Определение № 68 от 07.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 984/2014 г.

Производството е по чл.274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1054 от 28.01.2014 г. на Р. Л. П., С. Д. М., П. Ф. В., В. Д. У. – К., Т. Г. Н., Е. П. П., Ю. В. К., С. М. К., чрез адв. Д. К. Д. срещу определение № 23 от 07.01.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 1508/2013 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С посоченото определение е оставена без уважение частната им жалба срещу определение № 3696 от 05.12.2013 г., постановено по гр.д. № 5735/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е прекратено производството по делото по предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 17 362,00 лв. в едно с дължимата законна лихва, както и мораторната лихва за забава в размер на 995,72 лв. Върховният касационен съд, ІІ г.о., при проверка на данните по делото констатира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК /изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г./, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Такива са решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева, съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./. В конкретния случай, размерът на цената на иска следва да се предели съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно - търсената сума. При искове предявени в условията на обективно и субективно съединяване меродавна е цената на всеки иск поотделно, а не сборът на цените на отделните искове. Въззивното определение е постановено по дело, по което цената на всеки отделен иск е под законоустановения минимум от 5 000 лева, видно от петитума на исковата молба. Предвид изложеното, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.