Определение № 243 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2422/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 208 от 29.06.2022г. по в.т.д. № 256/2022г. на Апелативен съд – Варна в частта, в която е потвърдено решение № 6 от 06.01.2022г. по т.д. № 1370/2020г. на Окръжен съд – Варна за осъждане на касатора да заплати, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на Г. С. С. сума над размера от 25 000 лева до 75 000 лева (допълнително 50 000 лева), представляваща останало дължимо обезщетение за причинените й неимуществени вреди от настъпило на 01.07.2018г. пътнотранспортно произшествие по причина на водача на мотоциклет “Ямаха“, с ДК [рег.номер на МПС], В. Д. Д., чиято гражданска отговорност е била застрахована при касатора, със законна лихва за забава считано от 15.07.2020г., датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното изплащане на обезщетението.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.

Излага оплаквания, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди над размера от 50 000 лева, при приспадане на платените преди образуване на делото 25 000 лева и 25 000 лева, за които въззивното решение не е обжалвано, не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Подобен размер на обезщетение не държи сметка да обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП. С личния си труд ищцата не би могла да реализира такъв приход. Не е следвало да се кредитират показанията на изслушания свидетел (майката на ищцата), доколкото те са заинтересовани, тенденциозни и целящи да се мотивира съдът да присъди по-голям размер на обезщетението. Психическите травми на ищцата са останали недоказани. Тя не е търсила специализирана помощ.

Касаторът иска да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, то да бъде отменено и исковете по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД над размера от 25 000 лева, със законните лихви, да бъдат отхвърлени.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1.Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респективно загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП?

Страната се позовава на постановките на ППВС № 4/1968г. и възприетото в съдебните решения по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., т.д. № 2143/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.

2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?

За обосноваването на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 страната отново се позовава на ППВС № 4/1968г., както и на възприетото в Решение № 93 от 23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 104 от 25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 73 от 27.05.2014г. по т.д. № 3343/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 114 от 03.11.2014г. по т.д. № 1053/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 101 от 03.07.2014г. по т.д. № 4391/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 158 от 17.10.2014г. по т.д. № 3594/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 4 от 03.08.2015г. по т.д. № 40/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 749 от 05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 223 от 13.04.2017г. по т.д. № 2273/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

3.Релевантни ли са за критериите по чл. 52 от ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение на размера на обезщетението?

Касаторът счита въззивното решение и очевидно неправилно. Присъдено е високо по размер застрахователно обезщетение при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост, които е основание за допускане на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

От насрещната страна по жалбата Г. С. С. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта на присъденото обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ в размер от 75 000 лева, при съобразяване на извършеното плащане от застрахователя на сума от 25 000 лева, съставът на Апелативен съд – Варна е приел, че към 01.07.2020г. „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно мотоциклет “Ямаха“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата в [населено място], около 05.00 часа, на пешеходна пътека на [улица]в[жк], е настъпило пътнотранспортно произшествие по причина на В. Д. Д., водач на моторното превозно средство – той е управлявал мотоциклета с превишена скорост – 96. 66 км/ч, в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и не е пропуснал Г. С. С., пешеходец (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП), при което тя е била блъсната. Обстоятелства във връзка с виновното и противоправно поведение на водача са били установени въз основа на сключено споразумение № 260156/09.11.2020г. по н.о.х.д. № 4456/2020г. по описа на Районен съд – Варна, както и не са били спорни по делото. На Г. С. С., тогава на 15 години, са били причинени травматични увреждания, довели до физически болки, неудобства при възстановяването и психически страдания.

За уврежданията въззивният съд, въз основа на заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, събраните писмени доказателства и изслушаните свидетели, е приел, че са счупване на лява подбедрица, счупване в областта на дясно бедро, счупване на лява петна кост, комбинирана травма в областта на пръстите на лявата ръка – счупване на 4-то метакарпална (предкиткова) кост, счупване на проксимална фаланга на 4 пръст, средна фаланга на 3-ти и 4-ти пръст, проксимална фаланга на 5-пръст на лявата ръка, разкъсно-контузни равни в областта на двете бедра, лявата подбедрица, десния глезен, лявата ръка. Травматичните увреждания в областта на левия горен и долните крайници са наложили провеждане на оперативно лечение, а именно фиксация в областта на счупванията. Обусловено е било трайно затруднение на движението 6-7 месеца и нужда от чужда помощ около 2 месеца при обслужването. На ищцата предстоят още медицински интервенции (ново оперативно лечение да екстракция на остеосинтезиращия материал), причиняващо затруднение в движението на долните крайници за период, надхвърлящ един месец. Налице е невъзможност за пълно разгъване и сгъване на ставите на трети и четвърти пръсти на лявата ръка. Останали са белези в областта на долните крайници, които са видими, ясно отчетливи, създават асиметрия и накърняват естетическата самооценка на ищцата. Също съгласно въззивното решение, са били нарушени социалните контакти на ищцата. Тя е учила в паралелка професия „Танцьор“, специалност „Народни танци“, и са загубени възможностите й за професионална реализация, свързани с танцовото изкуство. При младата й възраст е изживяла за период около една година бурна стресова реакция, последвана от постепенно преработване на разстройството в адаптацията, изразяващи се в чувство на тревожност, безпокойство, неувереност, потиснатост, страхове, смущения в съня, усещане за голяма лична загуба и социална непълноценност. Последните обстоятелства са били установени от заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебна психологическа експертиза,

С оглед всички тези обстоятелства за справедлив размер на обезщетението за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 100 000 лева, или счетени дължими пълните претендирани още 75 000 лева обезщетение, извън заплатените доброволно от застрахователя 25 000 лева, така както е приел и първоинстанционният съд. Според изложеното във въззивното решение тази сума ще възмезди ищцата адекватно за всички преживени болки и страдания, както и за тези, които ще продължава да търпи за в бъдеще.

При тези установени обстоятелства първият от поставените от касатора въпроси не е правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело съгласно разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ – част от правния спор и обусловил изхода на делото. Това е, тъй като въззивният съд не се е произнасял по обстоятелства във връзка с конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на Г. С. С. - размер на нейните доходи, финансовия й принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното й положение и принос за обществото, нито съдът е имал задължение да се произнася по такива обстоятелства - те не са били въведени като относими към определянето на размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД (евентуалното му намаляване) от касатора нито с отговора или допълнителния отговор на исковата молба, съответно допълнителната искова молба по приетия и неоспорен ред за разглеждане на делото като търговски спор (чл. 367 и сл. от ГПК), нито с подадената въззивна жалба или по-късно до подаване на касационната жалба на застрахователното дружество. По същество, с оглед младата възраст на ищцата, обстоятелствата са били и неотносими.

При оплакванията във въззивната жалба на застрахователното дружество относно обстоятелствата, приети от първоинстанционния съд като обосноваващи обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, съответно потвърждаването на това обезщетение като дължимо във въззивното решение, вторият поставен от касатора въпрос е такъв от значение за изхода на конкретното дело.

По отношение на този въпрос обаче не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд.

На въпроса е даден принципен отговор със задължителната практика на Върховния съд в постановление и този отговор се отнася включително за случай на търсено обезщетение за неимуществени вреди от болки, страдания и неудобства след настъпили травматични увреждания при пътнотранспорно произшествие. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, включително посочените от касатора съдебни решения - за необходимост от точно очертаване на всички релевантни за определяне на размера на обезщетението обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай, и тяхното оценяване. В случая въззивният съд е посочил всички относими към случая обстоятелства и е определил размер на обезщетението съответно на тези обстоятелства.

При посочената съдебна практика на Върховния касационен съд, не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Третият поставен от касатора въпрос във връзка със задължение на съда при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди и икономическата конюнктура в страната е значим за изхода на делото, но по отношение на него също не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, нито от практиката на Върховния касационен съд. Разпоредбата на чл. 492 от КЗ въвежда минимална застрахователна сума (лимит на отговорността) относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като с КЗ е транспонирана Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия), включително относно предвидените в чл. 9 от директивата минимални суми за телесни увреждания или имуществени вреди, с цел да се предвиди, че минималното покритие на застраховката няма да се обезцени във времето (т. 13 от съображенията към директивата). Конкретните социално-икономически условия по времето, когато е настъпило увреждането, както и нормативно установеният лимит на отговорност на застрахователя, като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл е съдебната практика. В случая въззивният съд не се е позовал изрично на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за съответния период на действие на застрахователния договор или на икономическите условия в страната към датата на пътния инцидент, но те са били фактически съобразени. По същество липсва посочена от самия касатор във връзка с въпроса съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), а при съществуващата съдебна практика не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, на което също се позовава касаторът (например решение № 104 от 25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 157 от 28.11.2014г. по т.д. № 3040/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 215 от 03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 62 от 24.07.2020г. по т.д. № 777/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 103 от 02.11.2020г. по т.д. № 2181/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 103 от 09.11.2020г. по т.д. № 2546/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 60112 от 01.12.2021г. по т.д. № 1221/2020г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 12 от 14.07.2022г. по т.д. № 194/2021г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.).

Неоснователно е твърдението на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, изр. 3 от ГПК.

Очевидната неправилност на въззивното решение е самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, за което касационният съд следи служебно като израз на обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване. Това основание е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, свързани с частния интерес на страните от разрешаването на правния спор. Понятието „очевидна неправилност“ е във връзка с изчерпателно посочените основания за касационно обжалване и отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, като конкретното му тълкуване е предоставено на Върховния касационен съд. В този смисъл е възприетото в Решение № 15 от 06.11.2018г. по к.д. № 10/2018г. на Конституционния съд.

В практиката си, най-общо, Върховният касационен съд определя очевидната неправилност като неправилност на въззивното решение, която може да бъде изведена от неговите мотиви, при пороци на решението, при които са накърнени основните принципи на гражданския процес, така че не е постигната основната цел на правораздаването - да е справедливо, при което и касационната жалба трябва да бъде селектирана и разгледана.

При неправилност поради нарушение на материалния закон трябва да се касае за нарушение на императивна правна норма, приложение на правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, приложение на несъществуваща или отменена правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, с което е нарушен принципът на законност по чл. 5 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1 от Конституцията. При неправилност поради необоснованост трябва да е налице нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи, с което да е нарушен принципът за установяване на истината по чл. 10 от ГПК, вр. чл. 121, ал. 2 от Конституцията. При неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила трябва да има нарушение на посочените в чл. 5 - чл. 13 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 121 от Конституцията принципи и изисквания към правораздаването като справедливо, приемано в практиката на Върховния касационен съд като пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността и др.

По настоящото дело не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради негова очевидна неправилност, тъй като липсва вероятност то да страда от посочените пороци, поради които да е неправилно. Касаторът прави оплаквания за несправедливо високо обезщетение в нарушение на чл. 52 от ЗЗД – оплаквания по приложението на закона, но те не могат да обосноват квалифицирана неправилност по смисъла на чл. чл. 280, ал. 2, изр. 3 от ГПК, така както тя е определена по-горе, въз основа на практиката на Върховния касационен съд.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна в обжалваната част.

Касаторът е поискал присъждане на направените в касационното производство разноски по чл. 78, ал.1, вр. чл. 81 от ГПК, но предвид изхода на спора няма основание за присъждане на такива разноски.

С подадения отговор на касационната жалба на другата страна от адв. Н. А. В., процесуален представител по пълномощие на Г. С. С., е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съгласно приложен Договор за правна помощ от 04.10.2022г., съдържащ уговорка за предоставяне на безплатни услуги по причина, че се касае за материално затруднено лице. С оглед цената на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, обжалваната от застрахователното дружество част от въззивното решение (интерес от 50 000 лева) и недопускане до касация на това решение, на адвоката следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение от 1 522. 50 лева, съгласно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на Наредбата към датата на изготвяне на отговора (07.10.2022г.) – ѕ от минималното възнаграждение от 2 030 лева.

Воден от горното съдът