Определение № 1190 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 661/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №712 от 29.12.2009 г. на С. окръжен съд по гр.д. №1009/2009 г., с което е отменено решение №202 от 24.09.2009 г. на Самоковския районен съд по гр.д. №300/2009 г. и са уважени предявените от Н. В. Х. срещу [фирма],[населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата е незаконно, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение ищецът се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ, която не е била преодоляна. Това е така, въпреки че той не е започнал ползването на разрешения му отпуск за временна неработоспособност. При този вид отпуски между разрешаване и ползване не може да съществува разлика във времето. Недоволен от решението е жалбоподателят [фирма],[населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси относно възможността работникът или служителят да се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ без реално да е започнал ползването на отпуск, които се решават противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения. Ответникът Н. В. Х.,[населено място], не е заявил становище. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси обуславят крайното решение на съда и се решават противоречиво от съдилищата, както се установява от приложените съдебни решения. Ето защо касационната жалба на [фирма],[населено място], трябва да се допусне до разглеждане, като на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 115.32 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.