Определение № 1 от 02.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1735/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу решение № 309 от 19.03.2024 г. по в. гр. дело № 228/2024 г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е потвърдено решение № 261207 от 09.10.2023 г. по гр. д. № 13448/2019 г., с което са отхвърлени изцяло като неоснователни исковете на касатора срещу ответниците С. М. Т. и Ц. В. С. с правно основание чл. 151 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 141 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 620 244. 91 лв., съставляващо парични суми-пазарна стойност на отчуждено имущество, погасителни вноски по кредит, внесени суми по депозит, суми по банкови влогове, вкл. от трети лица и МПС. Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като моли то да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Твърди, че неправилно въззивният съд e разпределил доказателствената тежест по делото, както и че неправилен е изводът за отсъствие на значително несъответствие по смисъла на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ, изведен при пълно игнориране на приетото заключение на икономическата експертиза. Посочил е, че приемайки предявените искове за неоснователни, САС не е съобразил заложените в ЗОНПИ цели и принципи, вложил е различно от заложеното от законодателя съдържание от дадените в допълнителните разпоредби на специалния закон легални дефиниции, вкл. като неправилно е направил съпоставка между стойността на наличното имущество на ответниците към началото на проверявания период с наличното имущество в края на проверявания период и по този начин е извел отсъствието на значително несъответствие по смисъла на специалния закон. Претендира сторените пред трите съдебни инстанции съдебно – деловодни разноски. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба КОНПИ поставя следните въпроси: 1. „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата незаконно придобито имущество, чиято стойност към края на проверявания период е 150 000 лв. или по-малка ако е установено „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ за целия проверяван период?“; 2. „За да се направи извод за наличие на „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ за целия проверяван период достатъчно ли е да се извърши съпоставка между стойността на имуществото към началото и края на проверявания период?“ 3. „При определяне на стойността на имуществото, необходима за извършване на съпоставка между имущество и нетен доход за определяне на значително несъответствие за целия проверяван период коя стойност на имуществото е меродавна - стойността към момента на придобиване на имуществото, стойността към края на проверявания период или стойността към датата на завеждане на иска?“; 4. „В правомощията на органите по чл. 16, ал. 1 ЗОНПИ, определени в чл. 114, ал. 1 ЗОНПИ включено ли е събиране на информация за имущество по вид и стойност към началото на проверявания период, придобито преди проверявания период и имущество по вид и стойност към края на проверявания период, придобито преди проверявания период?“; 5. „Понятието „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ следва ли да се разбира, като съпоставка между стойност на имущество към началото и стойност на имущество към края на проверявания период?“; 6. „При формиране на „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ следва ли да участва цялото възмездно придобито имущество в проверявания период?“; 7. „При формиране на „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ следва ли да се извършва съпоставка между нетния доход за целия проверяван период с разликата в стойностите между налично имущество в началото на периода и налично имущество в края на периода?“; 8. „Може ли по искове за отнемане в полза на държавата адвокатското възнаграждение на ответниците да бъде определено от съда под установения в НМРАВ минимум?“; 9. „Последица от уважаване на иск на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата ли е е събирането на публични държавни вземания?“; 10. „Може ли КОНПИ да се ползва от привилегията, предвидена от законодателя в разпоредбата на чл. 84 ГПК за освобождаване от предварително плащане на държавна такса?“ и 11. „Задължен ли е съда да се произнесе по направено от КОНПИ искане по чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ?“, по които навежда едновременно допълнителнителните основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която въззивното решение противоречи, посочва: определение № 917/29.02.2024 г. по гр. д. № 3230/ 2023 г. на ВКС, III г.о.; определение № 507/06.02.2024 г. по гр. д. № 2602/ 2023 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 50109/10.01.2024 г. по гр. д. № 3932/ 2021 г. на ВКС, III г.о.; определение № 2215/17.07.2023 г. по гр. д. № 4452/ 2022 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 929/29.02.2024 г. по ч. гр. д. № 48/ 2021 г. на ВКС, IV г.о.; ТР № 4 от 18.05.2023 г. по т. д. № 4/ 2021 г. на ОСГК на ВКС; ТР № 6 от 06.11.2023 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС; решение № 29/12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2019 г. на ВКС, III г.о.; решение № 215/12.10.2017 г. по гр. д. № 432/2017 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 50263/18.07.2023 г. по гр. д. № 1074/2022 г. на ВКС, III г.о. и ТР № 7 от 16.11.2015 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че допускането на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси ще е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като липсва практика на ВКС, която да дава еднозначен отговор на същите. Счита, че в постановеното ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/ 2021 г. на ОСГК на ВКС не е даден пълен отговор на въпроса дали на отнемане в полза на държавата подлежи имущество, чиято стойност е под 150 000 лв., в случай, че при съпоставка между имуществото и нетния доход е установено несъответствие над 150 000 лв., не е даден отговор как следва да се формира несъответствието и какви стойности на имуществото следва да участват в съпоставката. Твърди, че през проверявания период ответниците са придобили имущество на стойност над 150 000 лв. и е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход за целия проверяван период. В допълнение релевира бланкетно и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответниците по касационната жалба - С. М. Т. и Ц. В. С. подават отговор на същата, в който поддържат становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски пре ВКС. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол. Въззивният съд е посочил в атакуваното решение, че за да възникне правото на държавата да отнеме незаконно придобитото имущество е необходимо да са осъществени следните материалноправни предпоставки: проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за някое от посочените в член 108, ал. 1 ЗОНПИ престъпления; през проверявания период да е придобито и налично в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица имущество, което съставлява превишение спрямо имуществото в началото на периода и за което е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, т. е. да има по–голяма от 150 000 лв. разлика между имуществото и нетния доход за целия проверяван период и то да не е придобито със законни източници на доходи. От приетите по делото доказателства, САС е приел за осъществена първата предпоставка, а именно че на 30.03.2018 г. С. Т. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 304б, ал. 1 НК, което попада в предметния обхват на чл. 108 ЗОНПИ. Намерил е за установено и че ответниците са съпрузи, и че извършената проверка от ищеца по специалния закон е за периода: 17.04.2008 г. - 17.04.2018 г.. Досежно втората предпоставка е съобразил задължителните разрешения в ТР № 4/2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, според което не представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ (сегашно наименование ЗОНПИ) и не участват при определянето на размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични суми с неустановен законен източник, в случай, че те не са налични в патримониума му в края на проверявания период. Въз основа на горепосоченото тълкувателно решение, въззивният съд е заключил, че паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Счел е, че следва чрез сравнение между стойността на притежаваното имущество в началото на проверявания период и стойността на имуществото в края на проверявания период да се определи дали имуществото на ответниците се е увеличило и ако да - дали увеличението е с поне 150 000 лв.. Намерил е, че ако превишение със стойност над посочената е налице, е необходимо да се изследва дали е налице несъответствие между същото и нетния законен доход на лицето, изчислен като разлика между приходите и разходите на проверяваното лице и семейството му за проверявания период. Посочил е, че следва да бъдат отнети само наличните имущества, за чието придобиване се установи, че лицето не е разполагало със средства от законен произход към момента на придобиването. САС е счел, че пред въззивната инстанция процесни са само вещите, чието отнемане се иска с въззивната жалба – автомобил „БМВ“ и суми-вноски по сметки, а по отношение на останалите, претендирани за отнемане в полза на държавата вещи, предмет на исковата молба, КОНПИ не обжалва първоинстанционното решение и поради това в тази му част то е влязло в сила (макар в диспозитива на атакуваното въззивно решение да е потвърдено първоинстанционното решение изцяло). Посочил е, че е сезиран да провери първоинстанционното решение само по отношение на отказа да се отнемат в полза на държавата вещите, описани във въззивната жалба и по отношение само на тези вещи дължи да провери дали са били налични в имуществото на ответниците в края на проверявания период, дали е налице законоустановеното превишение и съответно - дали има несъотвествие между имущество и доходи. Решаващият съд е приел, че от приетите по делото писмени доказателства, твърденията в исковата молба и приетите по делото заключения на СИЕ се установява, че наличното у ответниците имущество в началото на проверявания период е наличност по банкови сметки, апартамент в[жк], суми по банкови сметки в размер на поне 11 788. 69 лв. според заключението на СИЕ, дружествени дялове на стойност 5 000 лв.. Заключил е, че дори да се приеме, че в края на проверявания период ответниците са притежавали всичко, което по въззивната жалба се претендира за отнемане – автомобил и парични суми, доколкото останалите обсъждани пред първата инстанция имущества не са процесни пред възивната инстанция, то тяхната обща стойност е 53 483. 03 лв. (пазарната стойност на лекия автомобил към 2011 г. в размер на 37 000 лв. плюс налични парични суми в размер на 163. 03 лв.). Така според САС, в най-благоприятния за ищеца случай, ако се приеме признатият от ищеца в ИМ нетен доход на ответниците за периода на проверката да възлиза на сумата от 963 280. 37 лв. (според вещото лице нетния доход на ответниците е 1 802 006. 30 лв.) се установява, че не е налице разлика в стойността на имуществото в началото на проверявания период с тази в края на периода, надвишаваща 150 000 лв., и не се установява "значително несъответствие" по смисъла на §1, т. 3 ЗОНПИ, предвид установяването, че ответниците са придобили и разполагат към края на периода на проверката с налично имущество на стойност значително по-малка от установените от комисията нетни доходи за същия период, а и на по-малка стойност от стойността на имуществото им в началото на проверявания период. При това положение е заключил, че е безпредметно да се изследва дали ответниците не са разполагали с по-голям нетен доход от посочения от комисията в исковата молба, щом дори и при възприетата от ищеца стойност доходите им се оказват достатъчни за придобиването на установеното налично имущество в края на периода. Поради това е счел, че не се установява по делото наличието на "значително несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 ЗОНПИ, при което се явява безпредметно да се изследва законността на доходите на ответниците. Намерил е предявените исковете за неоснователни и като такива ги е отхвърлил при изведения решаващ правен извод за отсъствието на „значително несъответстиве“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Поставените от касатора въпроси в частта им относно съдържанието на понятието "значително несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 ЗОНПИ и начинът, по който се извършва преценката от съда за наличието на „значително несъответствие“ (въпроси № 2, 5, 6 и 7) са обуславящи за решаващите правни изводи в атакуваното решение, поради което са от значение за крайния изход на конкретния правен спор, т.е. осъществяват изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване. Спрямо тях обаче не е налице наведеното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Те са получили своя отговор в задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4 от 2021 г. на ОСГК на ВКС. В т. 1 от същото е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 ДР ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Според т. 2 от горепосоченото тълкувателно решение, не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Според горепосочените задължителни разяснения, сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в партимониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, т.е. липсва предмет на отнемане, поради което и не подлежат на отнемане. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Ето защо водещата предпоставка за гражданска конфискация по ЗОНПИ е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения размер в §1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпроса дали даден доход има законен характер (чл. 107 ЗОНПИ), както е застъпвано последователно в практиката на ВКС, формирана включително след постановяване на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС по правни въпроси в обсега на неговото прилагане (решение № 732 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 2652/2023 г. на Трето г. о.; решение № 50116/2024 г. по гр. д. № 3698 /2021 г. на Четвърто г.о; решение №5 0007/2024 г. по гр. д. № 4429/2019 г. на Четвърто г.о; решение № 140/2023 гр. по гр. д. № 3565/2022 г. на Трето г.о; решение № 50004/2024 г. по гр. д. № 3649 /2020 г. на Четвърто г.о; решение №140/2023 г. по гр. д. № 3565/2022 г. на Трето г.о; решение № 203/2023 г. по гр. д. № 4452/2022 г. на Четвърто г.о; решение № 50130/2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на Четвърто г.о на ВКС и др.). Целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваните лица имущество, като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В противен случай не е налице попадащо под санкцията на този закон обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Съгласно легалното определение в § 1, т. 8 ДР ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. В решение № 522/2024 г. по гр. д. № 3010/2023 г. на Четвърто г.о на ВКС е даден отговор и на въпроса за начина, по който се определя размера на несъответствието, когато стойността на придобитото имущество е различна от тази при отчуждаването му по специалните закони за гражданска конфискация. Несъответствие е налице, когато се установи, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), съответно в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ размер. Под несъответствие законът има предвид целия патримониум на проверяването лице към определен момент (началото и края на проверявания период), като съвкупност от оценими в пари (според придобиваната им стойност) активи (вещи и права) и пасиви. Когато придобито имущество е отчуждено възмездно, това обстоятелство има значение, доколкото е налице разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната стойност е по-ниска, полученото в повече при отчуждаването е доказан законен доход, а ако стойността при отчуждаването е по-ниска, само полученото при отчуждаването може да се счита вложено в придобиването на последващо имущество или разходвано за издръжката на проверяваното лице и неговото семейство. Атакуваното въззивно решение е постановено изцяло в съответствие с горепосочената практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като решаващият правен извод за отсъствие на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ е изведен въз основа на задължителените постановки на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4 от 2021 г. на ОСГК на ВКС и формираната след него практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, посочена по-горе и обобщена като достижение на съвременната, отстранила предходни противоречия, съдебна практика. Последното обстоятелство изключва осъществяването както на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и на второто наведено допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице и въведената от касатора очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, свеждаща се само до квалифицирани състави на неправилност (допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти), каквито не са осъществени по настоящото дело. Останалите въпроси на касатора не притежават характеристиките на общо основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като нямат обуславящо значение за крайния изход на конкретното дело (въпроси № 1, 3 и 4), доколкото решаващият правен извод за отхвърляне на предявените искове е отсъствието на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Без значение за изхода на конкретното дело са и въпроси № 8, 9, 10 и 11, отнасящи се до отговорността на КОНПИ за съдебно – деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, доколкото касаят последната в производството пред първата съдебна инстанция, както и с оглед акцесорния характер на отговорността по чл. 78 ГПК и недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците, общо, сумата 1 500 лв. – съдебно – деловодни разноски, съставляващи платен хонорар за един адвокат пред ВКС. На основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВКС и дължимата държавна такса за настоящото производство по чл. 288 ГПК в размер на 30 лв., която не е събрана предварително. Съобразно гореизложеното, не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 1 - пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, поради което Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение