Определение № 151 от 12.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 655/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Д. срещу решение № 260083 от 26.11.2020 г. по в.гр.д.№ 819 от 2020 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 22 от 06.08.2020 г. по гр.д.№ 74 от 2019 г. на Районен съд- Ивайловград и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от С. С. Д. срещу Б. Х. иск с правно основание чл.108 ЗС за 4/6 ид.ч. от следния недвижим имот: застроено място с площ от 1070 кв.м., представляващо УПИ VIII-..... в кв. ..... по подробния устройствен план на [населено място], общ.И., обл.Х., одобрен със заповед за улична регулация № 1160 от 03.08.1935 г., ведно с 4/6 ид.ч. от намиращата се в мястото едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 154 кв.м., състояща се от антре, две стаи и санитарен възел. Пълномощникът на касатора твърди, че решението на въззивния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на въззивното решение с т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС по следния правен въпрос: Длъжен ли въззивният съд, в случая че въззивната жалба съдържа, според него, обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест, задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест или непълнота на дадените в доклада указания не са събрани в първата инстанция ? В писмен отговор от 17.02.2021 г. пълномощникът на ответника по жалбата Б. Х. оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира и за направените по делото пред ВКС разноски. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска. За да постанови решението си за уважаване на предявения ревандикационен иск, първоинстанционният съд е приел, че ищецът С. С. Д. е собственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот на основание два договора за продажба на наследство от 03.12.2018 г., сключени в изискуемата от закона форма /писмена с нотариална заверка на подписите/ и вписани в службата по вписванията на 11.12.2018 г., с наследници на Г. Т. Ч.- А. Г. Ч. и А. Д. Г.. Приел е, че обстоятелството, че процесният имот е бил част от наследството на Г. Т. Ч. се установявало от представените по делото удостоверение за наследници на Г. Ч., от констативен нотариален акт за собственост № ..... от 21.08.2018 г. и от приложените към нотариалната преписка материали, от които било видно, че А. Г. Ч. е придобил 1/2 ид.ч. от този имот по наследство от баща си Г. Т. Ч., починал на 18.10.1984 г., който от своя страна го е придобил на оригинерно основание, живеейки повече от 10 години в процесния имот. За да постанови решението си за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал правото си собственост. За основателно е прието възражението на ответника, че по делото няма доказателства за принадлежността на имота към имуществото на праводателите на ищеца Г. Т. Ч. и Т. А. Ч.. Представеният по делото констативен нотариален акт № ..... от 21.08.2018 г. не бил официален документ и поради това нямал посочената в чл.179, ал.1 ГПК доказателствена сила по отношение на констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. С оглед на това въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е било да ангажира доказателства във връзка с оспорения констативен нотариален акт за собственост на праводателя му А. Г. Ч.. В тази връзка е прието, че неправилно първоинстанционния съд е зачел правата по този нотариален акт. Предвид тези мотиви на съда касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие на въззивното решение с т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС по поставения от касатора правен въпрос: Длъжен ли въззивният съд, в случая че въззивната жалба съдържа, според него, обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест, задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест или непълнота на дадените в доклада указания не са събрани в първата инстанция ? В тълкувателното решение е прието, че в този случай въззивният съд е длъжен да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест или непълнота на дадените в доклада указания не са били извършени в първата инстанция. В противоречие с това тълкувателно решение, въпреки че е приел, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения във връзка с разпределение на доказателствената тежест /защото неправилно първоинстанционният съд бил приел, че въпреки оспорването му от ответника констативният нотариален акт № ..... от 28.08.2018 г. легитимира А. Ч. като собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от процесния имот, тоест че тежестта на доказване при оспорване на констативен нотариален акт е за оспорващия, а според въззивният съд при оспорване на констативен нотариален акт тежестта на доказване била за страната, която го е представила и се позовава на него/, въззивният съд не е дал указания на страните и конкретно на ищеца за възможността да предприеме необходимите процесуални действия по посочване и събиране на доказателства във връзка с оспорването на констативния нотариален акт. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.