Определение № 376 от 31.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 1745/2013 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място],[ЕИК], чрез адвокат А. Р., с вх.№800/ 01.02.2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, срещу Определение №59 от 22.01.2013 г. по в.гр.д.№84/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение от 23.10.2012 г. по гр.д.№3080/2012 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е оставено без уважение възражението на настоящия частен жалбоподател за местна неподсъдност на предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу частния жалбоподател и [фирма],[ЕИК], [населено място], [община] иск с правно основание чл.372 ТЗ за заплащане на превозно възнаграждение. Пазарджишкият окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че след като двете ответни търговски дружества са със седалища в различни съдебни райони, на основание чл.116 ГПК подсъдността е изборна за ищеца. Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не е взел пред вид доводите му за злоупотреба от страна на ищеца при привличането като втори ответник на [фирма] само с цел заобикаляне правилата за местна подсъдност. Навежда и доводи, че твърденията на ищеца за встъпване на ответника [фирма] в дълга на първия ответник и настоящ частен жалбоподател, не е подкрепено с никакви доказателства. Формулира следните правни въпроси: „1. Представлява ли злоупотреба с право и заобикаляне правилата на местната подсъдност, ако при подаване на исковата молба, ищецът привлече и втори ответник по делото с адрес в друг съдебен район, различен от този на първия ответник, когато вторият ответник няма никакво отношение към предмета на спора?” и 2. „Когато искът е предявен против двама ответници от различни съдебни райони и по отношение на един от тях искът е недопустим и на това основание производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на този ответник, това обстоятелство засяга ли правилата на местната подсъдност”, като подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Ответниците по частната касационна жалба не вземат становище. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3, във вр. с чл.121 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната касационна жалба не следва да се допуска до касационен контрол. Формулираните от частния жалбоподател въпроси с оглед навежданите от него доводи в същия смисъл в частната му въззивна жалба са от значение за правните изводи на Пазарджишкия окръжен съд. Не е налице, обаче, допълнителният критерии за селектиране на частната касационна жалба- този по чл.280, ал.1,т. 3 ГПК. Нормата на чл.116 ГПК е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване. При иск срещу няколко ответници с местожителство или седалище в различни съдебни районни, на ищеца е предоставено право на избор. Той може да предяви иска си пред който и да е било съд в един от тези райони, като съответната местна подсъдност се определя съобразно предмета на иска и фактическите обстоятелства, които я индивидуализират, съдържащи се в исковата молба. Произнасянето по евентуалната недопустимост на иска срещу ответник, съобразно чието седалище е определена местната подсъдност на спора, представлява настъпило последващо обстоятелство, което не е основание за препращане на делото/арг. от чл.120 ГПК/. Правилото на чл.116 ГПК създава опасност за злоупотреба с право, но средството за защита е отговорността по чл.3 ГПК. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд