Определение № 400 от 10.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1109/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „И-КАРД“ ООД, представлявано от адв. П. Р., срещу решение № 61 от 04.02.2025г. по в.т.д. № 969/2024г. на САС, ТО в частта, с която е отменено решение № 1150 от 29.09.2024г. по т.д. № 2888/2021г. на СГС, ТО, VI-14 състав, поправено с решение № 1314 от 03.10.2024г., в частта, с която е прекратено производството по иска на синдика на „Ню Геймс” АД /н/ - Т. Н. против „Ню Геймс” АД /н/ и „И-Кард” ООД по чл.645, ал.4 ТЗ за прогласяване недействителността по отношение на кредиторите на „Ню Геймс” АД /н/ на изявлението за прихващане на „Ню Геймс” АД, обективирано в протоколи за прихващане с дати 01.08.2020г.; 31.10.2020г.; 05.11.2020г. и 04.12.2020г., с негови насрещни вземания към „И-Кард” ООД и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по кумулативно предявените искове с правно основание чл.645, ал.3 ТЗ и чл.645, ал.4 ТЗ от друг състав на СГС.

Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по исковете по чл.645, ал.3 и ал.4 ТЗ следва да бъде прекратено. Твърди, че нито в исковата молба, нито в допълнителната искова молба синдикът не е предявил иск по чл.645, ал.4 ТЗ с предмет недействителност на прихващането, извършено от „Ню Геймс” АД, като не е поискал словесно да се отменят и правните последици от прихващането, за което е необходимо да бъде поискано и обявяване на недействителност и на прихващането, извършено от „Ню Геймс” АД. Сочи, че с оглед петитума на исковата молба с доклада си по чл.146 ГПК, съобщен на страните с определение от 18.11.2022г., първоинстанционният съд е направил преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като е определил, че искът по чл.645, ал.3 ТЗ е главен, а този по чл.645, ал.4 ТЗ е евентуален, и тъй като синдикът не е възразил срещу този доклад, същият е обявен за окончателен и правото на синдика да възрази срещу съдържанието на доклада се е преклудирало. Счита приетото от въззивния съд, че синдикът е предявил кумулативно иск както по чл.645, ал.3 ТЗ, така и по чл.645, ал.4 ТЗ, за противоречащо на практиката на ВКС.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК поради недопустимост на въззивното решение. Излага и довод за наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Процесуалноправния въпрос за наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за воденето на конститутивен вид искове, попадащи в квалификацията на чл.124, ал.3 ГПК, към които спада и искът с правно основание чл.645, ал.3 ТЗ.

2. Следва ли при обявяване на недействителност на едностранна сделка – прихващане по смисъла на чл.103 и чл.104 ЗЗД, по молба на синдика на дружество в несъстоятелност в петитума на исковата молба да се заяви и искане за обявяване на недействителност на прихващането, извършено от другата страна – ответник по делото, за да е налице правен интерес от исканата защита, и ако това не е направено, какви са правните последици от така постановеното решение: води ли то до имуществено разместване и възстановяване в патримониума на имуществото на дружеството в несъстоятелност?

Касаторът твърди, че въпросите са решени в противоречие с решение № 50015 от 26.06.2023г. по т.д. № 2739/2021г. на ВКС, II т.о.

Ответникът Т. Н. в качеството му на временен синдик на „Ню Геймс” АД /н/, представляван от адв. К. М. и адв. Л. Г., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Оспорва довода за недопустимост на въззивното решение, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл именно във връзка с очертания предмет на делото и в рамките на търсената правна защита. Намира, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като първият въпрос е поставен теоретично и е свързан с необосновата теза на касатора, че при иницииране на производството от страна на синдика не е поискано обявяване на недействителността на прихващането, извършено от несъстоятелния длъжник, което се отнася и за втория формулиран въпрос. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът „Ню Геймс” АД /н/ не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от ищеца - синдика на „Ню Геймс” АД /н/ Т. Н., срещу първоинстанционното решение и решението по чл.247 ГПК, с което е прекратено производството по предявения от него иск по чл.645, ал.4 ТЗ, и въззивна жалба от ответника „И-Кард” ООД срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният против него иск по чл.645, ал.3 ТЗ.

Приел е, че във връзка с първоначалното решение е спорен пред въззивната инстанция въпросът за неговата допустимост в частта, с която е обявена недействителността по отношение кредиторите на „Ню Геймс“ АД /н/ на изявлението за прихващане на „Ню Геймс“ АД на негови вземания с насрещни такива на „И-Кард“ ООД, обективирани в протоколи за прихващане с дата 01.08.2020г.; 31.10.2020г.; 505.11.2020г. и 04.12.2020г., както и правилността на преценката на първата инстанция относно вида съединяване на иска по чл.645, ал.3 ТЗ с този по чл.645, ал.4 ТЗ. Намерил е, че тези въпроси следва да бъдат разгледани заедно, като е съобразил практиката на ВКС - определение № 197/14.04.2021 г. по т.д. 1170/2020г. на II т.о. и решение № 50015/26.06.2023г. по т. д. № 2739/2021г. на II т.о., че в специфичната хипотеза, в която прихващането е уговорено чрез споразумение/договор между длъжника и негов кредитор, заличаването на погасителния ефект на прихващането като необходимо условие за попълване на масата на несъстоятелността с парите или вещите, предмет на прихващането, е възможно само при едновременно признаване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на насрещните изявления за прихващане на двете договарящи страни, тъй като самото прихващане е последица от постигнато общо съгласие на страните вземанията им да бъдат погасени на основание чл.104 ЗЗД до размер на по-малкото от тях. Поради обвързаността на двете изявления, формиращи съдържанието на споразумението за прихващане, синдикът, а при негово бездействие всеки кредитор на несъстоятелността, има правен интерес да предяви иск по чл.654, ал.4 ТЗ за оспорване на извършеното от длъжника прихващане само ако оспори като недействително на основание чл.654, ал.3 ТЗ и прихващането, извършено от кредитора, и обратното.

Въззивният съд е приел, че в процесния случай синдикът Т. Н. е предявил в условия на кумулативно съединяване (изрично посочено в исковата молба) исковете по чл.645, ал.3 ТЗ и по чл.645, ал.4 ТЗ, т.е. едновременно е поискал обявяване недействителността по отношение кредиторите на „Ню Геймс“ АД /н/ както на изявлението за прихващане на кредитора „И-Кард“ ООД, така и това на длъжника „Ню Геймс“ АД /н/, обективирани в процесните протоколи за прихващане. Намерил е, че така съединени и съобразно разясненията на ВКС, исковете са допустими, защото ищецът има правен интерес в конкретния случай същите да бъдат уважени едновременно. Посочил е, че предявяването на който и да е от тях отделно, включително при условия на евентуално съединяване, е лишено от правен интерес, а последният е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Изтъкнал е, че след като първоинстанционният съд, при неправилно възприемане вида на съединяването на исковете, в отклонение на диспозитивното начало и при липса на правен интерес само от иск срещу една от страните по споразумението за прихващане, е разгледал по същество само иска по чл.645, ал.3ТЗ, неправилно е оставил без разглеждане иска по чл.645, ал.4 ТЗ от една страна, а от друга – е постановил недопустимо решение по лишен от правен интерес иск, (какъвто интерес липсва за самостоятелното му предявяване и разглеждане).

По тези съображения въззивният съд е намерил, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта, в която е разгледан самостоятелно искът по чл.645, ал.3 ТЗ, и отменено в частта, с която е оставен без разглеждане искът по чл.645, ал.4 ТЗ, като делото следва да бъде върнато на СГС за разглеждане от друг състав кумулативно на двата иска по чл.645, ал.3 ТЗ и чл.645, ал.4 ТЗ.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице твърдяната в изложението вероятна недопустимост на въззивното решение. Съгласно постоянната практика на ВКС съдебното решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията за решаване на делото по същество; когато решението е постановено при липса на право на иск или ако правото на иск не е упражнено надлежно; когато съдът е бил десезиран от спора; при липса на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка; когато съдът се е произнесъл по непредявен иск. В случая оплакването за недопустимост на въззивното решение се основава на твърдения за произнасяне на въззивния съд по непредявен иск, тъй като искът по чл.645, ал.4 ТЗ е предявен при условията на евентуалност, а не кумулативност, с предявения иск по чл.645, ал.3 ТЗ. Видно от формулирания в исковата молба петитум, ищецът е предявил иск с правно основание чл.645, ал.1 ТЗ, евентуален иск с правно основание чл.645, ал.2 ТЗ и евентуален иск с правно основание чл.645, ал.3 ТЗ, като е поискал всеки от тези искове да бъде разгледан в условията на кумулативно съединяване с иск с правно основание чл.645, ал.4 ТЗ, във връзка с който да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършеното от длъжника прихващане, обективирано в протоколи за прихващане с дати 01.08.2020г.; 31.10.2020г.; 05.11.2020г. и 04.12.2020г. С оглед на това настоящият състав приема, че ищецът ясно е заявил искането си към съда за разглеждане при условията на кумулативност на предявените от него иск с правно основание чл.645, ал.3 ТЗ за прогласяване недействителността на извършеното от „И-Кард” ООД прихващане, обективирано в протоколи за прихващане с дати 01.08.2020г.; 31.10.2020г.; 05.11.2020г. и 04.12.2020г., и иск с правно основание чл.645, ал.4 ТЗ за прогласяване недействителността на извършеното от „Ню Геймс” АД прихващане, обективирано в същите протоколи за прихващане с дати 01.08.2020г.; 31.10.2020г.; 05.11.2020г. и 04.12.2020г. Поради това твърденията на касатора не съответстват на съдържанието на исковата молба и търсената с нея защита.

Без значение е, че ищецът не е възразил срещу доклада на първоинстанционния съд, съдържащ преценката му, че исковете с правно основание чл.645, ал.3 ТЗ и чл.645, ал.4 ТЗ са предявени в условията на евентуалност, тъй като допустимостта на въззивното решение е обусловена от съответствието между разгледаните от съда и предявените от ищеца искове.

Поставените от касатора правни въпроси, отнасящи се до допустимостта на предявени искове по чл.645, ал.3 и чл.645, ал.4 ТЗ и преценката за наличие на правен интерес от тях, са релевантни, но по отношение на тях не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По тях е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 50015 от 26.06.2023г. по т.д. № 2739/2021г. на ВКС, ТК, II т.о., според която в хипотезата, когато има отправено изявление за прихващане и от двете насрещни страни, може да се приеме, че следва да бъдат предявени както иск по чл.645, ал.4 ТЗ, с който да се атакува прихващането на длъжника, така и иск с правно основание чл.645, ал.3 ТЗ, с който да се атакува и прихващането на кредитора. Необходимостта от едновременното предявяване и на двата иска е с оглед обективирането на две волеизявления за прихващане, като искът за обявяване само на едното за относително недействително, при положение че другото не е обявено за недействително и е породило своите правни последици /погасяване на двете насрещни вземания до по-малкото от тях/, не би довел до целената правна промяна и е лишен от правен интерес. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с така формираната практика, като е приел, че предявените в условия на кумулативно съединяване исковете по чл.645, ал.3 ТЗ и по чл.645, ал.4 ТЗ, с които е поискано едновременно обявяване недействителността по отношение кредиторите на „Ню Геймс“ АД (н) както на изявлението за прихващане на кредитора „И-Кард“ ООД, така и това на длъжника „Ню Геймс“ АД (н), обективирани в процесните протоколи за прихващане, са допустими, защото ищецът има правен интерес в конкретния случай същите да бъдат уважени едновременно.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение