Определение № 156 от 26.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 43/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „Т” ЕАД със седалище в с. К., област Ст. З. подадена против определение № 1* на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 3. ХІІ.2008 г., постановено по ч.гр. д. № 973/08 г., с което след отменяване на първоинстанционното определение № 389/28.VІІ.2008 г. на Старозагорския ОС. по т. дело № 372/08 г., е била оставена без уважение молбата на това търговско д-во с правно основание по чл. 389 ГПК: за допускане на обезпечение по предявения от ЕАД срещу „К” ЕООД-гр. Ст. З. частичен иск, посредством налагане на запор върху вземания на търговеца-ответник, а като последица от това е била отменена и издадената в полза на настоящия частен касатор обезпечителна заповед. Оплакванията на последния са за неправилност /незаконосъобразност и необоснованост/ на атакуваното въззивно определение, като се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който искането му за допускане на обезпечение на предявения негов частичен облигационен иск срещу „К” ЕООД-гр. Ст. З., да се уважи. В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор се позовава и на трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващи приложно поле на касационното обжалване, изтъквайки, че същественият материалноправен въпрос: досежно основанията за допускане обезпечение на предявен иск, бил решаван противоречиво не само от въззивната инстанция, но и от съдилищата в Републиката и в този смисъл това дали е налице възможност за допускане обезпечение на иск единствено при условията на внесена парична гаранция, бил такъв от значение както за точното прилагане на закона, но така също и за развитие на правото въобще. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната касационна жалба „К” ЕООД-гр. Ст. З. писмено е възразило чрез своя п. Х. С. А. както по допустимостта й, така и по основателността на изложените в нея оплаквания. Инвокирани са доводи, основани на задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 от ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС., че не е предвидена възможност за касационно обжалване на определение по чл. 315 ГПК /отм./, респ. това по чл. 396 от сега действащия процесуален закон. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар настоящата частна жалба на „Т” ЕАД със седалище в с. К., област Ст. З. да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство по реда на чл. 396 ГПК пред Пловдивския апелативен съд, тя ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: При действието на новия ГПК /в сила от 1.ІІІ.2008 г./ не са изгубили значение задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС., че определенията по обезпечение на иска, респ. тези за отмяна на обезпечителна мярка, имат привременен характер по отношение на приключването на исковото производство с решение и затова подлежат само на двуинстанционно разглеждане, т.е. актуално е това, че ВКС. се произнася по жалби срещу такива определения само в хипотези, когато тези съдебни актове са били постановени за първи път от съответния въззивен съд. В процесния случай обаче, това условие не е налице, понеже за първи път по допускане на обезпечението се е произнесъл веднъж първостепенният Старозагорски ОС., който е уважил молбата на „Т” ЕАД по чл. 389 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение