Определение № 59 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 50/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд-Бургас и Районен съд-Бургас относно компетентния съд, който да разгледа исковата молба, подадена от М. И. С., от гр. Бургас, срещу Община Бургас за присъждане на обезщетение. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, смесеният петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд взе предвид следното: М. И. С. от гр. Бургас е подал пред Районен съд-Бургас искова молба, срещу Община Бургас за присъждане на обезщетение, според заявения петитум, за причинени му имуществени вреди в размер на 61.20лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, както и направените по делото разноски. Първоначално, по исковата молба е образувано гр. дело № 4110/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас, 32-ри граждански състав. С определение № 3781/26.06.2024 г., постановено по същото дело съдът го е прекратил и изпратил на Административен съд-Бургас по компетентност, приемайки, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за осъждане на Община Бургас да заплати на ищеца обезщетение за вреди от действия и бездействия на длъжностни лица на общината /незаконосъобразно наложена принудителна административна мярка - принудително преместване на автомобил/, подсъден на административен съд по аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. След изпращане на делото, пред Административен съд-Бургас е образувано адм. дело № 1176/2024 г. по описа на същия съд, 12-ти състав. С разпореждане № 6941/26.09.2024 г., по това дело, съдът го е оставил без движение, указвайки на ищеца да уточни в какво точно се състои претенцията му, при което с молба от 01.10.2024 г. последният изрично заявява, че не претендира отмяната на принудителна административна мярка или присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ от незаконосъобразно бездействие на административен орган, а прави искане за присъждане на сума, с която община Бургас неоснователно се е обогатила. Предвид това и с определение № 7202/03.10.2024 г., постановено по делото, административният съд прекратил производството и повдигнал спор за подсъдност пред смесения състав, на основание чл. 135, ал. 5 АПК. За да постанови посочения правен резултат съдът е приел, че претенцията на ищеца, включително след направеното уточнение, е за неоснователно обогатяване на Община Бургас, в размер на 61.20лв, поради недължимото събиране на тази сума от нейни служители, а оттам - и че предявеният иск е с правна квалификация по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, подсъден на районен съд. Настоящият състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че спорът е подсъден на Районен съд-Бургас, по следните съображения: От обстоятелствената част на исковата молба се установява, че претенцията за присъждане на обезщетение ищецът обуславя с недължимото плащане на ответника, на сумата от 61.20лв, без която по грешка пренесеният на наказателен паркинг негов автомобил не е можело да бъде освободен от този паркинг. В исковата молба не са наведени твърдения за незаконосъобразно наложена принудителна административна мярка /принудително преместване на автомобила/, нито са изложени доводи за други, осъществени от служители на Община Бургас незаконосъобразни действия или бездействия, които да са причинили вреда на ищеца. В тази връзка, следва да се посочи, че по реда на глава единадесета от АПК се разглеждат исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или съответно Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Според чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Тези искове се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, като местната подсъдност се определя по реда на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностните лица. На свой ред, институтът на неоснователно обогатяване е уреден в чл. 55 и сл. ЗЗД. Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба на ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника, като в негова тежест е да докаже единствено даването, а в тежест на ответника - на какво основание е получил дадената му сума. Поради отсъствието му от разпоредбата на чл. 128, ал. 1 и ал. АПК, искът е подведомствен на общите граждански съдилища, като компетентният граждански съд се определя по правилата на родовата и местната подсъдност, уредени в раздел І, глава дванадесета, дял първи, част втора от Гражданския процесуален кодекс. В случая, фактическата установеност по делото и анализът на конкретно изтъкнатите в исковата молба обстоятелства и факти, обуславят настоящият смесен съдебен състав да приеме, че правната квалификация на предявения иск е по чл. 55 ЗЗД, а оттам и че компетентен да разгледа исковата молба на М. И. С., срещу Община Бургас, е Районен съд-Бургас. От съдържанието на исковата молба, включително от петитума и допълнително направеното от ищеца уточнение с молбата му от 01.10.2024 г., следва, че ищецът не претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на служители на Община Бургас, а възстановяване на недължимо платената на тази община, сума в размер на 61.20лв за освобождаване на автомобила му от наказателен паркинг, преместен там "по грешка" от служители на Община Бургас. В исковата молба липсват твърдения за претърпени вреди от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на Община Бургас или нейни служители, както и не е направено искане за обезщетяване на причинени на ищеца вреди от такъв акт, действие или бездействие, които да обуславят разглеждането на иска по реда на чл. 203 и сл. АПК. Релевираните в исковата молба фактически обстоятелства и формулирания петитум, обсъдени в контекста на направеното от ищеца изрично уточнение на предявения иск, сочат на претенция за връщане на недължимо платена на Община Бургас сума, а този иск, чиято правна квалификация е по чл. 55 ЗЗД, като гражданскоправен спор между равнопоставени субекти, следва да се разгледа по общия исков ред от граждански съд. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да се произнесе по спора е Районен съд-Бургас, на който делото по подсъдност следва да се изпрати за разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 и ал. 8 АПК, петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,