Определение № 94 от 07.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 307/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. и С. И. С. срещу определение №2235/17.08.2021г. по ч.гр.д. №859/21г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата им вх.№8148/17.05.21г. за предоставяне на безплатна правна помощ за излагане на основания по чл.280 ал.1 ГПК по подадената от тях частна касационна жалба вх.№5927/12.04.21г. В частната жалба се поддържа,че постановеното от апелативния съд определение е недопустимо, неправилно и необосновано,тъй като за произнасянето по подадената молба съдът е следвало да извърши служебни справки. Прави се искане за отмяната му. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. От данните по делото се установява,че С. са подали частна касационна жалба вх.№5927/12.04.21г. срещу определение №884/30.03.21г. по ч.гр.д.№859/21г., с което е потвърдено определение от 11.01.20г. по гр.д. №9730/15г. по описа на СГС, с което са оставени без уважение подадени от тях молби с искания по чл.251 ГПК за тълкуване на определението на състава за връщане на исковата молба и по чл.94 ГПК – за предоставяне на правна помощ. С разпореждане №1027/14.04.21г. съставът на апелативния съд е указал на жалбоподателите да представят в законоустановения едноседмичен срок писмено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което да посочат правен въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалвания съдебен акт при наличието на някое от допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК. С молба вх.№8148/17.05.21г. С. са поискали да им бъде предоставена правна помощ за излагане на основанията за допускане на касация, тъй като разпореждането не им е ясно и се нуждаят от „някой много по-квалифициран и умен“. С разпореждане №1388/19.05.21г. САС им е указал да представят, съгласно чл.23 ал.3 ЗПП, декларации за доходите си, за имущественото си състояние, за семейното си положение, за здравословното си състояние, за трудовата си заетост и възраст, както и да ангажират писмени доказателства във връзка с удостоверяването на тези обстоятелства. Съобщения с тези указания са връчени на С. С. на 24.06.21г., която е приела и това до С. С. със задължението да му го предаде. В законоустановения срок указанията не са изпълнени. На 17.08.21г. САС е постановил обжалваното разпореждане, в което, за да откаже предоставяне на правна помощ, се е позовал на неизпълнените указания и неудостоверени от жалбоподателите предпоставки за уважаването на искането, предвидени в чл.23 ал.3 ЗПП.Допълнително е приел и,че са налице условията на чл.24 ал.2 т.1 и т.2 ЗПП за постановяването на отказ, тъй като предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на жалбоподателите, а претенцията им е очевидно неоснователна. Така постановеното определение е правилно. Настоящият състав напълно споделя изложените в обжалваното определение на въззивния съд мотиви за отказ. В резултат неизпълнението на дадените от съда указания за деклариране от страна на молителите на обстоятелства и представяне на съответни доказателства, съдът не е могъл да извърши преценката си и да направи обоснован извод,че лицата не разполагат със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Доколкото, съгласно съдебната практика, на тълкуване подлежи волята на съда, изразена в диспозитива на съдебното решение, когато тя е неясна, съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълнимо, а в случая предмет на обжалването с подадената частна касационна жалба е определение на въззивната инстанция за потвърждаване на отказ за тълкуване на потвърдено с окончателен съдебен акт определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, САС правилно, според настоящия състав, е намерил,че са налице и предпоставките на чл.24 т.т.1 и 2 ЗПП. Неоснователно е поддържаното в частната жалба оплакване,че съдът е следвало да извърши служебни справки за установяване на обстоятелствата, които е приел за недоказани във връзка с твърдението на С.,че не могат да си позволят адвокат, тъй като законът не му вменява такова.Напротив, видно от текста на разпоредбата на чл.23 ал.3 ЗППсъщият изисква активно процесуално съдействие от страната,поискала правната помощ /да представи декларация за имущественото си състояние и да ангажира доказателства, издадени от съответните компетентни органи/. Допълнително основание за извод,че молбата за предоставяне на правна помощ за излагане на основания за допускане на касационно обжалване е неоснователна представлява и служебно известният на състава факт,че С. Г. С. е вписана като член на Варненска адвокатска колегия /а това е декларирано и изрично в приложеното на лист 116 от първоинстанционното дело пълномощно за упълномощаването й от С. С./. При това обстоятелство не би могло да се приеме,че страната се нуждае от допълнителна правна помощ, поради липса на съответната квалификация. Като е отказал да уважи молбата на С. за допускане на правна помощ за представяне на изложение на основания за допускане на касационно обжалване към частната им касационна жалба, Софийски апелативен съд е постановил правилен съдебен акт, който подлежи на потвърждаване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение