Определение № 246 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4505/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т. 1 ГПК. С частна касационна жалба вх. Nо 1153/ 29.01.2015 година К. Г. П. от [населено място] чрез адв.Х. Н.-Й. САК, служебен защитник, обжалва и иска да се отмени Определение Nо 1118 от 15.05.2014 година по ч.гр..д. Nо1622/ 2014 год. на АС- София, с което е потвърдено протоколно Определение от 12. 12. 2013 год. за по гр.д. Nо 330/ 2013 година на ОС- София, ГК с което е отхвърлено искане за допускане на главно встъпване по чл. 225 ал. 1 ГПК. С частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради неправилно приложение на закона и трайно установената съдебна практика. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на съответната инстанция за конституиране на главно стъпилата страна. С частната касационна жалба, искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК по въпроса за възможността да се допусне главно встъпване в рамките на висящ исков процес, когато молителя главно- встъпващо лице претендира спорното право за себе си. По делото е постъпил писмен отговор срещу подадената частна касационна жалба от адв.В. Н., процесуален представител на Ж. „Ж.ч.“ [населено място], с който се поддържа, че искането за допускане на касационно обжалване не следва да бъде уважено поради липса на предпоставките на закона – чл. 280 ал.1 т.1 ГПК респ. не са налице основания да бъде уважена по частната касационна жалба същество, тъй като липсва правен интерес от търсената защита. По делото е постъпил писмен отговор срещу подадената частна касационна жалба и от адв. Е. В., процесуален представител на [община], с който се поддържат доводи за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира: Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт- ТР 1/09.12.2013 год. т.9 б.“б‘ ГПК, преграждащ развитието на исковото производство по см. на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК и е процесуално допустима. Съдебното исково производство е образувано по иска на Ж. „Ж. ч.“ [населено място] срещу [община] за сумата 139 000 лв., съставляващи имуществени вреди в резултат на виновни действия и бездействия на органите на Общината касаещо незаконосъобразно учредяване право на строеж, разходи по проектиране на сградата и строителството / СМР/ до етапа на отмяна на заповедта. С молба от 11.12.2013 година, в хода на производството пред първата инстанция К. Г. П. е направило искане поп реда на чл. 225 ГТПК за главно встъпване в процеса, с твърдението, че има самостоятелни права по отношение предмета на спора, тъй като Ж. “Ж.ч.“ няма вещни права по отношение на недвижимия имот, в който е извършено незаконното строителство, след като отстъпеното право на строеж от 1995 година е погасено по давност. С протоколно определение от 12. 12. 2013 година състав на Софийския окръжен съд е оставил без уважение искането по чл. 225 ал.1 ГПК с довод, че искането на К. П. по чл. 225 ал.1 ГПК е процесуално недопустимо. Отказът да се допусне участието на К. П. като главно встъпила страна е мотивиран от становището на съда, че допустимостта на искането по чл. 225 ал.1 ГПК предполага тъждественост на предмета на спора по първоначалния иск и този, предявен от страната, желаеща главно встъпване в процеса, каквато тъждественост липсва след като молителят К. П. има твърдения, че е собственик на имота, в който е изградена незаконната постройка, но няма искане за присъждане на сумата. Втората инстанция е потвърдила определението за недопускане участието на К. П. като главно встъпила страна по висящия исков процес, с мотива, че страната заявила искане по чл. 225 ал.1 ГПК следва не само да заявява самостоятелни права, но и да претендира спорното право за себе си ., каквото искане по делото няма. След преценка на данните по делото в контекста на разясненията по ТР 1/2000 год. на ОСГТК на ВКС ,настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК т.е. в хипотеза на разрешен правен въпрос в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС. С приетото ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване, с разясненията по т.9 б.“б“ се излагат съображения не само от гл.т. на допустимост на обжалването на определенията с които се отказва допускане участието на главно встъпило лице по висящ исков процес на две по висши инстанции, но и от гл.т. на материално-правни предпоставки за допускане участието на главно встъпила във висящия процес страна по реда на чл. 225 ал.1 ГПК. С посоченото ТР на ОСГТК на ВКС се дава отговор на поставения правен въпрос на предпоставките при които законодателят допуска обективно съединяване на искове с нова страна, но при същия предмет на спора. Както е посочено в разясненията, за да има тъждественост главно встъпилото лице следва да претендира спорното право за себе си, изцяло или отчасти, изключвайки възможността правото да принадлежи / изцяло или отчасти/ на някоя от главните страни по висящия спор. След като преценката на решаващия, а така и на контролиращия съд, се базира именно на тези критерии, то не може да се приеме за основателен поддържания с частната касационна жалба довод, че с обжалваното, постановено от въззивния- апелативен съд определение не е съобразена задължителната съдебна практика на ВКС. Ето защо и на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 278 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия