериите от които следва да се ръководи съдът, при извършване на преценка за наличие на особена близост между ищеца и загиналия при ПТП на 09.07.2018 год. негов брат, при установени по делото съществуващи конкретни обстоятелства ?; 2/ Наличието на други живи роднини изключва ли възможността между ищеца и починалия му брат да е съществувала изключително близка, трайна и дълбока емоционална връзка ?; 3/ При изследване на въпроса, дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно ТР № 1/2018 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения в отношенията между братя и сестри, без да отчете спецификата на случая и при наличие на доказателства за особена близост между тях ? - трите въпроса са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с Постановление на № 4/1961 г. на Върховния съд, допълнено с Постановление № 5/1969 г. и № 2/1984 г. на Върховния съд, както и с Тълкувателно решение № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и с решение № 372 от 14.01.2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. и решение № 92 от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г., на ІІ т. о. на ВКС; 4/ Съставлява ли нарушение на чл. 52 от ЗЗД позоваването в съдебното решение, че обезщетението се определя по справедливост, без да са посочени обстоятелствата и критериите, въз основа на които се определя същото ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивния акт с решение № 253/07.03.2018 г. по гр. д. № 4430/2016 г. на IV г.о. на ВКС; 5/ Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с решение № 470/16.01.2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 127/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV г.о. на ВКС; 6/ Какъв е критерият, респективно кои са предпоставките за уважаване на пряк иск срещу застраховател за обезщетение за вреди причинени на брат на починалия ?; 7/ При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, длъжен ли е съдът да съобрази психическите и емоционални травми, които се проявяват в резултат на настъпила смърт на негов брат при ПТП ? Въпроси 6 и 7 са формулирани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Първият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като, макар относим към материалноправната легитимация на ищеца да претендира процесното обезщетение, не кореспондира с решаващите изводи на съда за липсата й, при това формирани в пълно съответствие с ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1 / 2016 г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на задължителна съдебна практика в отговор на въпроса, обективно изключва възможно обосноваване на допълнителния селективен критерий с постановени по реда на чл. 290 ГПК актове на касационна инстанция за същото. Възприет абстрактно въпросът изисква конкретизация на всички възможни хипотези на изключителност в създалата се приживе връзка между родственици, респ. изчерпване на възможните обстоятелства и житейски ситуации, които да я обуславят. По начало възможните проявления на връзка между родственици от настоящата степен, предпоставящи визираната в ТР материалноправна легитимация, нито е възможно, нито е нужно да бъдат изчерпани, доколкото релевантни са само въведените във фактическата обстановка конкретни проявления на тази връзка, които въззивният съд е бил длъжен да възприеме и оцени. Общите приложими критерии за преценка наличието на материалноправна легитимация са въведени в самото ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. С решаващите си мотиви съдът изцяло се е съобразил със задължителните указания в същото. Отговор на въпроса, в съответствие с конкретните установени обстоятелства, не се дължи в настоящата фаза на производството, а и би придало фактологичен, а не правен характер на въпроса. Вторият от въпросите не кореспондира с решаващ извод на въззивния съд, в обосноваване липса на активна материалноправна легитимация на ищеца, да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си. Съдът не е обосновавал липсата с наличието на легитимирани да получат обезщетение лица от кръга по ППВС № 4/ 1961 г.и ППВС № 5/1969 г.. Третият от въпросите се основава на отречена от въззивния съд предпоставка – доказана особена близост между братята - което само по себе си го компрометира като относим към решаващ извод на въззивното решение. Четвъртият въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като отговорът му е значим при преценка за адекватността на определен по справедливост размер на дължимо обезщетение, а такава дължимост в случая е отречена. Петият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с касационен довод за неправилност на въззивния акт, поради допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъобразяване на относими към спора доказателства. Както се посочи по-горе, за обосноваване на материалноправната легитимация на ищеца са разпитани двама свидетели, чиито показания съдът е обсъдил и анализирал. Несъгласието на касатора с изводите на съда, въз основа анализа на съобразените в цялост доказателства, не съставлява довод за съществено процесуално нарушение. Шестият въпрос удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като отговорът му се съдържа в ТР № 1/2018 г. по тълк. дело №1/ 2016 г. на ОСГТК на ВКС, според което: „От гледна точка на чл. 52 ЗЗД справедливо е и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките”; „ Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди / наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат,че са претърпели вреди от неговата смърт/”. Изрично е разграничено, че отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост сами по себе си не предпоставят обезщетяване, а само тогава, когато конкретни житейски обстоятелства са превърнали привързаността в толкова силна, че смъртта на съответния родственик / извън кръга на лицата по ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. / е станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни / като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Самата искова молба не излага конкретни житейски обстоятелства, предпоставили особено дълбока емоционална и духовна връзка между братята, допускаща по изключение обезщетяването на ищеца. Квалификацията на отношенията, като „ силна духовна и емоционална връзка„, без упоменаването и доказването на конкретни факти, от които да бъде изведена, при това със съдържание надхвърлящо обичайните такива проявления при роднинство от съответната степен, не удовлетворяват посочените в ТР критерии. Израстването без баща / споменато от единия свидетел / не би било достатъчен да обоснове особена близост факт сам по себе си, ако не би било доказано, че пълноценна грижа, съответна по съдържание на дължимата родителска, във всичките й аспекти, починалият е полагал към ищеца. Още повече, че самият свидетел само допуска липсата на баща да е обусловило близостта на братята, залагайки повече на техните характери, като причина за това. Седмият въпрос не кореспондира с фактологията по спора, в който не е установена претърпяна психическа и емоционална травма, а нормална, според проявлението и интензитета си при тази родствена връзка, реакция на скръб. Дори да се изхожда от дадената от касатора квалификация, въззивният съд не е отказал да изследва и съобрази проявлението на твърдените за търпими болки и страдания .Дори да се приеме, че въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, не е удовлетворен допълнителния такъв, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съдържанието на търпимите болки и страдания е относимо към преценимите, при определяне на справедливо по размер обезщетение, критерии, за което е налице обилна съдебна практика. Спецификата на конкретния случай ,обаче, не предпоставя уважаване на иска само въз основа на доказана / ако би била доказана, при това / чрезвичайна реакция на болка и скръб от загубата, без наличието на останалите, визирани в ТР № 1/2016 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС предпоставки. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение