Определение № 5918 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3456/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 7180/27.05.2024 г., подадена от Б. П. Н., чрез процесуалния представител адвокат В. И. от САК, срещу решение № 179/09.04.2024 г. по в. гр. д. № 999/2023г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение №900080/06.04.2023г. по гр.д. №138/2020г. на Благоевградския районен съд, са отхвърлени евентуално предявените от касатора срещу Д. С. Б. и Т. Г. Б., искове за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС - за признаване за установено, че Б. П. Н. е собственик, на основание присъединяване, на следния недвижим имот: многофамилна жилищна сгря (къща) с идентификатор [№], брой етажи - 3, брой самостоятелни обекти в сградата - 3, застроена площ - 92 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], които евентуални искове са обективирани в пунктове 2.4 - 2.8 от поправената искова молба от 07.08.2013 г. и са присъдени сторените по делото разноски.

В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение нищожно, евентуално- недопустимо или неправилно поради нарушаване на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли да бъде обявено за нищожно, респ. обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или въззивното решение да бъде отменено като се постанови касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове за собственост бъдат уважени със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.„Може ли въззивен съд, в случая Окръжен съд Благоевград, да потвърди първоинстанционно решение, без преди това да направи изрична констатация за пълно или частично съвпадане на негови мотиви с тези на низшестоящия му съд, при това, не къде да е, а след каквито и да е мотиви, и преди да потвърди в своя диспозитив първоинстанционния съдебен акт“;

2.„Може ли въззивен съд, в случая БОС, да се произнася като контролно отменителен, а не като въззивен - поради липсата на констатация за съвпадане“

3.„Може ли абсолютно неразбираемо да потвърди низшестоящ акт без напълно разбираемо да каже какво той приема в случая за основанието, предмета исканията и обекти, които в случая подлежи на разглеждане като главна и неглавни вещи, или вещи“;

4.„Може ли дори в хипотеза на разбираемост на неговото решение, съд да не изтъкне свое разбиране, какво той приема по това, дали според съда има или няма присъединяване - към какъв и кои точно самостоятелен обект във, и от първия и втори етажи“;

5. „Изисква ли чл. 97 ЗС преди присъединяването им към главен (вертикален обект), присъединяваните „стаи“ като части, да са “съществували” като “самостоятелен обект, респективно обекти“;

6. „Дали един или повече обекти са самостоятелни, или несамостоятелни определя ли се от “отразявания”, или неотразявания в кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР), или определянето става въз основа на правните норми по строителните изисквания“;

7. „Изисква ли чл. 97 ЗС “равностойност ” на обектите“;

8. „Равностойност или неравностойност на обекти определя ли се от това, дали „обекти” “съответстват“ или „несъответстват“ на идеални части, както и от обратното“;

9.“Може ли съд да извращава доводи на страните или трябва точно да се мотивира по действително направени доводи“;

10. „Може ли невярно, т.е необосновано съд да сочи обстоятелства - в случая, че частите били реални“;

11. „Дали заснемането в КККР придава качеството “самостоятелност” на даден обект, или определянето става въз основа на правните норми по строителните изисквания“;

12. „Изисква ли чл. 97, ал. 1 ЗС непременно допълнително и “несамостоятелно” “застрояване”, т.е “пристрояване“ или „надстрояване”, което да може да се присъединява към главна вещ - къщата или двете реални части по договора за делба“;

13. „Може ли съд да постановява абсолютно неразбираеми решения по това що е сливане и какво точно се е сляло; абсолютно неразбираеми и по въпроса “как два правно невъзможни обекта”, “са се слели” в един също правно невъзможен обект; противозаконно да потвърждава въпреки необходимостта да отмени и уважи иска на Б. П. Н. - както при нищожни, така и при валидни решения: погазва свръхимператива за неприкосновеност на частната собственост, да погазва и други материални Конституционни свръхимперативи“; 14.“Може ли в хипотеза на влязло в сила решение 413 от 15,11.2010 г. по г.д 228/2010 г. на БОС. определящо три главни обекта два вертикални и един хоризонтален тавански етажи и оттук възможост за “външно преустройство”, в сега обжалвания акт, то неотносимо, а и противозаконно с неспазване задължителността на решението спрямо броя на главните обекти, те да се отричат с внушаваното уж като “вътрешно преустройство”, за което чл. 77 ЗС приема, че то трябва да е “по ... начини, предвидени в закона“, т.е - само законно, въпреки, че в действителност то е друго - безпардонно и безогледно “незаконно строителство”, превърнало сградата в помпозен земетръсно неустойчив строителен мастодонт, поради премахнатите от ответниците носещи конструктивни елементи на тавана и подкопаване на основите“;

15. „Може ли само заради “заключено" - в експертиза, че фактическото състояние на първия /приземен/ стаж и втория етаж от къща по КККР на Б., с идентификатор [№] като вид, брои и площ, отговаряли на място на описанието на обектите по влязлото в сила решение 413 от 15.11.2010 г. по г.д. № 228/2010 г. на БОС, основаващи се на договора за доброволна делба и нотариалните актове, това да се приеме в обжалвания акт, без да се обоснове, мотивира и обсъди със собствено от съда разбиране и при наличното обратно твърдение на същото вещо лице, и при несъвпадението със изчертаните нейни схеми и скици към нейните заключения“;

16. „Може ли безмотивно (псевдомотивно), както е направил, и без да изясни чрез негов съдебен оглед, какъвто му е искан, но той е отказал, или без вещо лице (при очевидна необходимост то да е извън района на Окръжен съд Благоевград) строителен инженер конструктор с пълна проектантска правоспособност, БОС да изясни, какво е фактическото състояние на трите етажа на сградата, включително и светлите им височини и от тук има ли или не присъединяване и на какво основание, включително и на основание чл. 97 ЗС“;

17. „Може ли съд да потвърждава отхвърлен иск като приема, че „ищецът има право на собственост, което обаче „следва да реализира с друг иск“ щом ищецът е повдигнал този въпрос още в настоящото производство“;

18. „Може ли съд да нарушава закона като ограничава произнасянето си в зависимост от непредвидени в закона ограничения, каквито са единствено в компетентност на Народното събрание“;

19.“Може ли съд да отказва служебно произнасяне по нищожност на съдебен акт, когато от самия него като доказателство нищожността се вижда“;

20.“Може ли съд, в случая БОС, невярно т.е. необосновано да поддържа, че не е правено възражение за нищожност по делото, когато фактите сочат обратното“;

21. „Може ли съд (БОС), при това с очевидна цел да не обсъди нарушението сочено във въззивната жалба, че Благоевградския районен съд е нарушил съществено чл.297 ГПК, невярно, т.е необосновано да поддържа, че низшестоящият районен съд не бил приел, че вертикалните обекти на собственост са станали хоризонтални”;

22.“Може ли съд да си измисля и внушава като уж направени твърдения от страна, каквито тя никога не е правила в случая с приетото от БОС на стр. 11, абзац пети, отгоре - надолу, и че: "Не е фактически възможно обекти, разположени на две нива. едно над друго да се превърнат в обекти на едно ниво”;

23.“Може ли съд да извращава доводи на страна, като внушава невярно, че Б. П. Н. твърди, че си е загубил собствеността, а в действителност той поддържа точно обратното - че тя собствеността “не се губи“;

24.“Може ли невярно, т.е необосновано съд да поддържа, че е дал отговор на оплакванията във въззивната жалба след като това не е така“;

25.“Може ли съд да „правораздава“ без да каже какво той приема, и да го замества с цитатничене - с преразказ в случая на „заключено“ от вещи лица“;

26.“Може ли съд, особено в държава която по Конституция е правова, да погазва неотменими основополагащи Конституционни права - като правото на защита“;

27.“Може ли съд да правораздава без да се мотивира по доводите ни в писмената защита пред Благоевградския районен съд, както и в останалите писмени и устни изявления по делото, така и тези по въззивната жалба, въпреки че те са следвали и от закона и е нямало как съдът да не ги съобразява и да не е наясно с това, включително за и по нищожността на сделките на ответниците и договора за доброволна делба“;

28.“Може ли съд да правораздава противозаконно, включително и без да отстранява пороци на низшестоящ му акт и така и сам да действа противозаконно“

29. „Може ли съд да правораздава като погазва основополагащи свръхимперативни Конституционни правни принципи и норми на: чл. 117, ал. 2 КРБ — за подчиняване на закона: преамбюла и чл. 4, ал. 1, изречение 1 КРБ - за правовост, изключващ произвол, т.е неправовост; чл. 121. ал. 4 КРБ - за мотивиране; чл. 121. ал. 2 КРБ - за осигуряване истината в процеса: чл. 57, ал. 2 КРБ - забраняващ злоупотребата с право и упражняването на такава злоупотреба; на чл. 130. ал. 2 ЗСВ - заради неспазване на тълкувателната практика; чл. 122. ал. 1 КРБ — за правото на защита; преамбюла и чл. 4, ал. 1 изречение второ от КРБ - за законност; както и чл. 12, ал. 1 ЗСВ всяко искане да се разглежда в съответствие със закона; чл.6. т. 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана от РБ, изискваща справедлив процес, разглеждан от независим и безпристрастен съд“.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация Д. С. Б. и Т. Г. Б., чрез процесуалния си представител адвокат М. А. от АК-Б., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с договор за доброволна делба на наследство от 18.05.1992г., сключен между ищеца и В. Н., като законни наследници на К. и С. Ваканови, съделителя Б. Н. е получил в дял самостоятелно жилище от двуетажната къща, изградена в УПИ [№], с пл. №1155, кв.61 по плана на Б. от 1990г., разположено в западната половина и състоящо се от две стаи на първия етаж: едната от югозапад с площ 13.08 кв.м., другата от северозапад с площ от 20.28 кв.м., и две стаи на втория етаж - една от югозапад с площ от 22.70 кв.м. и другата от северозапад с площ от 18.05 кв.м. Отделно от това получил и двете западни мазета с площ от 10.40 кв.м. и 4.58 кв.м., а В. Н. е получил самостоятелно жилище в двуетажната жилища сграда, състоящо се от две стаи на първия етаж - една югоизточна със застроена площ от 10.73 кв.м. и друга североизточна от 25.20 кв.м., и две стаи на втория етаж - едната от югоизточната страна от 16 кв.м. и една от североизточната от 16.27 кв.м., както и две мазета, намиращи се в източната част на сградата - от 9.20 кв.м. и 4.14 кв.м. Взето е предвид, че съделителите са договорили, че дворното място и таванът остават съсобствени, като по отношение на тавана си разпределят ползването, докато за незастроената част от парцела постигат съгласие да го разпределят отделно.

Съобразено е, че с нотариален акт №156 от 11.04.2003г. В. Н. е продал на Д. С. Б. и Т. Г. Б. придобитият по наследство недвижим имот, а именно: 1/2 ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ [№]I, с пл. №1155, кв.61 по плана на Б. от 1990г., целият от 305 кв.м., ведно със самостоятелно жилище в изградената в имота двуетажна жилищна сграда, състоящо се от две стаи на първия етаж (една югоизточна със застроена площ от 10.73 кв.м. и друга североизточна от 25.20 кв.м.) и две стаи на втория етаж - едната от югоизточната страна от 16 кв.м. и една от североизточната от 16.27 кв.м., 1/2 ид.ч. от тавана на жилищната сграда и две мазета, намиращи се в източната част на сградата - от 9.20 кв.м. и 4.14 кв.м.

Взето е предвид, че Б. Н. е предявил искове по чл. 108 ЗС срещу Д. С. Б. и Т. Г. Б. за признаването му за собственик по наследство върху ид.ч. от описаното дворно място в [населено място] и по приращение спрямо построените върху същото постройки, както и за предаване владението на целият имот, по които е било образувано гр.д. №650/2009г. Районен съд –Гоце Делчев. Посочено е, че в резултат на инстанционната проверка на решението на районния съд, е постановено решение №413/15.11.2010г. по в. гр.д. №228/2010г. на БлОС, с което Б. П. Н. е признат за собственик по отношение на Д. С. Б. и Т. Г. Б., по наследство на 1/2 ид.ч. от дворното място, представляващо УПИ [№], пл.№1155, кв.61 по плана от 1990г на [населено място], цялото от 305 кв.м., и по приращение - на 1/2 ид.ч. от трети тавански жилищен етаж, изграден в подпокривнто пространство и състоящ се от две стаи с чисти площи съответно от 33.60 кв.м. и 24.75 кв.м., със скосени тавани, стълбищна клетка, баня и тоалетна, както и на по Ѕ ид.ч. от новоизграденият навес от 28.50 кв.м., в югозападната част и лека дървена постройка от 13.50 кв.м., ползвана за котелно помещение и склад за дърва, в североизточната част от дворното място и Д. С. Б. и Т. Г. Б. са осъдени да му предадат владението на така описания имот, като с определение №1162/16.12.2011г. по гр.д. №927/2011г. на ВКС, ІІ г.о, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

Посочено е, че с нотариален акт за покупко - продажба и учредяване на право на ползване на недвижим имот №57 от 2012г., т.е. след предявяване на иска в настоящето производство, ответниците Б. са продали на „Ер Ви Трейд“ ООД самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място] на ет.1, предназначение жилище, апартамент, който обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], брой нива на обекта две, свързани с вътрешно стълбище, площ по документ: I - во ниво 35.93 кв.м. и II-ро ниво 35.93 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на ниво 1- на същия етаж - [№], под обекта - няма, над обекта няма; на ниво 2 - на същия етаж - [№], под обекта - няма, над обекта - [№], който обект по документ за собственост представлява самостоятелно жилище в двуетажна жилищна сграда, състоящо се от: две стаи на първия етаж/една югоизточна с площ от 10.73 кв.м. и друга североизточна с площ от 25.20 кв.м. и две стаи на втория етаж (една югоизточна с площ от 16 кв.м. и една друга североизточна с площ 16.27 кв.м.). Заедно с продажбата ответниците Б. са учредили на „Ер Ви Трейд“ ООД право на ползване върху 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. Въззивният съд е приел, че изповяданата с този нотариален акт сделка за покупко - продажба е действителна и е породила транслативния си ефект, тъй като не противоречи на закона, не го заобикаля и не накърнява добрите нрави, предметът на същата не е невъзможен, сключена е в предвидената от закона нотариална форма за действителност, налице е съгласие на страните по нея и не е привидна.

Посочено е, че с протокол за въвод във владение от 13.11.2013г., ищецът Н. е въведен във владение на имотите, за които му е било признато правото на собственост и е бил уважен искът по чл. 108 ЗС с влязлото в сила решение № 413/15.11.2010г. по в. гр.д. №228/2010г. на БлОС.

Взето е предвид, че със заповед № КД-14-01-1084/21.09.2012г. на началника на СГКК - Б. е одобрено изменение на КККР на [населено място], състоящо се в заличаване на схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], с идентификатор [№] и с идентификатор [№] и допълване на нова схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], отразени като собственост на „Ер Ви Трейд“ ООД.

Посочено е, че от заключението на вещото лице по приетата по делото експертиза, е установено, че към момента на огледа помещението на първия етаж в северната част на сградата, помещаващо дневна е еднообемно, така, както е описано в договора за делба, предвид допълнително уговореното разделяне, в югоизточната част на сградата са разположени кухня и тоалетна с обща площ от около 10.00 кв.м., а в северозападната част е разположена стая с директен вход от двора с площ от около 27.00 кв.м. Посочено е, че на втория етаж в северозападната част на сградата е разположена стая с площ от около 18.00 кв.м., в югозападната част са разположени баня с тоалетна и чардак с огнище и пещ. В североизточната и югоизточната части - стаи с площ от около 16.00 кв.м., тераса и тоалетна. Констатирано е, че мазето в сутерена е еднообемно помещение. Съобразено е, че от извършената справка в Общинска администрация Б. експертът е установил, че за процесния имот няма одобрени проекти и издавано разрешение за строеж, освен Разрешение за строеж №1 13/09.10.2003г. за строеж: „Спешен авариен ремонт по приложения протокол от НИПК“ в УПИ [№], пл.№1155, кв.61 по плана на [населено място], отменено със Заповед АА-/21.11.2003г. на началника на РДНСК Б. и цитираните в писмо от 03.12.2003г. на началника на РДНСК - Б. одобрени проекти за делба от 12.03.1992г. Посочено е, че според вещото лице описаните в исковата молба като предмет на делото - два отделни имота по схема №9299 от 20.05.2013г., приемаща самостоятелен обект с идентификатор [№] на едно ниво, на етаж първи, с площ 99.93 кв.м. и с прилежащи части: две мазета в източната част на сградата с площ съответно 9.20 кв.м. и 4.14 кв.м., с описани съседи, предназначение и начин на ползване - жилище-апартамент и апартамент по схема №9300 от 20.05.2013г., приемаща самостоятелен обект на едно ниво с идентификатор [№] на етаж втори с площ от 99.93 кв.м., са идентични с описаните в решение №413/15.11.2010г. по въззивно гражданско дело №228/2010г. по описа на БлОС. При това е съобразено, че според вещото лице описаните в исковата молба като предмет на делото - един имот, обхващащ първия и втория етаж, включващ като несамостоятелни обекти по закон: схема №9299 от 20.05.2013г., приемаща самостоятелен обект с идентификатор [№] на едно ниво, на етаж първи, с площ 99.93 кв.м. и с прилежащи части: две мазета в източната част на сградата с площ съответно 9.20 кв.м. и 4.14 кв.м., с описани съседи, предназначение и начин на ползване - жилище-апартамент и апартамент по схема №9300 от 20.05.2013г., приемаща самостоятелен обект на едно ниво с идентификатор [№] на етаж втори с площ от 99.93 кв.м., описани съседи, предназначение и начин на ползване - жилище-апартамент, са идентични с описаните в решение №413/15.11.2010г. по възивно гражданско дело №228/2010г. по описа на БлОС. Експертът е установил също, че самостоятелен обект по схема №9298 от 20.05.2013г. на етаж трети с посочена площ от 85.80 кв.м., на едно ниво с предназначение и начин на ползване жилище-апартамент, представлява трети тавански жилищен етаж, изграден в подпокривното пространство, за 1/2 идеална част от който обект е призната собственост на Б. Н.. Експертът е заключил, че описаните в исковата молба като предмет на делото - триетажна сграда като самостоятелен обект с идентификатор [№], разположен в ПИ [№], с площ от 92.00 кв.м., с начин на трайно ползване жилище -апартамент, в която като негодни самостоятелни по закон обекти се включват: обект с идентификатор [№] на [улица], ет.1, в сграда №1 по схема №3881 от 07.03.2011 г. с площ 35.93 кв.м., при съседи - описани; обект с идентификатор [№] на [улица], ет.1 в сграда №1 по схема №3882 от 07.03.2011г. с площ от 32.27 кв.м., при съседи - описани, обект [№] на [улица], ет.2 в сграда №1 по схема №3883 от 07.03.2011г. и обект с идентификатор [№] на [улица], ет.3 в сграда №1 по схема №3884 от 07.03.2011 г., са идентични с описаните в решение №413/15.11.2010г. по в. гр. д. №228/2010г. по описа на БлОС.

Въззивният съд е взел предвид, че според вещото лице самостоятелния обект по схема №3884 от 07.03.2011г. на етаж трети, без посочена площ, на едно ниво, с предназначение и начин на ползване жилище-апартамент, представлява трети тавански жилищен етаж, изграден в подпокривното пространство, за 1/2 идеална част от който обект е призната собственост на Б. Н., както и описанието на обектите в пункт 2.7 от исковата молба е извършено по първоначалната кадастрална карта, преди изменението й, като е допусната непълнота в описанието на обект с идентификатор [№] на ул. ,.Я. С.“ №2, ет. 1, в сграда №1 по схема №3881 от 07.03.2011г. с площ 35.93 кв.м., който по схема е с брой на нивата - 2 и застроена площ на второто ниво от 35.93 кв.м. Вещото лице е пояснило, че с изменението на КККР на [населено място] през 2013г., по инициатива на Д. Б. е създаден нов СОС с идентификатор [№], разположен на целия първи етаж в сграда с идентификатор [№], със застроена площ от 99.93 кв.м. и съвпадащ с бивши първо ниво на СОС с идентификатор [№] и СОС с идентификатор [№], с прилежащи части - две мазета в източната част на сградата с площ съответно 9.20 кв.м. и 4.14 кв.м. Със същото изменение е създаден и нов СОС с идентификатор [№] разположен на целия втори етаж в сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 99.93 кв.м. и съвпадащ с бивши второ ниво на СОС с идентификатор [№] и СОС с идентификатор [№]. Също така е нанесена площ на СОС с идентификатор [№], разположен на трети етаж върху цялата площ на сградата, на едно ниво, с площ от 85.00 кв.м., като предназначението на всички самостоятелни обекти е жилище, апартамент.

Отчетено е, че според вещото лице фактическото състояние на първи (приземен) етаж и втори етаж от къща, заснета по КК на [населено място] с идентификатор [№] отговарят като вид, брой помещения и площ на място на описанието на обектите, по влязлото в сила решение №413/15.11.2010г. по в. гр. д. №228/2010г. на БлОС, както и съответстват на изготвените схеми-скици на приземен (първи) етаж и втори етаж, приложени към проект за застрашена от самострутване жилищна сграда, кв.61, УПИ [№], [населено място], част: архитектура - екзекутиви 2003г. (индекс: БЛ-81-2077-200), съхранявани в НДА на НИНКН и на обектите, показани в чертежите (схеми-скици) на приземен (първи) етаж и втори етаж, приложени към същия проект.

От правна страна въззивният съд е изложил съображения, че основателността на исковете за собственост е обусловена от кумулативната даденост на три предпоставки: имотът или идеална част от него, предаването на владението върху който се иска, да е собственост на ищеца; този имот да се държи или владее от ответника и реализирането на фактическата власт да е без правно основание. Посочено е, че съгласно чл. 97 ЗС, когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик.

Посочено е, че в конкретния случай ищецът твърди, че към притежавания от него реален обект, находящ се в триетажната къща в УПИ [№], в кв. 61 по плана на [населено място] от 1990г. с площ от 305 кв.м., обхващаш двата етажа и състоящ се от две западни стаи - едната югозападна с площ от 13.08 кв.м., а другата северозападна с площ от 20. 28 кв.м. на първия етаж, заедно с две западни стаи на втория етаж - едната югозападна с площ от 22.70 кв.м., другата северозападна с площ от 18.05 кв.м., са присъединени помещения, съответно към първия етаж - две помещения, антре, баня и тоалетна и към втория етаж - една стая, чардак, антре, сервизно помещение, външна стълба от двора до втория етаж, както и вътрешна стълба и четири мазета. Прието е, че за да се реализира поддържаният способ, следва реалната част от процесната жилищна сграда, притежавана от ищеца да е главна вещ, т.е. гореописаните стаи да са обособени като самостоятелен обект, респ. обекти, които са съществували преди изграждането на посочените помещения, които според ищеца са присъединени към неговата реална част. Изложени са съображения, че доказателствата по делото опровергават поддържаното от Б. Н., тъй като жилищната сграда, отразена в актуалните КККР на [населено място] с идентификатор [№] се състои, както от неговата реална част в нея, така и от реалната част придобита от ответниците с покупко - продажба през 2003г. Взето е предвид, че двете реални части са равностойни и са съществували към датата на сключване на договора за доброволна делба, като към същата дата са съответствали на по 1/2 ид.ч. от процесната жилищна сграда.

Прието е, че двете части на къщата (източна и западна на по два етажа) не могат да се отнасят една към друга като присъединена част (закупената от ответниците) към главна вещ (притежаваната реална част от ищеца). Посочено е, че този извод не се променя от обстоятелството, че тези две части (източна и западна на по два етажа), които са били реални към датата на сключването на договора за доброволна делба и нотариалния акт за придобиване на право на собственост от ответниците, към момента на предявяване на исковата молба са заснети като самостоятелен обект с идентификатор [№] за целия първи етаж и самостоятелен обект с идентификатор [№] за целия втори етаж.

Прието е, че е категорично установено, че няма допълнително застрояване към главната вещ, а именно процесната къща или двете реални части по договора за делба, в резултат на което към тях да се присъединява нов несамостоятелен обект на собственост. Изложени са мотиви, че дори към главната вещ да е пристроено, надстроено или да е присъединен обект, той отново не може да бъде собственост единствено на ищеца, а ще е съсобствен между съсобствениците на главната вещ, т.е. както на ищеца, така и на ответниците.

Въз основа на констатацията на вещото лице М., че фактическото състояние на първи (приземен) етаж и втори етаж от къща, заснета по КК на [населено място] с идентификатор [№] отговарят като вид, брой помещения и площ на място на описанието на обектите, по влязлото в сила решение №413/15.11.2010г. по в. гр. д. №228/2010г. на БлОС, като са извършвани само вътрешни преустройства, от правна страна е прието, че отнемането и присъединяването на площи при новото ситуиране на преградни стени и следващите им премествания не води до приложението на чл. 97 ЗС и до придобиване и изгубване на право на собственост върху тези площи.

Прието е, че за третият етаж също не е доказан способ за придобиването му на основание присъединяване по чл. 97 ЗС.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ищеца, че първоинстанционният съд е следвало в мотивите си да даде отговор на поддържаното от него в писмената му защита, че решението по в.гр.д. №228/2010г. на БлОС е нищожно, тъй като влезлите в сила решения на съдилищата са стабилни съдебни актове, които могат да бъдат обявени за нищожни само с предявен иск за това или чрез възражение, съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК, доколкото възражението за нищожност ищецът е следвало да формулира в исковата молба, тъй като съдът не следи служебно за нея по отношение на влезлите в сила съдебни решения, първоинстанционният съд не е и дължал произнасяне по него.

За неоснователно е прието и възражението на ищеца Н., че вертикалните обекти на собственост са станали хоризонтални, тъй като е фактически невъзможно обекти, разположени на две нива едно над друго да се превърнат в обекти на едно ниво.

Изложени са мотиви, че неоснователно е оплакването на ищеца Н., че първоинстанционният съд е приел, че той е загубил правото си на собственост, тъй като съдът е посочил, че не притежава право на собственост в обема и на основание придобивния способ, който претендира, а не изобщо.

С оглед особеностите на правния спор, фактическите твърдения и правни доводи, съдържащи се в поправената искова молба от 08.08.2013г., както и предвид съображенията, обосновали извода на въззивния съд за неоснователност на предявения иск, настоящият състав приема, че са налице предвидените в ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали един или повече обекти са самостоятелни или несамостоятелни определя ли се от отразяванията в кадастралната карта и кадастралните регистри или определянето на един обект като самостоятелен става въз основа на правните норми и според строителните изисквания. Касационното обжалване следва да бъде допуснато предвид приетото от въззивния съд, че двете реални части от къщата (източна и западна), описани в договора за доброволна делба от 1992г., са съществували към датата на сключване на този договор, поради което не могат да се отнасят една към друга като присъединена част (закупена от ответниците) към главна вещ (притежавана реална част от ищеца), както и приетото, че този извод не се променя от обстоятелството, че тези две части (източна и западна на по два етажа), към момента на предявяване на иска са заснети като самостоятелен обект с идентификатор [№] за целия първи етаж и самостоятелен обект с идентификатор [№] за целия втори етаж. Определящо за допускане на касационното обжалване е и обстоятелството, че в поправената искова молба от 07.08.2013г. Б. П. Н. е уточнил, че сочи описанието на имота и частите му по кадастрална карта и регистри, в които той не е вписан като собственик, като е посочил данните за обектите според кадастралната карта според скици и схеми от 2011г., както и според отразената въз основа на искане на ответниците и „Ер Ви Трейд“ ООД промяна по схема №9299 от 20.05.2013г.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение