Определение № 82 от 05.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 195/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу определение №2490 от 09.11.2020 г. по в.ч.гр.д.№3581/2020 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу разпореждане от 27.08.2020 г. по гр.д.№4598/2020 г. на СГС, с което е върната въззивна жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу постановеното по делото решение. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържат селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: Следва ли на жалбоподателя да се укаже да представи по делото платежен документ за внесена държавна такса за подадена въззивна жалба или е достатъчно да му бъдат дадени указания за внасяне на дължимата държавна такса, с оглед произнасяне по въпроса относно преклузивните срокове по чл.261 и чл.262 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба И. И. Д. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ЗК „Лев инс“ АД е подало своевременно въззивна жалба срещу постановеното от първата инстанция съдебно решение, но поради невнасяне на дължимата към жалбата държавна такса, с разпореждане от 15.07.2020 г., редовно връчено на 07.08.2020 г., на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовността, като е и предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде върната. Установил е, че в дадения срок, изтекъл в края на 14.08.2020 г. – присъствен ден, указанията не са изпълнени, поради което връщането на въззивната жалба е в съответствие със закона, като с оглед въведените в частната жалба оплаквания е посочил, че за първоинстанционния съд не съществува задължение, а и право, да изпраща напомнително съобщение до жалбоподателя. Настоящият състав намира, че формулираният от частния касатор въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. По делото не само, че не са били наведени твърдения /не са представени и доказателства/, че ЗК „Лев инс“ АД е внесло дължимата държавна такса, но поради липса на указания не е представило в срок платежния документ за внесената такса, а се установява, че във връченото на жалбоподателя разпореждане, първоинстанционният съд изрично е указал в едноседмичен срок от съобщението да се представят доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 600 лв. В този смисъл поставеният в изложението въпрос по никакъв начин не може да се определи като отговарящ на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,