Определение № 369 от 09.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 291 от 10.06.2011 год. по гр. д. 290/ 2011 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №21/27.01.2011 год., постановено по гр.д. № 711/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на К. А. Н. сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.05.2007 год. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършено престъпление, по което ищецът е бил оправдан, като иска до пълния претендиран размер от 40 000 лв., е отхвърлен като неоснователен. Решението в неговата отхвърлителна част се обжалва от ищеца К. А. Н.. В касационната жалба са правят оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът моли в обжалваната част решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. Решението в частта, в която искът е уважен се обжалва от Прокуратурата на Република България, която счита, че в тази част решението е необосновано. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което присъденото обезщетение да бъде намалено. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от страни, които имат право и интерес от обжалване на решението в съответната част и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Относно допустимостта на касационното обжалване: По жалбата на К. А. Н.. Касационно обжалване на решението в отхвърлителната му част не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване. В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора. Твърдението, че при определяне на справедливото обезщетение за претърпените вреди от незаконно обвинение, апелативният съд не е включил вредите от незаконното задържане под стража няма характер на такъв въпрос. Същевременно, доколкото е посочено в мотивите на решението като част от фактическата обстановка, не може да се приеме, че при определяне на обезщетението съдът не е съобразил това обстоятелство. Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване на решението по тази касационна жалба, да не бъде допуснато. По касационната жалба на Прокуратурата на Република България: Касаторът счита, че касационното обжалване на решението в уважителната част следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. Според него решението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 236,ал.2 ГПК, не е съобразено с изискванията на чл. 52 ЗЗД и практиката на съдилищата, каквато е в приложените решения: № 532/2010 год. на ІІІ г.о по гр.д. № 1650/2009 год. на ВКС, Р №832/2010 год. по гр.д.№ 593/2010 год. на ІV г.о на ВКС, Р № 112/2011 год. по гр.д. № 372/2010 год. на ІV г.о на ВКС, ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, ППВС № 4/68. В така направеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване също липсва правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Оплакването, че решението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 236,ал.2 ГПК и чл. 52 ЗЗД са съответно оплаквания за допуснато процесуални нарушение / липса на мотиви на постановения съдебен акт/ и нарушение на материалния закон в случая на принципа на справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, които следва да се разгледат в производството по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Поради липса на правен въпрос не се налага обсъждане на посочените основания за допустимост на касационното обжалване, както и посочените във връзка с тях съдебни актове. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.