Определение № 105 от 30.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 660/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 845 / 05.07.2012 год. по ч.гр.д.№ 540 / 2012 год. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1929 / 23.05.2012 год. по ч.гр.д.№ 3157 / 12 год. на Районен съд - Пловдив. С последното е прекратено, с позоваване на чл.299 ал.2 ГПК, основанието преквалифицирано от въззивния съд по чл.126 ал.1 ГПК, производството по заявление на жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.2 от ГПК, за сумата от 376 134 лева - главница по договор за кредит, просрочена лихва от 62560,93 лв. до 16.05.2012 год. вкл., дължими такси и комисионни по договора за кредит от 5 046,09 лв. и законната лихва върху главницата от 16.05.2012 год. до окончателното й заплащане. Въззивният съд е споделил доводите на първоинстанционния съд, че предвид предходно подадено заявление по чл.417 т.2 от ГПК от [фирма], за същите вземания, различаващо се единствено в размера на претенцията за лихва – по-нисък, с оглед периода на просрочие към момента на подаването му / ограничен до 20.01.2012 год. /, предмет на ч.гр.д.№ 391 / 2012 год. на Пловдивски районен съд, по-късно заведеното производство следва да бъде прекратено, на основание чл.126 ал.1 ГПК. За последното съдът се е позовал на обстоятелството, че при подаденото от длъжника възражение по чл.414 ГПК, необразуването на исково производство по чл.422 ГПК, дължащо се на недадени от съда указания, съгласно чл.415 ал.1 ГПК, не предпоставя автоматично обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 391 / 12 год. на Плевенски районен съд, по която е издаден и изпълнителен лист. Жалбоподателят оспорва правилността на определението с довода, че в производството по чл.417 ГПК, протичащо едностранно, съдът не следва да извършва проверка извън обхвата по чл.418 ал.2 ГПК - за редовност от външна страна на документа ,на който се основава искането, като удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя - кредитор към длъжника. Мотивира основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по процесуалноправните въпроси: 1/ Може ли съдът в производство по чл.417 ГПК да извършва служебно проверка за обстоятелства, извън тези, необходими му за проверката по чл.418 ал.2 ГПК и да обосновава отказ за издаване заповед за изпълнение на парично вземане с такива обстоятелства ? и 2 / Има ли право съдът в рамките на заповедното производство служебно да следи за предпоставките по чл.126 ал.1 ГПК ?. С оглед сравнително новата правна уредба на заповедното производство и липсата на утвърдена практика, жалбоподателят намира отговора на поставените въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество намира, че разпоредбата на чл.126 ал.1 ГПК не може да намери приложение в тази, а само в исковата фаза от развитието на заповедното производство - при предявен иск по чл.422 ГПК, какъвто и по първоначално предявеното заявление твърди, че не е предявил, а издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, според страната подлежат на обезсилване, макар такова да не е постановено, предвид дадени указания по чл.415 ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, ТК, състав на първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. По допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд се е основал на съществуване в правния мир, предвид непостановено до момента обезсилване, на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение между същите страни и за същото искане, на същото правно основание - договор за кредит и анекси към същия и изпълнителен лист въз основа на същата, макар изпълнението да е спряно по реда на чл.420 ГПК. Няма спор, че длъжникът е депозирал възражение по чл.414 ГПК .По отношение неполучени указания по чл.415 ал.1 ГПК от заповедния съд са налице противоречиви констатации - в обжалваното въззивно определение и в мотивите на приложеното определение за спиране на първото образувано заповедно производство – опр.№ 570 / 16.05.2012 год. по ч.гр.д.№ 341 / 2012 год. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, ІV въззивен състав. Няма спор ,че [фирма] не е предявила иск по чл.422 ГПК вр. със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 391 /12 год. на Плевенски районен съд. Видно от мотивите на въззивния съд, същият намира допустимо тепърва предявяването на иска по чл.422 ГПК, на основание заповедта издадена в предходно заведеното заповедно производство, тъй като срокът за предявяването му тече от получаване указанията на съда, съгласно чл.415 ал.1 ГПК, а такива не са налице, т.