Определение № 1026 от 05.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 637/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Евро Енерджи Болкан“ ООД, чрез адв. Г. Г., срещу решение № 1320 от 13.11.2023г., постановено по гр.д. № 1818/2023г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260048/26.05.2023 г. по гр. д. № 11687/2020 г. на Районен съд-Варна, с което по иск по чл.90, ал.1, пр.1, вр. чл.88 ЗКИР, предявен от „Минев солар“ ЕООД е прието за установено по отношение на „Евро Енерджи Болкан“ ООД, че в Службата по вписвания при РС-Елхово е вписано несъществуващо обстоятелство - договор за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура от 18.03.2009 г., вписан в Служба по вписвания при РС- Елхово с входящ № 1017/27.06.2019 г, акт 80, том IV и е отменено на основание чл.537, ал.2 ГПК вписването на този договор.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Всеки от трите иска по чл.90 ЗКИР, съединен с искане по чл.88 ЗКИР, е установителен, поради което за предявяването му ищецът следва да обоснове наличие на правен интерес; налице ли е правен интерес от негова страна, без да сочи нарушени и/или нереализирани права и процесуално допустим ли е предявеният иск?

2. С този иск установява ли се нищожност или унищожаемост на сделка, която вписаният акт материализира; вписването елемент ли е от фактическия състав на сделката ?

3. Кой е предметът на исковете по чл.90, вр. чл.88 ЗКИР – установяване на недопустимост и недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство, или неговото заличаване?

По горните три въпроса се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

4. Допустимо ли е учредяването на сервитути по чл.64 ЗЕ във форма на описания по-горе договор, съгласно редакцията на закона към датата на сключване на договора и подлежат ли на вписване сервитути за ползване на изградените съоръжения на техническата инфраструктура; подлежат ли на отбелязване в кадастъра в качеството им на „зони на ограничения върху поземлените имоти“ по смисъла на § 1, т.20 ДР на ЗКИР / чл.2, ал.2, т.4, чл.32, б.“б“ ЗКИР/ и съгласно Правилника за вписванията ?

5. Допустимо ли е сервитути по ЗЕ да се уговарят с безвъзмездна сделка между съсобственици на два съседни имота, служещ и господстващ, които са и енергийни предприятия по смисъла на § 1, т.24 ЗЕ, през които се прокарва кабел ниско ел.напрежение, както и да се уговаря правото на безвъзмездно ползване – отказ от получаване на обезщетение от титуляра на имота по смисъла на ЗЕ; какво е правното значение на отказа от получаване на обезщетение от титуляра на имота спрямо трети лица, включително и по отношение на ползвателя?

6. Намира ли приложение текстът на чл.64, ал.8, изр.2 ЗЕ към процесния случай, в който съоръженията за присъединяване са изградени преди влизане в сила на цитирания законов текст ?

7. Изключва ли редакцията на чл.64 ЗЕ /редакция към ДВ, бр. 36/04.04.2008г./, действаща към момента на изграждане на съоръженията /2009г./ възможността за договорно уреждане на сервитутни права за такива съоръжения, или съществува законова възможност за договорно уреждане на сервитутните права във връзка с изградени към 2009 г. съоръжения и енергийни предприятия по смисъла на § 1, т.24 ЗЕ, как тя се отнася към действащата редакция на чл.64, ал.4 ЗЕ?

8. Предпоставките за възникване на сервитутите преди изменението на чл.64 ЗЕ от 2012 г., какъвто е договор за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура от 18.03.2009 г., с начина им на възникване – по силата на закона, както е отграничено спрямо сервитутите по чл.193 ЗУТ в мотивите на ТР № 7/2013 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, като задължение, което подлежи на отбелязване в кадастъра, в качеството на „зони на ограничения върху поземлените имоти“ по смисъла на чл. 34, ал.1, вр. § 1, т.20 ДР на ЗКИР / чл.2, ал.2, т.4, чл.32, б.“б“ ЗКИР/ в полза на енергийните предприятия, които се вписват в имотния регистър при условията и по реда на ЗКИР, а до откриване на производство по създаване на имотен регистър – по реда на ПВп, като направеното вписване противоречи на закона и на ПВп ?

Касаторът сочи, че по последните пет въпроса е налице противоречие между изводите на въззивния съд и практиката на ВКС - ТР № 7/2013 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС; решение № 22 от 23.09.2021 г. по т.д. № 2925/2019 г. на ВКС, I-во т.о. и определение № 521/08.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2339/2021 г. на ВКС, I-во г.о.

В срок е постъпил отговор на касационната жалба от „Минев солар“ ЕООД“, чрез адв. В.. Оспорва се наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, от ищеца по делото срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът „Минев Солар“ ЕООД е собственик на поземлен имот № * от КВС, с площ 3.667 дка, находящ се в землището на [населено място], [община]. Ответникът „Евро Енерджи Болкан“ ЕООД е собственик на поземлен имот № * от КВС на [населено място]. Двата имота са с начин на трайно ползване - производство на ел.енергия.

С договор за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжение на техническата инфраструктура от 18.03.2009 г., който договор е сключен на основание чл. 193 от ЗУТ, „Минев солар“ ЕООД, като собственик на поземлен имот №* е учредило безвъзмездно в полза на „Евро Енерджи Болкан“ ЕООД, като собственик на поземлен имот № *, сервитут: право на прокарване на кабелно ел. захранване за имот № * през част от поземлен имот №*. Сервитутът е учреден като безсрочен. Договорът е вписан на 27.06.2019г. в Службата по вписванията при РС- Елхово.

Съдът е посочил, че от преписката на община Елхово с изх.№ 11-03-379/07.07.2021 г. се установява, че няма започнато производство за извършване на процедура по чл.210 и чл.211 от ЗУТ за поземлен имот № * по КВС на [населено място], идентичен с ПИ № *. Въз основа заключението на съдебно- техническата експертиза е прието за установено, че към 18.03.2009 г. не е имало влязъл в сила подробен устройствен план за процесния имот. Одобрен ПУП има от 11.05.2009 г., когато е издадена заповед № ТСУ-13/11.05.2009 на кмета на община Елхово. С одобрения подробен устройствен план /парцеларен план/ за изграждане на подземен електропровод от поземлен имот * до електропровод 20 КV по КВС на [населено място] са определени местоположението на засегнатите имоти през които минават съоръженията на техническата инфраструктура, а именно: нива - частен имот № * на М. Минев Минев; нива - частен имот № * на А. Ж. К.; полски път - № * на община Елхово.

При така приетото за установено, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК вр. чл.88 вр. чл.90 ал.1 пр.1 ЗКИР е допустим - за ищеца е налице правен интерес от предявяването му, защото с вписването на договора за безвъзмездно учредяване на сервитут е засегнато правото му на собственост като собственик на служещия имот.

Изложени са мотиви, че по предявения иск в тежест на ответника е да се установи, че е вписано съществуващо обстоятелство, а именно наличието на валиден договор за безвъзмездно учредяване на сервитут, както и че са спазени изискванията на ПВ за вписване на акта. Съдът е посочил, че с иска по чл. 90 от ЗКИР не се разрешава материалноправен спор относно разпоредителната сделка, но в мотивите на съдебния акт преюдициално подлежи на разглеждане нейната действителност, тъй като ако такава не е налице, не може да се приеме, че е вписано съществуващо обстоятелство.

По- нататък в решението си въззивният съд е посочил, че ищецът се позовава на нищожност на вписания акт, поради неспазване на специалните изисквания на Закона за енергетиката за учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. В тази връзка са изложени мотиви, че страните са енергийни предприятия по смисъла на параграф 1, т. 24 от ЗЕ и за регулиране на отношенията между тях следа да се приложи ЗЕ като специален по отношение на общия ЗУТ. Според чл. 64 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, при които в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. Сервитутите възникват, когато:има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

В случая, предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че първото изискване за възникване на сервитут - да има влязъл в сила ПУП не е осъществено. Посочено е, че обезщетение на собственика на служещия имот се дължи, само ако има влязъл в сила ПУП, какъвто в случая няма и поради липса на влязъл в сила ПУП, на собственика на служещия имот не се следва възнаграждение, защото не е възникнало сервитутно право. Следователно щом няма сервитут, не следва такъв да бъде вписван в службата по вписванията.

В заключение въззивният съд е посочил, че липсата на влязъл в сила ПУП на служещия имот обуславя извод, че процесният договор е сключен в противоречие с императивната разпоредба на чл. 64 от ЗЕ, поради което се явява нищожен.Вписването на нищожен акт съставлява по същността си вписване на несъществуващо обстоятелство и предявеният иск е основателен.

При тези мотиви на въззивния съд не следва да се допуска касационно обжалване по първия въпрос, който е за необходимостта ищецът да обоснове правния си интерес от предявяване на иск по чл. 90 ЗКИР. Исковете по чл. 90 от ЗКИР са установителни и по отношение на тях, доколкото в закона изрично не е предвидено друго, е приложимо общото правило на чл. 124, ал.1 ГПК, предвид на което и процесуална предпоставка за допустимостта на иска е наличието на правен интерес от предявяването му. Относно задължението на ищеца по предявен установителен иск да изложи твърденията, с които обосновава правния си интерес е налице трайна и последователна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване. В частност налице е и такава по исковете по чл. 90 ЗКИР /определение № 647 от 20.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6097/2014г., I г. о./, която практика не се нуждае от осъвременяване, предвид на което и по поставения въпрос не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

По следващите два въпроса, свеждащи се до предмета на исковете по чл. 90 ЗКИР, също не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, защото и по тях има формирана практика на ВКС. В определение № 511 от 7.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2133/2021 г., II г. о. е прието, че предмет на иска по чл. 90 от ЗКИР е установяване на пороци във вписването /фактите, сочещи на недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство/, т. е. дали са спазени правилата за вписване, предвидени в Правилника за вписванията и ЗКИР, действали към момента на извършването му. Същият не е за установяване на съществуването на вещни права, нито за недействителност на договор за вещни права.

По следващите пет въпроса също не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото не са изведени от мотивите на въззивното решение. Видно от последното въззивният съд не се е произнасял конкретно по тези въпроси.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. В последното съдът е приел, че е бил представен за вписване и е вписан договор, сключен между страните по делото, за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжение на техническата инфраструктура от 18.03.2009 г., който договор е сключен на основание чл. 193 от ЗУТ, а искът е уважен с мотиви, че не са били налице предпоставките за възникване на законовия сервитут по чл. 64 ЗЕ.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение