Определение № 236 от 05.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 13/2024 г.
ВКСI търговско отделение05.02.2024 г.докладчик Мадлена Желева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Н. С. срещу решение № 261025 от 26.07.2023 г. по в. гр. д. № 11303/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-В състав. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. С. срещу решение № 261025 от 26.07.2023 г. по в. гр. д. № 11303/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-В състав, с което след частична отмяна на решение № 184310 от 25.08.2020 г. по гр. д. № 43489/2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 74 състав е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Пътстрой-92“ АД, [населено място] иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 000 лв., представляваща дължимо вземане за тантиеми /допълнителни възнаграждения/ за периода 2004 – 2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2019 г. до погасяване на задължението. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касация „Пътстрой-92“ АД изразява становище, че не са налице основания за достъп до касация, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. С Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че понятието „търговско дело“ е с по-широк обхват от понятието „търговски спор“, дефинирано в чл. 365 ГПК, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка. В практиката на ВКС последователно се застъпва становище, че търговско е всяко дело, което има за предмет спорове с участието на търговци, свързани изцяло или отчасти с регулирани от обективното търговско право отношения. Обжалваното въззивно решение е постановено по иск на касатора срещу „Пътстрой-92“ АД за заплащане на сумата от 16 000 лв., представляваща дължимо вземане за тантиеми – допълнителни годишни възнаграждения за периода 2004 г. – 2007 г., като твърденията са, че за посочения период С. е бил председател на съвета на директорите на акционерното дружество и общото събрание на акционерите е взело решения за изплащане на претендираните допълнителни възнаграждения, които са били предвидени в устава на дружеството. Според легалната дефиниция на § 1, т. 21 ЗОДФЛ /отм./ тантиемите са възнагражденията, изплащани на управители и ръководители на предприятия след облагане на печалбата с данък, изразени в процент от печалбата, дохода, оборота или други икономически показатели на предприятието, съответно същите са обусловени от постигнатите от търговеца резултати в осъществяваната от него стопанска дейност. Делото е търговско, тъй като предмет на спора са вземания от правоотношение, възникнало между страните по делото във връзка с управлението на ответното дружество. Определящи за търговския характер на делото са търговското качество на ответника и връзката на заявената претенция с правоотношението между член на управителния орган /съвета на директорите/ и дружеството. Цената на иска, определена съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е под определения минимален размер за касационно обжалване от 20 000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения касационната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане. Указанията на въззивния съд за възможността за касационно обжалване на постановеното въззивно решение са без значение за допустимостта на касационната жалба, тъй като обжалваемостта на решението е изключена с императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Цитирани разпоредби
8- чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 365 ГПК
- чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 286 ЗЗД
- чл. 79, ал. 1 ЗЗД
- чл. 1
- чл. 280, ал. 1, т. 1