Определение № 653 от 08.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 557/2012 г.
ВКСIII гражданско отделение08.10.2012 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 596/14.08.2012 г., подадена от Л. К. П. от [населено място], срещу въззивно определение № 1817 от 09.08.2012 г. по в.ч.гр.д. № 615/2012 г. на Благоевградския окръжен съд. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, в едноседмичен срок от съобщението за постановяването му чрез връчването му на частната касаторка. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 и чл. 402 ГПК/аналогичен на чл. 321 ГПК-1952 г. отм./ Образувано е по частна касационна жалба на Л. К. П. от [населено място], срещу въззивно определение № 1817 от 09.08.2012 г. по в.ч.гр.д. № 615/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е потвърдено определение № 4144 от 17.05.2012 г. на Благоевградския районен съд по гр.д. № 890/1998 г., е отменено допуснатото с определение № 203/10.03.2003 г. по делото обезпечение на предявения от М. Г. П. и В. С. П. срещу [община] и В. С. В., иск за делба, чрез налагане на обезпечителна мярка – „спиране на производството по изп.д. № 15/2003 г. на СИС-Б.”. Жалбата е подадена в срок и с нея се претендира отмяна на въззивното определение като неправилно с искане да се отхвърли молбата за отмяна на допуснатото обезпечение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, жалбоподателката сочи като основание за допускане на касационно обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос от процесуално естество, обусловил изхода на спора, а именно процесуалното съотношение между интереса от развитието на исковия процес и обезпечителния интерес при модел на процесуално поведение, при който страната в даден момент от развитие на процеса излага становище за липса на интерес от развитие на процеса, но държи за запазване на обезпечението, което е допуснато от решаващия съд по делото в неин интерес, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Определенията на съда по обезпечение на иска/чл. 390, ал. 1 и чл. 396, ал. 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл. 402, ал. 2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане, съгласно задължителната практика на ВКС, приета с ТР № 1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2010 г., с изключение на хипотезата по чл. 396, ал. 2 ГПК/Доп. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./, при която подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение за иска, когато първоинстанционният съд е отказал исканото обезпечение. В случая въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е отменено допуснато обезпечение по молба на ответника В. В. от 11.04.2011 г., поради прекратяване на производството по делото и отпадане основанието за налагане на конкретната обезпечителна мярка, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Това определение не е и от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Това е така, тъй като такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство – изискване на което въззивният акт не отговаря. В този смисъл постановеното въззивно определение е окончателно и не подлежи на касационен контрол. С оглед на изложеното, частната касационна жалба се явява процесуално недопустима и като такава не подлежи на разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на частната жалбоподателка по искането за допускане на касационно обжалване и тези по съществото на частната жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Цитирани разпоредби
13- чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК
- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 321 ГПК
- чл. 396, ал. 1 ГПК
- чл. 396, ал. 2 ГПК
- чл. 402, ал. 2 ГПК
- чл. 402 ГПК
- чл. 274, ал. 3
- чл. 278, ал. 1
- чл. 284, ал. 3, т. 1
- чл. 390, ал. 1