Определение № 2288 от 16.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1358/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Лейди Шуус“ ЕООД срещу определение №1661/29.05.2025г. по т.д.№519/25г. на състав на Върховен касационен съд Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решение №306/22.11.2024г. по в.гр.д.№164/24г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №2/12.02.2024 г. по т.д.№16/22г. на Разградски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „Лейди Шуус“ ЕООД искове срещу „Д.-Н“ ЕООД за присъждане на суми в общ размер 22 190,10лв., претендирани като частично неплатено възнаграждение по издадени фактури с №24/07.02.2020г., № 26/04.03.2020г., № 31/06.04.2020г. и №33/04.05.2020г., както и на лихви за забава върху сумите в общ размер 4 536,40 лв. В частната жалба е наведено оплакване, че съставът на Върховен касационен съд неправилно е приел,че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 предл.2 ГПК. Частният жалбоподател счита,че въззивното решение е недопустимо,а за неговата допустимост касационната инстанция следи служебно,поради което е следвало да приеме за разглеждане касационната жалба. И да обезсили обжалвания съдебен акт. Твърди,че недвусмислено в първата инстанция, като ищец по делото, е заявил,че са предявени два иска - за главница и лихва за забава,като главният иск произтича от стойност на доставки по четири фактури в рамките на едно правоотношение с ответника, а съдилищата са приели и са се произнесли именно по такова сезиране. Допълнително навежда като довод, че ако първоинстанционният съд беше приел неправилно,че е сезиран с отделни главни и акцесорни искове, той щеше да прекрати делото и да го изпрати по подсъдност на районния съд, което не е направил. По тези съображения частният жалбоподател моли определението на състава на ВКС да бъде отменено и делото върнато на същия за разглеждане и произнасяне по съответния процесуален ред. В законоустановения срок насрещната по частната жалба страна „Д. – Н“ООД е подала писмен отговор,в който е оспорила основателността на оплакванията в нея и е поискала обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и допустимо. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. За да мотивира атакувания пред настоящия състав на ВКС съдебен акт, с който подадената от „Лейди шуус“ЕООД касационна жалба е оставена без разглеждане, съставът на Върховен касационен съд се е аргументирал с това,че въззивното решение не подлежи на обжалване, тъй като е постановено по искове, всеки от които с цена под предвидения от законодателя минимум за допустимо сезиране на касационната инстанция с търговски спорове от 20 000 лв. Така постановеното определение е правилно. Разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК установява минимален размер на цената на исковете по търговски дела - 20 000 лв., под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция. Търговски са както делата, образувани по търговските спорове, изрично посочени в чл.365 ГПК,така и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните. Окръжен съд Разград е бил сезиран с искане за осъждане на ответника да му заплати дължими вземания по четири броя фактури, обективиращи изработка и доставки на елементи за обувки, описани в тях по видове,количества и цена на обща стойност 25 837,86 лв. и лихва да забава върху тях в общ размер 4059,71 лв. В изпълнение на дадени от съда указания ищецът е уточнил с допълнителна молба от 26.10.2022г.,че фактурите, на които се позовава в претенцията си, обективират частични вземания в размери съответно 3607,99 лв., 14 275,15 лв., 5655,36 лв. и 2299,36 лв. по отделни доставки и не са част от едно задължение по търговско правоотношение с продължително и периодично действие, като дължимите върху тях лихви за забава са в размери съответно 460,06 лв., 1860 лв., 736,83 лв. и 447,13 лв. С оглед тези уточнения следва да се приеме,че делото, образувано пред окръжния съд е с търговски характер, тъй като предметът му касае сделки между търговци. Всяка от фактурите обективира самостоятелно търговско правоотношение, предвид изричното изявление на ищеца,че вземанията му по тях не произхождат от единен договор,а се отнасят до отделни възлагания от ответната страна в рамките на установени трайни търговски взаимоотношения между страните. При така направените твърдения, от които съдът е обвързан, следва да се приеме за приложимо ограничението на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Касае се за отделни искове, всеки от които е с цена под 20 000 лв., а това обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба срещу постановеното по тях въззивно решение. Без значение за правилността на обжалваното определение на касационната инстанция е обстоятелството,че първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си като е отхвърлил претенциите, обединявайки ги в общи суми за главница и лихви /но и същевременно индивидуализирайки вземанията с посочване в диспозитива на номерата на фактурите/, а апелативният съд е потвърдил такъв диспозитив. При преценката си за допустимост на сезирането с касационната жалба съставът на ВКС се ръководи от заявеното в исковата молба, доколкото с нея се определя начинът и предметният обхват на сезирането. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател,че касационният състав дължи задължително произнасяне, при наведени твърдения за недопустимост на въззивното решение. Произнасяне с преценка за допустимост на обжалвания акт е допустимо само при надлежно сезиране на Върховен касационен съд, за наличието на каквото,с оглед изложеното, не може да бъде направен извод. Предвид тези съображения касационната жалба правилно е оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство е прекратено. Определението, като правилно, следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение