Определение № 1978 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3628/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от С. С. А., С. К. М., А. К. М., К. К. М.,М. М. К., А. М. К., последните трима действащи чрез законния си представител С. А. Е. и С. М. К., действаща чрез своята майка и законен представител К. К., всички чрез процесуалния представител адвокат Ч. против въззивно решение № 182 от 15.12.2022г. по в.т.д. № 90/2022г. на Апелативен съд Велико Търново, в частта му за разноските, имащ характер на определение. Считат обжалвания акт за неправилен, поради което искат да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който да се присъдят разноски в разумен размер. В изложението към жалбата си, се позова на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, изискуемо с оглед препращането на чл.274, ал.3 ГПК,поставяйки следните въпроси: 1. Следва ли съдът да присъжда разноски, които не са удостоверени с платежен документи или разписка до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция?, 2. Обвързан ли е съдът да приеме извършване на плащане, ако такова е декларирано, но не е доказано с представен платежен документи или разписка?, 3. Може ли съдът да присъди възнаграждение за юрисконсулт съгласно Наредба № 1/9.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК или не следва да прилага посочената Наредба?, 4. Може ли адвокатското възнаграждение да бъде договаряно в неограничен размер, без това да доведе до противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност? Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от ЗК“Лев инс“АД, с който се оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира следното: Въззивният съд при постановяване на акта си по съществото на спора, съобразно изхода от делото е пререшил въпроса за разноските. Той е присъдил в тежест на настоящите частни жалбоподатели сумата от 5 730лв. /изчислена по съразмерност с отхвърлената част от иска, въз основа на прието като реално заплатено адвокатско възнаграждение от 9 530лв./ и сума от 200лв., направени разноски за експертиза. Разноските за адвокатско възнаграждение е преценил като реално направени въз основа на представен документ за декларирани от адвоката пред НАП средства. Възраженията на частните касатори не са свързани с начина на изчисляване на сумата, а че не е установено реалното заплащане на адвокатско възнаграждение /документът от НАП не го удостоверява/. Освен това, ответното дружество е представлявано от юрисконсулт, за възнаграждението на който е установен максимален размер съобразно изискването на чл.78, ал.8 ГПК и е направено възражение за прекомерност на направените разноски по чл.78, ал.5 ГПК. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос, касаещ начина по който следва да се докаже извършването на разноските, с оглед противоречието на даденото от въззивния съд разрешение с приетото в т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС. В т.1 е прието, че „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“ В случая – в хода на първоинстанционното производство ЗК“Лев инс“АД е представлявано от юрисконсулт Ч.. Само в последното по делото съдебно заседание /на 23.09.2020г., при получена на 20.06.2019г.искова молба/, е бил представлявано от адвокат Т.. Същата е представила само пълномощно, но не и договор за правна помощ. Адвокатското си възнаграждение за процесуално представителство от 9 530лв. е посочила единствено в представения на 23.09.2020г. списък на разноските по чл.80 ГПК. Доказателство за реалното заплащане на сумата не са представени. Представена е служебна бележка, образец 3 от Декларация пред НАП, в която сума от 9 530лв.не се съдържа. Деклариран е доход в общ размер на 26 179.70лв., за който не е ясно от какво произтича. Съгласно горецитираната в т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение могат да се присъждат, само когато страната е установила реалното заплащане на възнаграждението. В случая – нито е установен размер на договорено адвокатско възнаграждение, нито реалното заплащане на такова. Постановеният акт, с който са присъдени разноски, извършването на които не е установено е неправилен и следва да бъде отменен. Вместо това следва да се постанови друг, с който да се уважи направеното искане, на основание чл.78, ал.3, във вр. с ал.8 ГПК, като се присъдят в полза на ответната страна разноски за юрисконсулско възнаграждение. Съобразно законоустановеният максимален размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ и на основание чл.25, ал.2 от Наредбата за правната помощ, следва да се присъди сумата от 600лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение