Определение № 394 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2415/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Виктори Ко“ ЕООД, представлявано от Б. Б., чрез процесуален представител адв. Г. К., срещу въззивно решение № 31 от 16.02.2024 г. по в. гр. д. № 415/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което като е изключено от доказателствата по делото копие на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.05.2017 г., със страни „Виктори Ко“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя Б. Б., като продавач и М. Н. В., гражданка на Руската Федерация, като купувач, приложен на л. 71 от гр. д. № 481/2021 г. на Окръжен съд - Бургас, на основание чл. 183, ал.1 ГПК, е отменено частично решение № 483 от 03.04.2023 г., постановено по гр. д. № 481/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас и вместо това е постановено друго, с което е осъдено „Виктори Ко“ ЕООД, [населено място] да заплати на Н. В. М., гражданка на Руската федерация сумата от 13 163,76 евро, както и сумата от 11 500 британски паунда, получени от дружеството при начална липса на правно основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на главниците и е обезсилено решението в частта, с която са отхвърлени предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД; чл. 206, ал. 3 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 59 ЗЗД. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация Н. В. М., подаден чрез процесуален представител адв. Е. Т.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото е установено, че на 20.03.2016 г. между ответното дружество „Виктори Ко“ ЕООД, като възложител и А. А. Ч., като посредник е сключен договор за посредничество, по силата на който посредникът е приел да извършва посредничество при сключване на договори за закупуване на недвижими имоти, предоставени от възложителя, находящи се в посочени в контракта поземлени имоти. Не е спорно, че първоначално, именно чрез посоченото като посредник лице, страните в настоящото производство са водили преговори и са разменяли кореспонденция във връзка със закупуване от ищцата на недвижим имот в [населено място]. Ищцата е превела по банкова сметка на ответника няколко различни по размер суми съответно на 17.02.2017 г. – 2000 евро с вальор 20.02.2017 г.; на 15.03.2017 година – 11 600 евро с вальор 16.03.2017 г. и на 15.06.2017 г. – 11 500 британски паунда с вальор 20.06.2017 г. По всички плащания е отразено, че те се правят в полза на ответното дружество за апартамент. Спорно е между страните в настоящото производство дали същите са обвързани от валиден, сключен между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който именно е било извършено и плащането на посочените суми. В тази връзка са представени заверени копия на документи, за които се твърди, че са съответно, че не са подписвани дистанционно, чрез имейл кореспонденция, като се поддържа, че на ищцата са изпращани документи, съответно тя е изпращала такива с електронни писма от два имейла - от акаунт [електронна поща] и от акаунт [електронна поща]. Първият спорен предварителен договор е без дата, но от приложената имейл кореспонденция е видно, че на 17.02.2017 г. ответникът е изпратил до посредника Ч. писмо по имейл с прикачен файл - „Предв договор ап. 305 Приморско.doc“. На 14.03.2017 г. ищцата е изпратила имейл до г-н Ч. /от акаунт [електронна поща]/, придружено с копие от подписания договор, което електронно писмо е препратено на ответното дружество. От приложения по делото договор е видно, че страните по него /страни в настоящото производство/ са се договорили продавачът-ответник да продаде на купувача-ищец следният недвижим имот, находящ се в поземлен имот с идентификатор № ... по КККР на [населено място], а именно: апартамент № ..., с обща площ от 67.82 кв. м., разположен на третия етаж на посочения имот - комплекс G. P. .., състоящ се от антре, дневна с кухненски кът, спалня, баня с тоалетна и две тераси, при посочени граници. Вписаната в договора продажна цена е в размер на 57 750 евро, платима разсрочено - на единадесет вноски, първата от които е резервационен депозит в размер на 2000 евро внесен преди подписването му. Разглежданото писмено съглашение съдържа всички необходими елементи на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – предмет, цена и начина на плащане, срок за сключването на окончателен договор. Договорът съдържа и подписите на двете страни. От електронно писмо от 10.05.2017 г. /изпратено от акаунт [електронна поща]/ е видно, че ищцата е поискала да бъде заменен нейния апартамент ... от „П. ..“ с апартамент .. в „Д. л.“ /D. L./. Заявена е готовност за второ плащане след промяна на документите, като е поискана и отстъпка. От електронно писмо от 06.06.2017 г., изпратено чрез посредника е установено, че ответникът в по-ранен момент е изпратил до ищцата документ за прекратяване на сключения договор и нов договор за апартамент .. в D. L.. В отговор на това писмо, на 09.06.2017 г. ищцата е изпратила имейл до посредника /от акаунт [електронна поща]/, с който го е уведомила, че му изпраща подписани копия от прекратяването на стария договор и новия договор, като иска да бъде потвърдено получаването им. Към електронното писмо са прикачени файлове, озаглавени анекс-споразумение и предварителен договор за покупко-продажба на недвижимост. От депозирания анекс-споразумение към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с дата 16.05.2017 г., става ясно, че страните прекратяват предварителния договор за покупко-продажба на апартамент № ... в комплекс G. P. ..., като се споразумяват заплатените до момента средства от купувача по този договор в общ размер на 13 600 евро да се считат за платени от него за апартамент ... в комплекс G. P. D.. Документът съдържа на всяка страница подписите и на двете страни, като ръкописно на всяка страница е добавена датата 09.06.2017 г., под която е положен подпис на ищцата. От представеният по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с посочена в него дата 16.05.2017 г. е установено, че страните по него /страни в настоящото производство/ са се договорили продавачът-ответник да продаде на купувача-ищец следният недвижим имот, находящ се в поземлен имот с идентификатор № ... по КККР на [населено място], а именно: апартамент № .., с обща площ от 59.47 кв. м., разположен на втория етаж на посочения имот - комплекс G.. D., състоящ се от антре, дневна с кухненски кът, спалня, баня с тоалетна и тераса, при посочени граници. В договора е посочена продажна цена в размер на 65 714 евро, платима разсрочено – на единадесет вноски, първата от които в размер на 13 600 евро платена преди подписване на договора. Договорът съдържа всички необходими елементи на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Подписан е и от двете страни, като на всяка страница ръкописно е добавена датата 09.06.2017 г., под която е положен подпис на ищцата. Ответното дружество е представило копие от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.05.2017 г. между ответника „Виктори Ко“ ЕООД, като продавач и ищцата М. Н. В., като купувач, с който страните са се задължили да сключат окончателен договор за имот, представляващ апартамент № .., с площ от 59,74 кв.м., на втори етаж в комплекс „Г. П. Д.“, находящ се в ПИ с идентификатор .... по КККР на [населено място]. Насрещната страна е поискала да се представи оригинал. Такъв не е представен от ответника, с признанието, че въпросният частен писмен документ не съществува в оригинал и поради това не може да бъде представен. При тези обстоятелства, приложеното по делото копие от предварителения договор, представляващо разпечатка на получен като прикачен файл по електронна поща документ, следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Предварителният договор за покупко- продажба на недвижим имот е формална сделка, с оглед изискването на чл. 19, ал. 1 ЗЗД за писмена форма. При липсата на представен от ответника писмен договор, на който дружеството се позовава като основание за преведените от ищцата искови суми, по които няма спор, същите подлежат на връщане като получени от ответника без основание. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Следва ли въззивният съд, пред който е повторено неуважено от първа инстанция искане на страна в процеса по реда на чл. 183 ГПК за представяне на оригинал на внесено доказателство заверено от адвокат, за да постанови изключването на същото доказателство едва с решението си, задължително преди това да е изискал от страната да представи оригинала в определен срок, посочвайки, каква е последицата, която ще настъпи при непредставянето му в определения срок?“; 2. „Трябва ли съда преди да изключи доказателства по реда на чл. 183 ГПК, да прецени дали тези доказателства не са електронни такива по чл. 184 ГПК и какви са условията за изключването им?“ и 3. „Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си с което изключва доказателство по делото, което до момента не е било изключено да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното правоотношение?“. Сочи, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – първият с приетото в решение № 362 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 536/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 50061 от 11.05.2023 г. по гр. д. № 1543/2022 г. на ВКС, III г. о. и в решение № 173 от 03.05.2012 г. по гр. д. № 668/2011 г. на ВКС, IV г. о., вторият въпрос с приетото в решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. и третият въпрос с приетото в с решение № 190 от 25.01.2021 г. по гр. д. № 4079/2019 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 96 от 03.12.2020 г. по гр. д. № 1076/2020 г. на ВКС, II г. о. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно, тъй като е явно необосновано. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Решението не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Описаните пороци липсват. Независимо от изложеното касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по повдигнатия от касатора първи въпрос, както следва: „Следва ли въззивният съд, пред който е повторено неуважено от първа инстанция искане на страна в процеса по реда на чл. 183 ГПК за представяне на оригинал на внесено доказателство заверено от адвокат, за да постанови изключването на същото доказателство едва с решението си, задължително преди това да е изискал от страната да представи оригинала в определен срок, посочвайки, каква е последицата, която ще настъпи при непредставянето му в определения срок?“, за проверка на въззивното решение за противоречие с постановената служебно известна на настоящия състав практика на ВКС. Останалите поставени въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което ще бъдат обсъдени като довод за неправилност при решаване на делото по същество. Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1045.00 лева за касационно разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение