Определение № 1661 от 18.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1173/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗД“БУЛ ИНС“АД срещу разпореждане № 80/28.03.2024 г. по в.гр.д. № 286/2023 г. на Окръжен съд- Търговище, с което е върната касационна жалба на застрахователя против решение № № 21/07.02.2024 г. по същото в.гр.д. на ТОС. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното разпореждане, тъй като не е съобразено, че основание за атакуване на въззивното решение е неговата недопустимост. Частният жалбоподател счита, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, като проверката на това оплакване от касационната инстанция ще обхване основанието на предявения иск. Ето защо независимо, че той е частичен, СПН обхваща основанието на иска за целия размер на вземането / над 20 000 лв./ и в следващ процес за разликата, която не е била предявена, основанието за възникването му не може да се проверява отново. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане. В писмения отговор на К. М. И. се оспорва основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима. Производството по в.гр.д. № 286/2023 г. на ТОС е приключило с постановяване на решение № 21/07.02.2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на К. М. И. против решение № 504/12.10.2023 г. по гр.д. № 418/23 г. на Районен съд – Търговище, в частта, в която производството по делото е било прекратено по предявеният иск за заплащане на имуществени вреди, в размер на 842,92 лв., ведно със законната лихва от 07.06.2017 г.; е отменено решение № 504/12.10.2023 г. по гр.д. № 418/2023г. на Районен съд – Търговище в частта която, е отхвърлен предявеният иск на К. М. И. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД за сумата от 1 000 лв., предявен частичен иск - целия от 24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 07.06.2017г., на осн. чл. 432 от КЗ, поради погасяване по давност и вместо него е постановено осъждане на ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на К. М. И. сумата от 1 000 лв., предявен частичен иск - целия от 24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, довели до рецидивиращо депресивно разстройство, вследствие на ПТП, настъпило на 07.06.2017 г., на осн. чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 52 и чл. 51, ал. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 07.06.2022 година, до окончателното изплащане на задължението. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх. № 1175/22.03.2024 г. от ЗД“БУЛ ИНС“АД с оплаквания за недопустимост на същото. С разпореждане № 80/28.03.2024 г. по в.гр.д. № 286/2023 г. на Окръжен съд- Търговище въззивният съд е върнал касационната жалба, като подадена срещу неподлежащ на касационен контрол съдебен акт. Обжалваното разпореждане е правилно. На осн.чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване дела с материален интерес под 5000 лв. В случая предявеният иск е за 1842,92 лв., т.е. под изискуемият праг за достъп до касация. Независимо от оплакванията по касационната жалба – дали се атакува едно въззивно решение като нищожно, недопустимо или неправилно, цената на иска, по която е произнесено това решение, е определяща за приложение на правилото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Завеждането на иска като частичен не променя начина на определяне на неговата цена. Съгласно нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, от значение е търсената сума като цената на иска за парично вземане. От друга страна, в изпълнение на изискването по чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК в исковата молба е посочено от ищеца, че същата е в размер на 1842,92 лва. Въпросът за цената не е повдиган от ответника (настоящ частен жалбоподател) или служебно от съда в преклузивния срок по чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК (в първото заседание за разглеждане на делото), поради което следва да се приеме, че тя е стабилизирана и не може да бъде преразглеждана от въззивната инстанция при аминистриране на касационната жалба, нито от касационната инстанция в производството по по чл. 274 ГПК. Предвид изложеното обжалваното определение на ТОС следва да се потвърди. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение