Определение № 2954 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2118/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. В касационната жалба на „Лено“ АД, [населено място] срещу решението по в. т. д. № 683/2025 г. на Софийски апелативен съд, по която наред с касационната жалба на А. П. Ц., действаща като ЕТ „АЛЛА – А. П.“, [населено място] е образувано настоящото дело, е инкорпорирано искане да бъде спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 161 от 31.03.2026 г. по в. т. д. № 683/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, шести състав в частта, с която е потвърдено решение № 559 от 15.04.2025 г. по т. д. № 611/2024 г. на Софийския градски съд, ТО, VI-25 състав в частта, с която „Лено“ АД е осъдено да заплати на А. П. Ц. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 993,95 евро, представляваща разликата между реално предоставени по договора 20 000 евро и върнати от А. П. Ц. общо 20 993, 95 евро, като платена без основание по нищожния договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6263/7.03.2019 г. Касационната жалба на „Лено“ АД е насочена и срещу въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение № 559 от 15.04.2025 г. по т. д. № 611/2024 г. на Софийския градски съд, ТО, VI-25 състав в частта, с която е прогласен за нищожен на основание чл. 38, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД договорът за заем Бизнес кредит клиентски № 6263/7.03.2019 г., сключен между А. П. Ц. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „АЛЛА - А. П.“, [населено място], като заемополучател и „Лено“ АД, [населено място], като заемодател. Касационната жалба на „Лено“ АД срещу въззивното решение е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представен е документ за внесена такса. В изпълнение на указанията на съдията-докладчик, дадени с разпореждане от 01.10.2026 г., връчено на „Лено“ АД на 19.10.2026 г., касационният жалбоподател търговско дружество е представил платежно нареждане на „Юробанк България“ АД от 26.10.2026 г., от което се установява, че по сметката на Върховен касационен съд е преведена сумата от 993, 95 евро. Постъпването на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено от счетоводител на съда на 27.10.2026 г. При тези данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение