Определение № 5809 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4423/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Сдружение „Туристическо дружество Безово“, представлявано от председателя Н. Аврамов, подадена чрез процесуален представител адвокат М. Ножаров, против определение № 2616 от 19.03.2025 г., постановено по адм.д. № 197/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на сдружението против решение № 467, прието с протокол № 15 от 27.11.2024 г. на Общински съвет - Асеновград за разпореждане с ПИ 21676.40.508 по КК на [населено място], община Асеновград. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, като са наведени доводи, че съдът не е изследвал предмета на дейност на сдружението в съответствие с практиката на ВАС. Неправилно според частния жалбоподател е приетото от съда, че оспореното решение представлява вътрешнослужебен акт, част от административната процедура, като едва при постановяването на последния акт, който е заповедта на кмета, може да се говори за правен интерес, който е налице за посоченото в тази заповед лице. На последно място жалбоподателят счита, че е неправилно първостепенният съд, доверявайки се на избрани извадки от СГКК-Пловдив, но без заключение на вещо лице по унищоженото дело по адм.д. № 455/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив, да прави изводи, че не е налице правен интерес за сдружението. Претендира се отмяна на постановеното определение. Ответникът – Общински съвет – Асеновград, в представено по делото писмено становище чрез упълномощения адвокат М. Пейчева, развива подробни съображения за неоснователност на частната жалба и за правилност на постановеното определение. Обобщено поддържа, че в конкретния случай оспорващият не обосновава наличие на правен интерес, доколкото не са засегнати пряко и непосредствено негови права и законни интереси, най - малкото поради факта, че именно ТД „Безово” е продало на С. Д. съответните сгради, построени върху имот частна общинска собственост, при липса на доказателства за учреден сервитут върху процесния имот. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че както от представените с жалбата писмени доказателства, така и от приетите с административната преписка, и допълнително събраните такива не произтича извод за правен интерес от оспорване на решението на Общински съвет – Асеновград, поради отсъствие на засегнати или ограничени права на туристическото дружество – жалбоподател. По делото е установено, че със заповед № КД-14-16-157/26.03.2007 г. на началника на СГКК – Пловдив не са нанесени ски влека и ски пистата, както и техните сервитути, а са нанесени ПИ 21676.42.145, 21676.42.146 и 21676.42.148, които представляват част от сервитутните ивици на посочените съоръжения. Преписката по издаване на заповед № КД-14-16-157/26.03.2007г. на началника на СГКК – Пловдив съдържа данни в проекта за издаване на заповедта в насока, че границите на ПИ 21676.42.145, 21676.42.146 и 21676.42.148 в КК съответстват на територия – гори и земи от горски фонд, върху които ще се учредява право на ползване съгласно чл.16 ал.5 т.3 ЗГ /отм. – ДВ бр.19 от 2011г./. Не са налице доказателства за учредено вещно право на ползване в полза на сдружението, тъй като ПИ 21676.42.145, ПИ 21676.42.146 и ПИ 21676.42.148 представляват част от сервитутните ивици на ски влека и ски пистата. Тези ПИ са новообразувани при изменението на КККР от 2007 г. по заявление на „Безово – Тур“ АД и същите, по информацията от СГКК – Пловдив, не са идентични с ПИ 21676.40.508. Съдът е съобразил, че според информация на СГКК – Пловдив, ПИ 508 е образуван вследствие разделяне на ПИ 506 по КККР на [населено място]. ПИ 506 е със собственик община Асеновград и при разделянето му се образуват четири имота, сред които ПИ 508 – земеделска територия, НТП – ливада, с право на преминаване през ПИ 507 /също новообразуван с разделянето/, като документът за собственост на ПИ 506 е Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 61 от 2016 г. Според кадастралните регистри в ПИ 508 е заснета сграда – ПИ 508.1 с трайно предназначение – курортна, туристическа сграда и със собственик С. К. Д. с вписан акт в Служба по вписванията № 46/02.09.2016г., нот.дело 2307, Ѕ ид.ч.; в ПИ 506 е имало сграда с идентификатор 506.3 според последно изменение на КК от 29.05.2023г., със собственик С. К. Д., площ 55 кв.м., Ѕ ид.ч., курортна, туристическа сграда, която с изменението за разделяне е заличена и нанесена като нов обект на кадастъра – ПИ 508.1. С АОС /частна/ № 8058/07.02.2024 г. е актуван ПИ 508 с предишен идентификатор 506 и съставен по-рано АОС № /частна/ № 6166/07.06.2016 г. Първостепенният съд е преценил, че правен интерес не може да бъде изведен във връзка с постановеното решение по адм.д. № 455/2009 г. на Административен съд – Пловив, тъй като не е налице идентичност между едноетажна стопанска постройка с площ 35 кв.м. в ПИ 42.13 в землището на [населено място] и постройката, за която се твърди в жалбата, че не съществува в ПИ 508 - с площ 55 кв.м., с предназначение – курортна, туристическа сграда. Постройките са разположени в различни поземлени имоти - ПИ 508 и ПИ 42.13. Според съда фактическа власт върху пистата, в територията на която попада новообразуван ПИ 508, не е източник на правен интерес в производство по оспорване на административен акт, издаден на основание чл. 35 ал. 3 ЗОС. Във връзка с твърденията за наличие на сервитут по отношение на ски-писта и ски влек, за които се поддържа, че са обект на засягане с оспореното решение на Общински съвет – Асеновград, съдът е приел, че при наличие на сервитутна ивица към ски-влек/ски-пистата, ограничението /затворения контур, в обхвата на който попадат един или няколко поземлени имота или части от тях/, не е за жалбоподателя, а за собственика/собствениците на имот/имоти, които попадат в зоната на ограничение. Обосновал е този извод с обстоятелството, че именно за имотите, които попадат в зоната на ограничението, е въведено ограничение в ползването или извършването на дейности, поради характеристиката им на служещи спрямо зоната на ограничение/сервитутна ивица. Взел е предвид, че общото наименование „сервитут” обхваща случаите, при които един недвижим имот обслужва определена нужда на друг имот, но в случая отсъстват данни за учредени сервитутни права в полза на оспорващото туристическо дружество. Първоинстанционният съдебен състав е приел, че жалбоподателят не е заявител в административното производство по издаване на оспореното решение, не е и адресат на административния акт. Страни в производството по чл. 35 ал. 3 ЗОС, допускащ привилегирована, без търг или конкурс продажба на общински имот - частна собственост, са кметът на общината и лицето, собственик на законно построена върху него сграда, каквото качество дружеството - жалбоподател няма. На следващо място, съдът е отчел, че в случая е издадена заповед № А – 3225/12.12.2024 г. на кмета на Община Асеновград за продажба на имота, посочена и в договор № 184 от 17.12.2024 г. Формирал е извод, че оспореното решение не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, а е акт по чл. 21, ал. 5 АПК, с който се слага началото на процедура по издаване на индивидуален административен акт и поради това не подлежи на самостоятелно оспорване. Според административния съд този акт на общинския съвет поставя началото на процедурата по продажба на земя – частна общинска собственост, която ще приключи с издаването на заповед от кмета на общината за продажба на процесния имот. Следователно заповедта на кмета на общината ще е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като с нея ще се създадат права и задължения, както и непосредствено ще се засегнат права и законни интереси на други лица, а издадените преди това актове по процедурата /каквото е оспореното решение/ не подлежат на самостоятелно оспорване според изричната разпоредба на чл. 21, ал. 5 АПК. При това е формиран извод, че наличието на заповед за продажба на имота и сключен договор след това, са обстоятелства, ориентиращи към извод за защитими права по гражданскоправен ред. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно частният жалбоподател поддържа, че съдът е следвало да преценява предмета на дейност на сдружението при преценка на правния му интерес от оспорване на решението на Общински съвет – Асеновград. В изпълнение на даденото от съда разпореждане от 19.02.2025 г., Сдружение „Туристическо дружество Безово“ е уточнило, че ПИ 508 влиза в сервитута /вещно право/ на туристическото дружество върху ски-пистата в района на хижа Марциганица, като ски-пистата и сервитута са одобрени със заповед № КД-14-16-157/26.03.2007 г. на началника на СГКК – Пловдив. Допълва, че дружеството упражнява и фактическата власт върху пистата, в която попада ПИ 508 за целите на разпореждането през 2024 г., „част от бивш ПИ 507, бивш ПИ 506, който пък е бивш ПИ 74“, като пояснява, че черпи правния си интерес включително от постановеното адм.д. № 455/2009 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В уточняващата молба от 21.02.2025 г. частният жалбоподател не твърди, че с оспореното решение се засягат пряко целите, задачите, средствата и предмета на дейност на сдружението, а единствено че с него се засяга сервитута на ски-пистата, които твърдения са били подробно обсъдени от първостепенния съд. Действително с постановеното решение № 1197 от 12.08.2010 г. е признат правен интерес на Сдружение „Туристическо дружество Безово“ от оспорване на заповед на началника на РДНСК – Пловдив, с която е оставено в сила разрешение за строеж № 498/08.11.2008 г. за обект Едноетажна стопанска постройка с площ 35 кв.м. в ПИ 42.13 в землището на [населено място], но липсва идентичност между тази постройка и туристическата сграда от 55 кв.м., разположена в ПИ 508. Последният имот е образуван след разделянето на ПИ 506, който е със стар идентификатор 40.74, съгласно данните от АЧОС № 6166 от 07.06.2016 г. Поради това правният интерес за частния жалбоподател не може да бъде обоснован с цитираното съдебно решение, както основателно е преценил и първостепенния съд. Изцяло се споделят изводите на съда, че с представените с жалбата писмени доказателства също не се обосновава правен интерес от оспорване на решението на общинския съвет поради отсъствие на засегнати или ограничени права на сдружението. Според представените по делото писмо от изпълнителния директор на АГКК и уведомлението на СГКК – Пловдив ПИ 21676.42.145, ПИ 21676.42.146 и ПИ 21676.42.148 представляват част от сервитутните ивици на ски влека и ски пистата; тези поземлени имоти са новообразувани при изменението на КККР от 2007 г. по заявление на „Безово – Тур“ АД и не са идентични с ПИ 21676.40.508. Последният е собственост на Община Асеновград и е образуван след разделянето на ПИ 506 на четири имота. Видно от приложените нотариален акт № 46 от 02.09.2016 г. и нотариален акт № 158 от 2022 г. собственик на сградата в ПИ 508 с идентификатор 2167640.40.508.1 е С. К. Д., който е и заявител в производството по чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Същевременно с нотариален акт № 20 от 2003 г., на основание влязлото в сила решение по гр.д. № 268/2001 г. по описа на Районен съд – Асеновград, туристическото дружество е признато за собственик на основание чл. 2, ал. 3 ЗОС върху сградите, постройките и прилежащия терен имот с номер 000576. В нотариалния акт изрично е посочено, че прилежащият терен за скиорския влек и бунгалото Чайна, ще бъде установен допълнително, но това не е било направено включително с нотариалния акт № 72 от 2006 г. за поправка на акта от 2003 г. Освен това от съставения първи нотариален акт е видно, че съседни на имота – собственост на туристическото дружество са имоти с № № 000586, 000587, 000588, 000577 и 000306, но не и процесният имот 21676.40.508 /стар номер 40.506/. Всичко изложено налага извода, че сервитутните ивици на ски влека и ски пистата, с които частният жалбоподател се опитва да обоснове правния си интерес от оспорване на решението на Общински съвет – Асеновград, не попадат в процесния имот ПИ 508, а освен това не се доказва и наличието на такива ограничени вещни права. При това основателно първостепенният съд е отбелязал, че дори и тези права да са били надлежно доказани, те биха ограничили собственика на имота, през който преминава зоната на ограничението, а не туристическото дружество. Безспорно фактическата власт върху част от процесния терен /упражнявана на неустановено по делото правно основание/ не може да обоснове правен интерес в производство по оспорване на административен акт, издаден на основание чл. 35, ал. 3 ЗОС. Позоваването на частния жалбоподател на определение № 2649 от 17.03.2025 г. по адм. д. № 2494/2025 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, което е постановено във връзка с оспорване на решение № 468, взето с протокол № 15 от 27.11.2024 г. на общински съвет Асеновград, касаещо недвижим имот с кадастрален номер 21676.40.509, е неоснователно. В мотивите на това определение ясно е посочено, че съдът е пристъпил към преценка на правния интерес - единствено основание за прекратяване на делото, без да даде указания за обосноваване на правния интерес от завеждане на настоящото производство, не е преценил предмета на спора и е извел съответните изводи, които не могат към настоящия момент да бъдат споделени. Според ВАС няма преценки нито на дейността на дружеството, нито на неговите притежания, нито дали те се съотнасят по някакъв начин с имота, предмет на решението на общинския съвет, т.е. допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретният случай не е такъв, видно от установените по делото факти относно дадените указания, направените от жалбоподателя уточнения и обсъждането на всички събрани по делото доказателства. Неправилни обаче са изводите на решаващия съдебен състав, че разглеждането на жалбата е процесуално недопустимо поради това, че решението на общинския съвет не е финализиращият процедурата по продажба акт. Съгласно разпоредбите на чл. 35, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 ЗОС, продажбата на земя - частна общинска собственост на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината без търг и конкурс, по реда определен с наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС, в случая Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет – Асеновград, публично достъпна на интернет адрес: https://www.asenovgrad.bg/uploads/MyDocuments//nrpuroi_2024_11042024.pdf. Тази възможност е изключение от общото правило по ЗОС за продажба на имоти - общинска собственост чрез търг или конкурс. Но това изключение за продажбата на собственика на законно построената сграда да се извършва без търг и конкурс по ред, определен в Наредбата, не изключва и изключителната компетентност на общинския съвет, който единствено може да се разпорежда с общинско имущество, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 42, ал. 1 от Наредбата, според която продажбата на поземлен имот - частна общинска собственост, на физически или юридически лица, собственици на законно построена сграда в общински поземлен имот, се извършва от кмета но общината, без публичен търг или публично оповестен конкурс, след решение на общински съвет, при представяне на доказателства за законност на сградата. Решението за продажбата се приема от общинския съвет, а самата продажба се извършва от кмета на общината, който издава заповед и сключва договор. Безспорно е, че решението на общинския съвет за разпореждане с общинско имущество подлежи на обжалване по съдебен административен ред /в този смисъл решение № 2870 от 19.03.2025 г., постановено по адм. д. № 11615/2024 г. по описа на ВАС, четвърто отделение/. Поради това в настоящия случай не може да се приеме, че липсва годен за оспорване индивидуален административен акт, съответно са били налице предпоставките на чл. 159, т. 4 АПК. Независимо от изложеното досежно характера на решението на Общински съвет – Асеновград, след като по делото не е налице изискуемия пряк и непосредствен правен интерес от оспорването, безспорно са били налице предпоставките на чл. 159, т. 1 АПК за оставяне без разглеждане жалбата на Сдружение „Туристическо дружество Безово“ и за прекратяване на образуваното съдебно производство. По тези съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение не страда от пороци, които съставляват касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,