Определение № 60423 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3866/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. В. Й. (малолетен) чрез неговата майка и законен представител П. Т. Т., чрез пълномощник адв. М. срещу определение № 138 от 24.06.2021 г. по ч. гр. д. № 372/2021 г. на Окръжен съд – Хасково. С последното е потвърдено определение от 22.04.2021г. по гр. д. № 1586/2020 г. на Районен съд – Димитровград за прекратяване на производството по делото, образувано по предявените от П. Т. Т. против В. Г. Й. искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал.2 СК, поради липса на международна подведомственост на българските съдилища. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Ответникът В. Г. Й. чрез адв. С. – М. е подал отговор в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, с който ангажира становище за недопустимост на касационната жалба, а в случай на допустимост на сезирането го счита за неоснователно. При преценка на допустимостта на настоящото производство този състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното. Частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Предмет на делото са предявени от П. Т. Т. против В. Г. Й. искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК - за упражняване на родителските права по отношение на малолетното им дете К. В. Й., родено на 15.04.2015 г. и свързаните с него: определяне местоживеенето на детето, режима на лични отношения с другия родител (бащата) и издръжката му, както и за постановяване на решение, заместващо съгласието на ответника да бъде разрешено на малолетното дете да напуска пределите на страната. Производствата по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 СК са на спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения и страни по тях са единствено родителите на детето, а не и самото то. В случая частната касационна жалба е подадена от името на малолетното дете чрез неговата майка и законна представителка П. Т. от упълномощената адв. М.. След като обаче детето не е страна в разглежданите съдебни производства, то не притежава признато от закона право да обжалва постановените в тях актове. Настоящият касационен жалбоподател не е надлежна страна по така предявените искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК и не е легитимиран да атакува по пътя на инстанционния контрол въззивното определение, потвърждаващо преграждащото развитието на делото определение, поради международна неподведомственост на сезирания български съд. Вън от горното основание съществува и друг аргумент в подкрепа на извода за недопустимост на настоящото касационно производство по жалбата срещу произнасянето на въззивния съд в частта му по претенцията по чл. 127а, ал. 2 СК. Въззивното решение по това искане не би подлежало на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК. А по правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и въззивните определения, с които се потвърждават преграждащи развитието на делото определения по дела, решенията по които са изключени от обхвата на касационния контрол. Следователно производството по всички определения по чл. 274, ал. 3, т. т. 1 и 2 ГПК, за които са налице предпоставките по чл. 274, ал.4 ГПК е двуинстанционно. По изложените съображения частната касационна жалба не може да бъде разгледана по същество, а образуваното по нея производство следва да бъде прекратено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.