Определение № 3218 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1876/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 1, т.1 във вр. с ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. И. А., ЕГН [ЕГН], чрез адв. З. срещу определение №44/07.02.2024г., постановено по възз. частно гр. дело №29/2024г. по описа на Окръжен съд - Търговище, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството. Жалбоподателят счита определението за неправилно, тъй като е допуснато смесване на легално определените правни понятия „правен интерес“ и „недостатъци на исковата молба“. Твърди, че въззивният съд не е намерил неотстранен недостатък, а е разсъждавал дали у ищеца е налице правен интерес, поради което не се е произнесъл в мотивите си по посочения в частната жалба за съществения порок на първоинстанционното определение, изразяващ се в липсата на нередовности на исковата молба, които ищецът не е отстранил, въпреки, че е бил длъжен да го стори. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:

1. Недостатъчно ли е за обосноваване на правен интерес от воденето на иск по чл.88 от ЗКИР, ищецът да се позове, че той е титуляр на съответната партида в регистъра на АВп.? Този въпрос според касатора съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280. ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като отговорът му би дефинирал необходимата дълбочина на конкретизиране на правния интерес от воденето на иск по чл.88 от ЗКИР в сравнение с други установителни искове.

2. Следва ли за обосноваване на правен интерес от воденето на иск по чл. 88 от ЗКИР, ищецът конкретно да заяви начина, по който се засягат правата му, да ги посочи конкретно като вид или може да конкретизира, като се позове на това, че вписването му е противопоставено по висящо съдебно дело? Този въпрос също е поставен като основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като според касатора правният му интерес да води иск по чл.88 от ЗКИР срещу вписването автоматично му се следва, тъй като то му е било противопоставено по ревандикационен иск, предявен срещу него.

3. Въпросът: Явява ли се обосноваване на правен интерес от воденето на иск по чл. 88 от ЗКИР едновременно и условие за редовност на исковата молба? е поставен на осн. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, във връзка със становището на касатора, че когато исковата молба е нередовна, въззивният съд следва да инициира процедурата по отстраняване на нейната нередовност, докато при липса на правен интерес, въззивната инстанция следва да потвърди прекратяването на производството. В този смисъл счита, че разрешението, дадено от въззивния съд е в противоречие с Решение №42 от 7.04.2015г. на ВКС по т. д. №868/2014г., II т. о., ТК, както и задължителната практика на ВКС по т. 4 от ТР 1/17.07.2001г. на ОСГК и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 4/2012г. на ОСГТК.

4. Ако в исковата молба не са посочени обстоятелства, обосноваващи правен интерес от воденето на иск по чл. 88 от ЗКИР, то може ли съдът да приеме, както, че исковата молба е нередовна, така и да прекрати производството по делото поради липса на правен интерес, защото такъв не се извлича от изложеното в исковата молба? Този въпрос е свързан с предходния и също е поставен като основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т.1 от ГПК.

5. Има ли значение на какво основание се прекратява производството в случай, че искът е недопустим и не подлежи на разглеждане? Този въпрос се поставя във връзка със становището на касатора, че ако е имало неотстранени недостатъци на искова молба, то е следвало да се приложи разпоредбата на чл.129, ал.4. вр. ал.З от ГПК, а не друга. Въпросът е поставен като основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди, че произнасянето на окръжения съд е в противоречие със задължителната практика на ВКС по т. 4 от ТР 1/17.07.2001г. на ОСГК и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК.

6. Въпросът: Неотносими ли са съображения, свързани със СИО? се поставя като основание за допускане на касационно по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с твърдението на касатора, че семейната имуществена общност не е прекратена и досега, поради което той има собственически права върху всички имоти, участващи в нея, по отношение на които и извършено оспорваното вписване.

7. По въпроса: Задължен ли е съдът да обсъди всички и в цялост твърдения, възражения и доводи на страните? се твърди, че окръжният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, и Решение №212 от 01.02.2012г. по т.д. №1106 от 2010г. на ВКС, Решение №206 от 31.07.2015г. по гр. д. №6832 от 2014г. на ВКС, Решение № 222 от 06.04.2017 г. по т. д. № 425 от 2015 г. на ВКС, и други, тъй като не е разгледал оплакването в жалбата за неправилен извод на първоиистанционния съд, че ищецът нямал правен интерес да установява нищожност на вписване, което не се отнасяло до имот негова собственост.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивно определение, подлежащо на триинстанционно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК, поради което е допустима.

Относно наличието на предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., установи следното:

Съдът е бил сезиран с установителен иск от М. А. против държавата, представлявана от министъра на финансите относно вписването в имотния регистър по партидите на ищеца на съдебно решение от 26.09.2011г. и отбелязване на вписани искови молби от 16.06.2011г. по искане на КУИППД, с наведени твърдения, че вписването от 26.09.2011г. е недопустимо, тъй като е постановено по искане на нелегитимирано лице – ТД НАП София-град, а в условията на евентуалност – за недействителност на вписването при нарушение на законови разпоредби. Твърди се недопустимост на отбелязването по вписани искови молби от 16.06.2011г., тъй като е постановено по искане на нелегитимирано лице – КУИППД, в евентуалност- че е недействително, поради нарушение на законови разпоредби. Исковете са обосновани с обстоятелството, че въпросното вписване е било противопоставено на ищеца в производството по гр.д.№ 9/2021 г. по описа на ОС Търговище.

С изрично разпореждане, първ. съд е указал на ищеца да отстрани констатираните нередовности на исковата молба като конкретизира по какъв начин и въз основа на какви точно съображения приема, че вписването /отбелязването/ засяга негови права и в какво се изразява това засягане, респ. какви пречки са налице за реализиране и на кои негови права, на осн. чл. 129, ал. 2 от ГПК.

С писмена молба ищецът уточнява, че правният му интерес следва от обстоятелството, че по неговата персонална партида е извършено вписване, което му се противопоставя от Държавата по предявени от нея ревандикационни искове- каквито са висящото пред ВКС обжалване на решение №92/11.05.2023г. по в. гр. дело 4/2023г. на Апелативен съд Варна.

С обжалваното определения, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което производството по исковата молба е прекратено на осн. чл. 129, ал.4 вр. ал.3 ГПК, като е изложил и собствени мотиви, че ищецът не е обосновал и наличието на правен интерес, тъй като не е заявил начина, по който се засягат правата му.

Във връзка с наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, настоящият състав съобрази следното:

Първите два въпроса, посочени като основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК в обобщен вариант касаят обосноваването на правен интерес от иска по чл.88 от ЗКИР при извършено вписване/отбелязване по съответната партида в регистъра на АВп.?

Всеки от трите иска по чл. 90 от ЗКИР, съединен с искане по чл. 88 от ЗКИР е установителен, поради което за предявяването му следва да се обоснове наличие на правен интерес. Такъв ще е налице ако с вписването са засегнати права на ищеца, или той не може да реализира свои предоставени от закона такива поради допуснато незаконосъобразно вписване на други права.

Наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск е законова предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно в хода на целия процес. Отпадането на правния интерес в хода на производството следва да се съобрази от съда, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Предмет на иска е само вписването, т. е. дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВ и ЗКИР, действали към момента на извършването му.

Следователно, необходимо е да има вписване – като материална предпоставка за предявяване на иска по чл. 90 ЗКИР, но само то не установява правен интерес, наличието на който следва да се мотивира от ищеца с конкретни твърдения. От изложеното в първоначалната и уточняващата молби по настоящото производство не става ясно по какъв начин правната сфера на ищеца е засегната - какви негови права са застрашени/ограничени, или какви свои права той не може да реализира поради твърдяното незаконосъобразно/недопустимо вписване.

Предвид което изводите на въззивния съд са в съответствие с разпоредбата чл. 90 ЗКИР вр. Чл. 88 ЗКИР и със създадената във връзка с нейното приложение съдебна практика, обективирана в Определение №304 от 27.06.2013г. на ВКС по ч. гр. д. № 2821/2013г. и Определение №37 от 20.01.2016г. на ВКС по ч. гр. д. № 6168/2015г. и не се установява наличието на предпоставката по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК.

Отделно от това, но във връзка с твърдението, че интересът на ищеца се обосновава с обстоятелството, че Държавата му е противопоставила вписването в производството по предявени срещу него ревандикационни искове, следва да се посочи, че и двете цитирани от касатора дела са приключили с влезли с сила определения - № 2429/20.05.2024г. по гр. дело № 4333/2023г. по описа на ВКС и №640/14.02.2024г. по гр. дело №1030/2023г. по описа на ВКС, с които въззивните решения не са допуснати до касационно обжалване.

Следващите три въпроса са поставени във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и съобразно становището на касатора, че неотстраняването на нередовността на исковата молба и липсата на правен интерес са различни основание за прекратяване на производството.

В посоченото от касатора решение №42 от 7.04.2015г. на ВКС по т. д. №868/2014г., се приема, че само когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В останалите хипотези на нередовност на исковата молба съгласно разясненията ТР №1/2001г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е този, който при констатирана нередовност на исковата молба следва да инициира процедурата по отстраняване на нейната нередовност.

В настоящия случай производството се развива по частна жалба, депозирана срещу определение, с което първоинстанционното производство е прекратено, поради което даденото разрешение в цитираното решение е неприложимо. Въззивният съд е посочил в мотивите си, че ищецът следва конкретно да заяви начина, по който се засягат правата му, да ги посочи конкретно като вид-което е условие и за редовност на исковата молба. Ако такива обстоятелства не са посочени, то съдът може да приеме както, че исковата молба е нередовна, така и да прекрати производството по делото поради липса на правен интерес, защото такъв не се извлича от изложеното в исковата молба. Т.е. въззивният съд е изложил съображения за недопустимост на производството както поради неотстранени констатирани нередовности, така и поради липсата на правен интерес. Той не е имал задължение да дава нови указания, тъй като не е констатирал нередовност на исковата молба, а е приел, че нередовностите, констатирани от първ. съд са останали неотстранени и след постъпване на уточняващата молба. От друга страна и доколкото има задължение да следи служебно за допустимостта на производството във всеки един момент, то въззивният съд е извършил и преценка за наличието на правен интерес. Заключението на въззивния съд, че производството следва да се прекрати, тъй като въпреки уточненията, направени с допълнителната молба не може да се направи извод за наличието на правен интерес от водене на предявения установителен иск не е в противоречие с посочената от касатора съдебна практика.

Предвид изложеното, по тези въпроси не се установява основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Следващият въпрос: „Неотносими ли са съображения, свързани със СИО?“ така формулиран не отговаря на общата предпоставка за допустимост, тъй като във връзка с него въззивният съд не е изложил решаващи мотиви по см. на т.1 от ТР 1 от 19.02.2010г. на ВКС по т. дело №1/2009г. на ОСГТК, а от друга страната самото вписване на исковата молба или решението не влияе върху съществуването на СИО, нито я прекратява. Имуществените отношения между съпрузите възникнали след отнемането по реда на ЗОПДИППД /отм./ или конфискацията са предмет на изследване по заведените от Държавата ревандикационни искове, съответно споровете по тях вече са разрешени с влезли в сила решения.

Не се констатира въззивният съд да се е произнесъл по последния въпрос „Задължен ли е съдът да обсъди всички и в цялост твърдения, възражения и доводи на страните?“ в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика.

Напротив, именно в съответствие с константната съдебна практика, съдът, след като е разгледал всички относими към спора аргументи и твърдения, изложени в първоначалната искова молба, последващата уточняваща такава, както и в частната жалба, е достигнал до извод за недопустимост на предявения установителен иск. Не се е ограничил само до наличието на формалното основание за прекратяване поради неотстранени нередовности, а е развил и съображения, че с оглед изложените в първ. и последваща молби уточнения и твърдения, така предявеният иск по чл. 90 ЗКИР е недопустим, тъй като ищецът не е мотивирал по какъв начин правната му сфера се накърнява от извършеното вписване/ отбелязване в имотния регистър. Направеният от въззивния съд извод кореспондира на установената съдебна практика, според която за да е налице правен интерес от предявяването на някой от исковете по чл. 90 от ЗКИР трябва да е извършено вписване на определен акт в имотния регистър, което да засяга права на ищеца, или да е пречка той да реализира свои предоставени от закона права, каквато обосновка не може да се изведе от изложеното от ищеца. Самото вписване на исковата молба и съдебното решение има оповестителна и защитна функция, то не създава, нито определя правата на собственост.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, за които ВКС следи служебно. Не е налице вероятност определението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок, жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт. Определението не е и очевидно неправилно /квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт/: не са налице допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма или на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нито е налице грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост.

В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.