Определение № 60085 от 08.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 1816/04.03.2021 г. на Н. А. К., подадена чрез адв. С. Д., срещу определение № 31/27.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3421/2020 г. на ВКС, II г.о.,в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. А. К. срещу решение № 4339/20.07.2020 г., постановено по гр. д. № 14409/2019 г. на Софийски градски съд, в частта му по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Жалбоподателката счита за неправилен изводът на ВКС, че решението по иска по чл. 59 ЗЗД не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Посочва, че съдът не е отчел обстоятелството, че искът е предявен като частичен. Навежда довод, че при допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска по чл. 59 ЗЗД, обжалваното определение следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на Б. Х. С. е присъдена сумата от 480 лева – разноски за касационната инстанция. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Б. Х. С. е представил писмен отговор, в който оспорва същата, като твърди, че ВКС е приложил правилно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В обжалваното определение съставът на ВКС, II г.о., е приел, че решението, в частта му по иска по чл. 59 ЗЗД, не подлежи на касационно обжалване, тъй като предявеният иск по чл. 59 ЗЗД е с цена 1200 лева, поради което, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, в тази част касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното разпореждане е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да се потвърди. С определение № 31/27.01.2021г. по гр.д.№ 3421/2020г. на ВКС, ІІ г.о. е не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4339/2020г. по гр.д.№ 14409/2019г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявеният от Б. Х. С. срещу Н. А. К. иск с правно основание чл.108 ЗС досежно движима вещ - автомобил и е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. К. срещу въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният срещу нея иск по чл.59 ЗЗД – за заплащане обезщетение за ползване на същата вещ. Правилно в обжалваното определение е прието, че съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е недопустимо касационното обжалване, тъй като в случая цената на паричния иск по чл.59 ЗЗД възлиза на сума под 5000 лева. Ищецът Б. С. е предявил обективно кумулативно съединени искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД – за признаването му по отношение на ответницата Н. А. К. за собственик на 1/4 ид. ч. от лек автомобил с марка „Мерцедес“, за осъждане на последната да предаде владението върху автомобила, както и за заплащане на парично обезщетение за ползването на вещта в размер на общо 1200 лв.Обстоятелството, че искът е предявен като частичен, не може да доведе до друг извод, тъй като съгласно разясненията в т. 3 от ТР № 3/2016 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК, ВКС, с предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право – при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Поради това, цената на иска се определя от размера на частично заявената претенция /в случая 1200 лв./, без да се взема предвид пълния твърдян размер на спорното право. С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.