е. срокът не е започнал да тече. За да потвърди прекратяването на производството въззивният съд действително е съобразил обстоятелства, стоящи извън обхвата на проверката, дължима съгласно чл.418 ал.2 ГПК, но с оглед наличието на правен интерес, липсата на какъвто санкционира и чл.126 ал.1 ГПК, а не по отношение преценката по същество на основателността на претенцията. Следователно, формулираните от жалбоподателя процесуалноправни въпроси покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК, в конкретизирания си от настоящата инстанция, в съответствие с правомощията й, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, комбиниран в съответствие с правната страна на спора вариант, а именно: допустимо ли е съдът в заповедното производство, във фазата по произнасяне по заявление за издаване заповед за изпълнение, да прекрати същото, на основание чл.126 ал.1 ГПК, предвид подадено от същия заявител, срещу същия длъжник, за същото вземане, предходно заявление и на същото основание по чл.417 ГПК ? С оглед сравнително новата уредба на заповедното производство и липсата на задължителна съдебна практика по така поставения въпрос, съдът намира, че е налице и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По така поставения въпрос настоящият състав намира следното: Разпоредбите на Част V, Глава ХХХVІІ на ГПК „ Заповедно производство „ не препращат изрично към приложение на разпоредби на Част ІІ „ Общ исков процес „ и конкретно към приложението на чл.126 ГПК. Съгласно чл.422 ал.1 ГПК,обаче - норма, формално съдържаща се в разпоредбите за изпълнителното производство, но уреждаща основание за образуване на състезателно исково производство – искът с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ГПК се счита предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение. С оглед разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК, уреждаща правния интерес от предявяването на установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост към всеки един момент от производството по същия, следва да се приеме, че и към момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, иницииращо заповедното производство, фаза от която / макар незадължителна / се явява исковия процес, следва да се преценява наличието на правен интерес от предявяването на заповед за изпълнение на вземане на кредитора - предмет на предходно образувано заповедно производство, по което искането на кредитора е удовлетворено. Двете заявления, обаче, следва безспорно да касаят предявяването на същото вземане, на същото основание и между същите страни. Липсва правен интерес от подаването на повторно заявление за издаване заповед за изпълнение, при така изискуемия идентитет по отношение страни, предмет и основание, до произнасянето на съда по предходното заявление, както и при наличието на уважена заповед за изпълнение развитието на заповедното производство по която не е приключило, предвид подадено възражение по реда на чл.414 ГПК и непреклудирано право на кредитора за предявяване на иск по чл.422 ГПК или е приключило, с влязла в сила, поради неподадено възражение от длъжника, заповед за изпълнение. Предвид преждеизложеното, определението на въззивния съд, като неправилно следва да бъде отменено, ведно с определението на първоинстанционния съд и производството върнато, за произнасяне по заявлението на [фирма], с правно основание чл. 417 т.2 ГПК, тъй като в настоящия случай съдът се е произнесъл при липса на безспорни по делото доказателства, че развитието на заповедното производство по предходно подаденото заявление по чл.417 т.2 ГПК от [фирма] не е приключило, респ. за неприложимост последиците на чл. 415 ал.2 ГПК / обезсилване на издадената заповед за изпълнение /. Липсва и изискуемия идентитет между предявените вземания: с второто поредно заявление се предявява предсрочна изискуемост на вземането на банката, като не е налице яснота дали при същите обстоятелства е предявено и предходното заявление, а във всички случаи е налице непокриващо се от първото заявление вземане от договорна лихва за просрочие - за периода 20.01.2012 год. и до 16.05.2012 година, която не е идентична със законната лихва за забава, на чието присъждане по първото заявление се е позовал въззивния съд, за периода 20.01.2012 год. – 16.05.2012 година. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение